cbc9cb7c14ecc3907a6a5a7508b70851 Всемирното Православие - KЛОПКИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА,  ИЛИ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЦЪРКВАТА В ДОКУМЕНТИТЕ НА СЪБОРА НА О. КРИТ (С ДОПЪЛНЕНИЕ)

Предстоящият Всеправославен събор, провеждащ се в момента на о. Крит, стана причина Православната църква отново да отстоява чистотата на Православното учение и да се изправи срещу опитите да бъде утвърдена всеереста (преп. И. Попович) на днешните времена – икуменизмът. Както се видя от позициите на Светите синоди на редица Поместни православни църкви, а също и на Свещения Кинотис на Света Гора Атон, повод за безпокойство се явяват разписаните в документите икуменистични идеи, които се разминават с учението на Църквата.

 

Ще започнем от там, че според православната еклeзиология (учение за Църквата) съществува Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква (виж. Символа на вярата).

В гръцкия текст в една” е изразено с числителното en mian. По този начин, Символът на вярата изповядва, че Църквата е една : а) една вътре в себе си, неразделна б) една, разглеждана отвън, т.е нямаща заедно със себе си някой друг.

Нейното единство не е в обединяването на разнородното, а във вътрешното съгласие и единодушие. Едно тяло и един дух, както вие сте призвани към една надежда от вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец за всички, и чрез всички, във всички нас (Еф. 4:4-6) (Помазанский, Д. ) (1).

Църквата не може да се дели на различни църкви, защото тя се явява тайнственото тяло Христово. Глава на Църквата е сам Господ Иисус Христос, Който е неин Създател и Върховен Първосвещеник (Епископ) (Тук отлично проличава заблудата на католицизма, която обявява човек за глава на “Църквата Христова”).

Както отбелязва преп. Иустин Попович: „Богоносните Апостоли боговдъхновено говорят за единство и единственост на Църквата, обосновавайки това единство и единственост с нейния основател – Господ Иисус Христос: Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (1 Кор. 3,11).

Наред със светите Апостоли, светите отци, и учителите на Църквата, с мъдростта на херувимите и с ревността на серафимите, изповядват единството и единствеността на Православната Църква; затова разбираема е пламенната ревност при всяко отделяне и отпадане от Църквата и тяхното строго отношение към еретиците, ересите и разколите. В това отношение изключителна важност имат светите Вселенски събори и светите Поместни събори. Според тяхното мнение, Църквата е не само една, но и единна.

„Както у Господ Иисус Христос не може да има няколко тела, така у Него не може има няколко Църкви, оттук: раздел, разделение, раздел на Църквата е явление онтологично и по същество невъзможно.

Разделение на Църквата никога не е имало и не може да има, а е имало и ще има само отпадания от Църквата; така, не желаещите да принасят плод засъхващи клонки отпадат от вечноживата Богочовешка лоза – Господ Иисус Христос (ср. Ин. 15, 1-6).  

От единната и неделима Църква в различни времена са се отделяли и са отпадали еретиците и разколниците, и с това отделяне те са престанали да бъде членове на Богочовешкото Тяло на Църквата. Така отначало са отпаднали гностиците, след това арианите, след тях духоборците монофизити, иконоборци, католици (включително и бъдещите протестанти), униати – с две думи, всички членове на еретическо-разколническия легион (ср. Марк. 5,9).” (Попович, И) (2)

През XX в. възниква ереста на икуменизма, която започва да внушава едно ново учение за Бог и за Църквата Христова, което е напълно различно от Православната догматика, и това може да забележи всеки православен християнин.  За разлика от Православната църква, която единствена учи вярно човека – защото пази Истината, a тя е Сам Бог  (Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене; Йоан, 14:6 ) и отвежда към вечно Спасение, икуменизмът създава свои измислени догмати, които често са лукави (понеже използват православната терминология) и под благовиден предтекст ни просвещава в неща, които се неверни. Така например, икуменистите започват да говорят по друг начин за догмата за Единството на Църквата:

