Владивостокският и Приморски митрополит Вениамин призовава за излизане на Руската православна църква от Световния съвет на църквите (ССЦ)…

На 19 април в Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет с благословението на Светейшия патриарх Московски и на цяла Русия Кирил се проведе конференция под надслов «Всеправославният събор: мнения и очаквания».

В работата на конференцията взеха участие известни архиереи, свещенослужители и миряни. Сред тях беше един от най-авторитетните архиереи на Руската православна църква, Владивостокски и Приморски митрополит Вениамин (Пушкар), глава на Приморска митрополия. Владиката не можа да дойде лично в Москва, но изпрати изявлението си до конференцията по темите, които особено го вълнуват. Ксерокопие на този документ получиха всички участници в конференцията.

Доколкото мнението на Владика Вениамин е важно за мнозина от чедата на нашата Църква (РПЦ – б.пр.), предлагаме на вниманието на читателя този документ, написан във формата на обръщение до ректора на Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет (ПСТГУ) протойерей Владимир Воробьов.  

До Негово Високопреподобие протойерей Владимир, ректор на Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет (ПСТГУ). 

Скъпи епископи, свещенослужители, отци, братя и сестри – всички участници в съвещанието по въпросите на предстоящия Всеправославен събор. Покланям ви се ниско и моля за извинение, че не можах да дойда в Москва, в Свято-Тихоновския университет, за обсъждане заедно с вас на важните въпроси, отнасящи се до нашата вяра и църковния живот, поставени за разглеждане на Всеправославния събор.

Преди всичко да благодарим на Бога, на Светейшия Патриарх и Свещения Синод за предоставената ни възможност да се съберем на конференцията, където бихме могли свободно да изкажем мнението си по повод на предстоящия Всеправославен събор. 

Не се наемам да твърдя кое ще преобладава за нашата Църква от предстоящия Събор: ползата или вредата, мирът или религиозният смут, любовта или злото. Но ако проблемът е поставен, трябва да се постараем да бъде решен с възможно най-малка вреда, и дори изцяло без ущърб за нашата вяра.

Мисля, че ще бъде опасно за цялото православие, ако съборът одобри и утвърди участието ни в икуменическото движение. По този начин ще отстъпим от пълнотата на Христовата Истина. И ето защо: само щом влезем в Световния съвет на църквите, а нашата Църква вече е влязла, ще станем негови участници и трябва да приемем неговия Устав, който утвърждава, че нито една конфесия, влизаща в Световния съвет на църквите, не притежава в пълнота Истината. Пълнотата на Истината щяла да настъпи само когато всички конфесии се обединят в едно цяло. Такава е природата на Световния съвет на църквите и от нея никой още не се е отказал. И «Торонтската декларация» не се отказва от това. Наистина, тя дава на православните Църкви да мислят за себе си като за Една, Съборна и Апостолска Църква, но това съвсем не отменя същността на икуменическия замисъл. Моля, мислете за себе си както искате, само участвайте, а ние уверено и неизменно ще следваме своя курс, нека кучетата да си лаят, а керванът ще си върви по своя път.

Братя Архиереи, помислете, нима основателите на икуменизма са се покаяли и са се отказали от своя сатанински замисъл да изградят единна лъжецърква в бъдещото Царство на Антихриста, или Световният съвет на църквите се е преобразил от Светия Дух в друга организация, и там да става нещо, които ние, непосветените, още не знаем? 

Не, скъпи братя, да не се изкушаваме - всичко в същността си остава същото: сатаната не се е надигнал срещу сатаната, при него там няма раздвоение, там действа дяволският метод: крачка напред, две – назад, и още много други, което е скрито от нас под покривалото на масонската тайна.

Но ако дори Световният съвет на църквите действително искрено се откаже от своята основополагаща дяволска идея и кани нас, православните, да станем негови членове, такива, каквито сме, без промяна на вярата, тогава защо ни е тяхното членство? Ние и без него можем да разпространяваме Апостолската Проповед по целия свят, вкл. и на същите тези протестанти и католици. И това съвсем не е фарисейство. Но преди всичко на нас ни е нужно да обърнем своя духовно осакатен от съветската безбожна пропаганда народ към Христос. За времето на нашето участие в икуменизма не сме обърнали в православие нито един Били Греъм, но затова пък колко свои сме изгубили, особено младежите. 

Затова, братя Архиереи, и за да не се отклоняваме от Истинския Христов път, ще молим Светейшия Патриарх и Свещения Синод още преди началото на Всеправославния събор да извади нашата Църква, по примера на Грузинската и Българската Църква, от участие в икуменическото движение. Ако пък се страхуваме, както някои казват, от самоизолация, може временно да станем наблюдатели, както това прави Римската църква. А излизайки от членството в Световния съвет на църквите, ще ни бъде по-лесно да уговорим на Всеправославния събор и другите Православни Църкви да напуснат това ненужно за православните участие в икуменизма.

Ето това е в общи линии всичко, което исках да кажа по въпроса за участието на Православните Църкви в икуменическото движение. В случая скърбя не само за самия мен, но и за Руската православна църква, за цялото Православие. Който иска да опровергае доводите ми и да се усъмни в интуицията ми, нека да опровергава и да се съмнява – това е негово право, нали Господ е дарувал на човека свободна воля да прави избор, и аз вече отдавна съм го направил.

Ще молим Бога да укрепи православната вяра в нас и в онези епископи, които ще участват от името на Руската православна църква на предстоящия Всеправославен събор. Бог да помага на всички. 

С любов в Христа, Вениамин, митрополит Владивостокски и Приморски, глава на Приморска митрополия