Интервю с проф. д-р Тотю Коев   

Проф. д-р Т. Коев е роден в  с. Армени, Габровско. През 1947 г. завършва Софийската Духовна семинария. През 1951 г. завършва висшeто си богословско образование в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1955 година защитава докторска дисертация. До 1960 г. е асистент в Софийската духовна академия, по-късно преподава и в Софийската духовна семинария. През 1968 г. проф. Коев специализира в Германия. След завръщането си  е назначен за старши преподавател в Духовната академия в София. През 1973 г. става доцент, а през 1976 г. -  професор. През периода 1991-1999 г. е декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, преподавател по Догматика, Инославни изповедания и Нехристиянски религиозни учения в Софийски богословски факултет. Проф. Коев преподава и дисциплините “Основи на Християнството” и “Основни понятия в християнството” в Нов български университет  Бил е гост-професор в Мюнхенския университет, Германия,  а  от 1981 г. е главен редактор на сп. “Духовна култура”.

Българското общество се разделя завинаги с видния български богослов през 2006 г.

-        Професор Коев, знае се, че една от протестантските общности е Евангелската методистка епископална църква. Кога е основана?

-        Методизмът като протестантска разновидност води началото си от 1729 г. в Оксфорд, Англия.

Прочети още: In memoriam: Проф. д-р Тотю Коев: Двама братя основават нова християнска църква в Англия

                                       

Св. Ангелов: Здравейте г-н Желев. Казвам се Светослав Ангелов и работя за електронен Портал Всемирното православие.  Ще коментирате ли протеклото събитие и как го оценявате?

Проф. Иван Желев: Изключително положително. Няма и как другояче да бъде оценено. Българската православна църква досега нямаше свой официален сайт (макар да отминаха вече двадесет години от политическите промени). Двама ентусиасти (свещеници в Софийска епархия) опитаха да създадат един такъв сайт в първата половина на 90-те години от миналия век, чиято поддръжка престана от доста време по субективни причини. А БПЦ трябва да има свой сайт. Всяка фирма има сайт. Всяко малко предприятие дори. Защо да няма и Църквата, която смело може да заяви, че е „организацията с най-много членове” (шест милиона души се причисляват към нея).

Св. Ангелов: Все пак няколко сайта са си прикачили етикета „православие”?

Проф. Иван Желев: Те не могат да изпълняват функциите на Официоза. А и от законова гледна точка всеки има право да ползва определен етикет. Дори ако се появят у нас ортодоксални юдеи (защото и при тях съществува такова понятие) също могат да се афишират като православни, спрямо своята традиция и да нарекат сайта си така. В интернет все пак влизат грамотни и интелигентни хора, които винаги могат да разберат дали намират каквото търсят на даденото място, независимо дали сайта се казва “Официален сайт на БПЦ”, “Всемирното православие”, “Двери на православието” или “Православие. Бг”. Нали е важно преди всичко съдържанието, а не фирмата? И както казва народа ни – по дрехите някого посрещат, но според ума му го изпращат. Аз самия съм един от редакторите в сайта Двери на Православието и изразявам надеждата си новия сайт да заеме първенствуваща роля сред останалите. Защото той е сайтът на Църквата, т.е. той ще работи от нейно име. Докато всички останали сме сайтове за Църквата.

Прочети още: Проф. Иван Желев (преподавател в БФ при СУ „Св. Климент Охридски” и редактор в ел. сайт Двери на...