Здравейте, г-н Кенет. Имахме удоволствието да прочетем на български език вашата книга, а и лично да ни я представите. Споделете, моля, как решихте да станете именно православен християнин, защото, както разбрахме, сте имали своите срещи и сте общували и с майка Тереза, и с християни от други християнски конфесии?
По пътя на елиминацията. В никоя от традициите, които опознах или просто се докоснах, я нямаше онази любов, от която се нуждаех. Имал съм трудно детство, израстнах в безлюбие. В православието я открих. В исляма например е само омраза и ясно си личи бесовския пръст. Мохамед е претендирал, че му говори лично Архангел Гавраил. Може ли този архангел да внушва пренебрежение към Света Богородица, Божията Майка?
Но аз съм чувал, че в Корана това е единствената жена, към която Мохамед се отнася с дълбоко уважение, освен, ако не се лъжа, и към съпругата си. Говори се, освен това, за две традиции в самия ислям – едната агресивна и нетърпима, а другата значително по-толерантна...
На думи всичко може. Вижте отношението на мюсюлманите към друговерците. На практика се проявява силна омраза на религиозен принцип... След това последователно преминах през хиндуизъм, будизъм дори явен сатанизъм. Никъде не намерих онова, от което сърцето ми изпитваше нужда. В хиндуизма например разказват следната притча: Арджуна застанал сам срещу войска от 20 000 демони и се уплашил. Явил се при него Кришна и му предложил: „Избери как да ти помогна. Да ти дам ли на разположение армия от 20 000 богове или да управлявам колесницата ти?”. Арджуна избрал второто. В колесницата били впрегнати пет коня и това са нашите пет сетива. Тук могат да се видят доста паралели с християнството, това е принципът, според който Христос спасява. И може да се каже също, че това е една своеобразна надежда. Но Кришна заявява и друго за себе си – че е дошъл да унищожи грешниците. Христос постъпва по различен начин – привлича и лекува грешника. И ако аз съм грешник, предпочитам да положа надеждата си на Него, не на Кришна.
Към всички, доколкото сме наследили всички от Адам „дефицити”, които рано или късно трябва да бъдат осъзнати и осмислени. Понякога стигаме до тях сами, а друг път имаме нужда от помощта на познавач, който да ни каже какви са те точно.
Позволете да споделя една асоциация. „Православна психотерапия” ми звучи като „Протестантската етика и духът на капитлизма”. Как се съвместяват православието и психотерапията?
Не знам защо така ви звучи. Може би, защото думата психотерапия е чуждица, ако трябва да го кажем на български, че е душелечение. Но пък хората, които лекуват и използават съответната терминология и език, ще разпознаят именно това понятие в смисъла, в който то е придобило своята популярност и масовост. Мисля, че авторът и с тях търси комуникация. Една от целите му сякаш, е да лиши терминът от непременно светски смисъл и да го представи в автентично православен и църковен смисъл. Защото православното душелечение не е прaктика от последните 20-50 години, а е нещо, което съществува от момента, от който съществува и Църквата.
Подготвяме го тук, но мероприятието всъщност е на Варненска и Великопреславска света митрополия.
Как се спряхте на точно тия гости тази година?
Първо по препоръка на Негово Високопреосвещенство митр. Кирил и също съобразно новите издания, които излязоха на книжния пазар. Гостуващите лектори наистина са интересни. Единият е северноамериканския православен християнин Клаус Кенет с неговата книга „2 000 000 километра в търсене на любовта”, както и гости от Екатерининбургската епархия на Руската православна църква. Митрополитът ни се е срещнал с Екатерининбургския Архиепископ по време на Пасха (Великден) в Йерусалим. В Екатерининбург именно е пострадал мъченически и последния руски император от династията Романови, заедно с цялото си семейство. А императорът пък е свързан, като дарител, с построяването на Катедралния храм „Свето Успение Богородично” във Варна. Така че, д-р Кирил пожела да поканим гости и от там, за да разкажат по-подробно за неговата мъченическа кончина. Те ще донесат и множество документи, чрез които ще ни запознаят с историческите събития.
Автор на интервюто: Светослав Ангелов
Ваше Високопреосвешенство, благословете. Интервюто е за Портал Всемирното православие – Порталът, чието духовно попечителство приехте преди не много време. Посещавате ли го?
Не толкова често, колкото ми се иска, защото нямам нужното време, но онова, което намирам като информация там ми допада. Когато го посетих за първи път попаднах на една изключително задълбочена и добра статия. Смятам нуждата от информираност за важна - християните трябва да получават повече и качествена информация. В този смисъл Всемирното православие изпълнява успешно една от задачите си.
Днес започна 11-та седмица на православната книга във Варна. Този форум се утвърди с годините. Дали има полза от него? Започват ли православните християни, пък и като цяло гражданите на Варна, повече да четат. Повишава ли се видимо нивото на християнската култура?
В това време на компютъризация и секуларизация имаме възможност да преосмислим значението на книгата. Тя е прозорец и средство към един друг тип общуване, което сме пренебрегнали сякаш и позабравили.
Източник: Православна младеж
Интервюто, което публикуваме е взето от Андреас Белегрис за гръцкия вестник “Тема” по повод обвиненията в медиите към игумена на манастира на „Ватопед” във финансови измами. Архимандрит Нектариос Мулатсиотис, игумен на манастира „Св. Августин Ипонски и св. Серафим Саровски” във Фокида, Гърция. Познат е на българския читател с книгата си „Второто пришествие”, изд. „Млад свят”, С., 1991 (б. пр.).
- Как и кога се запознахте с игумена Ефрем?
Посещавам Света Гора още от времето, когато бях млад клирик. Посетил съм много пъти и 20-те светогорски обители и скитовете. За пръв път бях във Ватопед преди игумен да стане о. Ефрем. Тогава там живееха само пет възрастни монаси. Всичките здания бяха западнали и полуразрушени. Запознах се с него, когато го избраха за игумен. Имали сме и имаме бегли отношения. Говорим за един огромен манастир, чиято обща застроена площ, главно манастири и скитове, възлиза на 75 хиляди кв. м. Ако разгърнем тази площ по права линия, се получава една огромна сграда с дължина 75 км. Тоест, манастирът започва от пл. “Омония” ( Централен площад в Атина (б. пр.) и стига до Коринт. Това е една малка държава, в която живеят 500 души, от които 200 са работници. Заплати, осигуровки, строителни материали, храна – това са огромни месечни разходи. Тази “държава” се нуждае от милиони. Не е една къща, на която 1000 или 2000 евро й стигат, това е едно голямо село.
Продължава http://www.pravmladeji.org/node/561