В понятието "една" те влагат свой неправилен, изопачен смисъл, защото под тази Една Църква те разбират не само всички православни, но и всички инославни християни, т. е. еретиците. Тази икуменическа гледна точка напълно се разминава с православния възглед, който под една Църква винаги разбира само истинно вярващите православни хора. Нашата Църква никога не е смятала, че еретиците влизат в състава ѝ, в състава на самото Тяло Христово. Пък и как е възможно тази гледна точка да се смята за православна, когато Вселенските Събори винаги са произнасяли анатема срещу еретиците, т.е. отлъчвали са ги от Църквата? Очевидно икуменистите в своето учение за Църквата не признават Вселенските Събори като авторитет за себе си. Но това е равносилно на отричане на авторитета на цялата Православна Църква и в дадения случай признаване на своя собствен разум за единствен критерий за истината при отричане на православната вяра в Църквата” (Св. Серафим Софийски Чудотворец) (3)

Невярната икуменистична идея, че "Църквата Христова не съществува, никой не знае истината, Църквата започва да се строи едва сега..." (Иеромонах Серафим (Роуз) е зачената в икуменистичните и папски среди, които я изработват постепенно чрез теориите за „църквите-сестри” и за „Църквата, която диша с два бели дроба”. Както съвсем правилно забелязва Пирейският митрополит Серафим, „върху тези идейни принципи се и строи теорията за “Всемирната видима Църква”, която сякаш в настоящия момент съществува „невидимо” и се състои от всички християни, тя ще се яви в своето видимо измерение с помощта на общите усилия, насочени към нейното обединение”. (4)

Протестантското схващане за видимата и невидима църква се базира на друга протестантска теория – за разклоненията на Църквата. Това е протестантско твърдение, което невярно учи, че Църквата има множество “разклонения”, които са равни и равнопоставени помежду си. Според тази теория, Църквата е сбор, съвкупност от тези разклонения, дори ако те се различават едно от друго. Тази теория се лигитимира чрез Световния съвет на църквите, чиято цел е да се сдобие с признание, че обединенията, не изповядващи православното учение, са „църкви” и да ги впише в една обща “църква” (Пирейска митрополия, тук).

Същото невярно разбиране икуменистите прилагат и към Истината, която е дарил Христос на света. Те твърдят, че нито едно от разклоненията не може да притежава Истината, защото с човешкото развитие всяка идея се променя. Следователно, никоя от Църквите - Православната и Римо-католическата, още по-малко протестантските, не могат да притендират, че носят Пълната Истина и се явяват Църквата Христова.

Върху посочената идеологическа база се развиват и нови две теории, които намират широк отклик в католицизма. Това са погрешните теории за “двата дроба на Църквата” (според тях - православен и римо-католически) и теорията за “църквите сестри”. За пръв път последната теория официално бива формулирана в Декрета на II Ватикански събор (1964 г.), който носи неслучайно названието „Възстановяване на единството” (UNITATIS REDINTEGRATIO) и пр., и в който се твърди следното:

На Изток преуспяват множество местни Църкви, сред тях първенствуват Църквите, много от които са основани от самите апостоли. Затова сред източните църкви е преобладавало и продължава да преобладава страстното желание завинаги да се съхрани общността на вярата и милосърдието, която е свойствена на местните Църкви, като сестри

По-късно този термин ще залегне трайно в изготвените от Йоан Павел II документи и той многократно ще проповядва, че

Църквите-сестри на Изтока и Запада, насочени към откриване посредством диалога и молитвата на видимото единство в съвършено пълно общение и единство. (Нека запомним тези формули - по долу ще ги открием в документ на събора от о. Крит )

През 1990 г.  Халкидонският митрополит Вартоломей (Архондонис) (настоящият Вселенски патриарх), обръщайки се към Римския папа на празника в чест на интронизацията му, заявява: «Днес като цяло признават, че решенията за бъдещето ще намерят в схемата на Сестрите-Църкви в рамките на евхаристийната еклезиология”.(5)

Тези идеи с всяко следващо десетилетие постоянно се насаждат чрез документи на Ватикана и чрез проповедите и текстовете на “православните икуменисти”. Защо? Защото те се стремят да популяризират и да внушат една идеология, която e измислена и която цели да съгради някаква „Църква” чрез различни “църкви и религии”, които са неистинни, и да утвърди свой литургичен живот и тайнства.

