Автор: Протойерей Павел Гърбов
Взел интервюто: Виталий Чеботар
- Отче, миналия път си говорихме с Вас, дали е редно един православен християнин да се причастява без пост и изповед? Днес ще продължим разговора ни в това направление, като разгледаме темата: кога и къде възникнаха богословските идеи за приемането на Св. Причастие, без подобаваща за това подготовка?
- Ако говорим за България, то мисля че тези идеи проникнаха едва в края на 90-те години на XX век, най-напред чрез отделни преподаватели – академици, които лично аз съм слушал.
- Преди да проникнат в нашата страна, бихте ли казали кога се зародиха и споменахте от Вас богословски идеи?
- Що се отнася в световен мащаб – не бих се наел да посоча с абсолютна точност. Но от това, което до този момент ми е известно, тези идеи започват да се зараждат сред част от руската интелигенция на Запад, след революцията от 1917 година, за което като очевидец пише Светителят Иоан архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски: „Значителната част от отпътувалата в чужбина руснаци... принадлежейки към числото на чедата на Православната Църква и определяйки себе си като православни... значително се отклонили от Православието”.
Прочети още: ”Кога и откъде идват богословските идеи за причастяването без пост и изповед? ”
Проф. Дворкин, неопетдесятниците протестанти ли са?
Абсолютно е неправилно и некоректно да наричаме неопетдесятниците протестанти. Всяко религиозно движение и вероизповедание има право само да определи своите граници. Протестанти са лютераните и калвинистите, презвитерианите и реформираните църкви, също така Англиканската църква по множество признаци. Но в собствен смисъл тези наричаме протестанти, които са присъствали в Райхстага през 1555 г. и са изразили там своя протест. Това са протестантите. Лютераните в 1960 г. приемат Берлинската декларация, в която заявяват, че петдесятниците (говорим даже не за неопетдесятниците, а за класическото петдесятничество) нямат никакво отношение към протестантизма. И до ден днешен лютераните настояват на това. Ако самите протестанти тъй считат, то ние сме длъжни да уважаваме тяхната гледна точка. И така, когато неопетдесятниците наричат себе си протестанти това е лъжа и те въвеждат в заблуждение хората.
В България неопетдесятниците и техни лидери са завели дело срещу православна богословка, задето ги наричала тоталитарни секти и коментирала методите им като опасни за личното и обществено здраве.
Що се касае до това дали можем да ги наричаме секта в юридическия смисъл, то трябва да поясним, че такъв термин като секта не съществува както в руското, така и в българското законодателство. Съответно няма как да бъде заведен пред съда човек, заради употребата на тази дума – секта, тоталитарна секта – това е богословски и социологически термин, това е изразяване на мнение, а за мнение не съдят. Изразяването на мнение и религиозната критика е неотменимо право на съвестта, нейна свобода и право да участва личността в религиозна дискусия. Така е и от обратната страна – на сектата също никой няма право да й забранява да изрзява мнение. Ще приведа парадоксален пример. В Русия има един вече анатемосан бивш свещеник, който след анатемосването заяви, че най-голямата тоталитарна секта е Руската православна църква. Това, естествено, е смешно. Но Руската православна църква не го даде под съд. Щом той така говори, значи това е неговото мнение и има право на него. Ние руските православни християни уважаваме свободата, дори и на тези, на които е наложена църковна анатема. Когато сектите постъпват по другия начин като дават под съд тези, които ги наричат секти, това само показва колко са те с тоталитарен манталитет всъщност – противници на свободата на съвестта, словото и изразяването на възгледи.
Самият иск срещу богословката, за която ми разказахте, показва техния тоталитаризъм.
И у нас в Русия имаше подобни случаи. Свидетелите на Йехова завеждаха дела, заради това, че в средствата за масова информация са наричани секта. Този процес се проведе в Петербург и съда заяви, че законът не преследва за употреба на такъв термин и че Свидетелите на Йехова справедливо са охарактеризирани с него. Неопетдесятниците също опитаха с подобни искове в Сибир, в последните два процеса сам приех да участвам. Съдът защити свободата на словото във всеки от тези случаи. С тези процеси сектите не демонстрират нищо друго, освен това, че сами са против свободата на словото и не търпят чуждо мнение
Здравейте, проф. Желев. Каква е вашата роля и участие в този семинар, който сега протича – “Центърът за проучване на нови религиозни движения” го организира, доколкото знам?
Аз съм основател на центъра и негов председател. Моите ангажименти в инициативата са повече организационни. Лично не участвам с доклад, но мнозина от нашите представители излизат с доклади, така че, може да се каже – доста сме активни. Целта ни, разбира се, не беше да бъдем тук сами и да се чуят само нашите доклади, затова поканихме колеги и от другаде – свщеноиконом Силвестър Янакиев от Сливен и д-р Милка Христова от Бургас, Диана Алексиева – Фокита от Варна. Привличаме различни хора, за да даде всеки своя принос и опит и да се види как образователните институции и учреждения стават цел и съцел на сектантска дейност.
А очаквате ли някакъв сериозен отзвук от този семинар в самите образователни институции – да бъдат чути и взети предвид вашите мнения и анализи там?
Ние даваме експертни мнения. Стремим се да правим това, което е правил Христос – „Стоя пред вратата и чукам” (както казва Сам той в Апокалипсиса). Бием камбаната, с други думи и предупреждаваме, че наистина е налице стремеж на деструктивни и тоталитарни секти да навлязат в българските образователни институции, като се започне още с детската градина, началния курс, среднообразователния, висшите учебни заведения, дори тези с военен профил. Въпросът е как да предпазим младите хора от залитане в такива религиозни учения, които нищо общо нямат с нашите традиции като народ.
Избройте, моля ви, няколко такива сектантски формации, които се явяват като на агресивни и най-опасни.
Това са предимно новите религиозни движения, които идват от Русия. Много информация в общественото пространство излезе за сектата на Висарион, за тази на Анастасия, създадена от един писател фантаст, колкото и странно да ви звучи…
Прочети още: ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И УЧРЕЖДЕНИЯ СТАВАТ ЦЕЛ И СЪЦЕЛ НА СЕКТАНТСКА ДЕЙНОСТ