И за да легитимират своята икуменистична “църква”, те неистово се нуждаят от светата Православната Църква, с цел да я превземат и защото съвсем човешки усещат, че в нея има нещо, което при тях не съществува – Господ Иисус Христос и Неговите святи, пречисти и безсмърни Тайнства”. Защото икуменистичната “църква”, поради лъжливите основи, които поставя сама за себе си, няма да води нито към Истината, нито към Вечното спасение. Напротив, всеки който участва в нейните дела, ще бъде осъден на погибел, защото там няма да бъдат действителни Тайнствата – Светите Тяло и Кръв Господни, чрез които православните християни се спасяват (Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, (Иоан 6:48-58)).

Именно към Тайнствата насочват своя прицел икуменистите - всеки, който наблюдава протичащите съвременни процеси, ще зебележи, че участващите в икуменистичните диалози винаги подтикват присъстващите към общи молитви и съслужения, което подсказва тяхната цел: да се подмени литургиката, да се изтръгне сърцето на Православието.

Като взема участие в такива ритуали и тайнства, православният християнин всъщност приема ритуално „осветени” храни и напитки и се обръща към някого, който обаче не е Господ Иисус Христос. Ето защо Православната църква категорично забранява да се участва в молитви и “богослужения” с некръстени в Православието, а за епископи – чиито подобни действия се считат за крайно отстъпление и съблазън за всички хора – правилата на съборите предвиждат отлъчване от Църквата (вж. 45 Апостолско правило „Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи; а ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде низвергнат”).

И така, на 1.06. 2016 г. Българската православна църква взе решение да не участва в готвения Всеправославен събор, за което понесе какви ли не определения от знайни и незнайни за църковния народ функционери. Всички те, които бленуват от десетилетия да видят родната ни църква в обръчите на икуменистични касти и антиправославни световни интереси, нададоха вой срещу Светия синод чрез платени медии и купени “авторитети”. Ние съвсем не се заблуждаваме, че тези функционери живеят с мисълта за някакви велики светли идеи – по български си знаем, че ако бленуват да се разцелуват някой ден с папата или с неговите сателити, внедрени в православния свят, нашенци го правят само от интерес, блазнени от шума на големите пари.

Всъщност, Светият синод на Българската православна църква, начело с Българския патриарх Неофит извърши истински героизъм, за който, сигурни сме, ще получи в нужното време своята небесна награда. И тя ще бъде получена за това, че БПЦ отказа да участва в един Събор, чиято цел беше видима и прозрачна. А именно – да признае пагубните за Църквата и хората измислени схващания на икуменистите и да ги наложи на целия православен свят.

И за да не бъдем голословни, ще се спрем на конкретен документ, който трябваше да бъде приет на този събор, а именно „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят”. За поправка на този документ се обявиха всички манастири на Света Гора Атон, редица поместни църкви, авторитетни духовници и богослови от целия православен свят. Защо? Защото в него, например, се говори за това,

че Църквата винаги е работила за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ЕДИНСТВОТО на християните,

че „участието ѝ в движението за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЕДИНСТВОТО НА ХРИСТИЯНИТЕ се основава върху нейното православно самосъзнание и духа на вселенност, и има за цел търсене на ИЗГУБЕНОТО ЕДИНСТВО на ХРИСТИЯНИТЕ,

 че Православната църква „се моли за СЪЕДИНЕНИЕ (не за връщане)  на всички“.

Следователно, в цитирания текст се внушава идеята, че Църквата ще работи и ще се моли за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ЕДИНСТВОТО  (значи в момента е нарушено) и за СЪЕДИНЕНИЕ (не за ВРЪЩАНЕ)  на ВСИЧКИ. Както се видя по-горе, това е базисната основа на икуменизма и тя съвсем ясно е обявена в документа. Доказателство за това, че посочените формулиривки не са случайност, а съзнателно изкована и прокарвана идеология, е указанието как точно ще се постигне това СЪЕДИНЕНИЕ – то ще бъде осъществявано чрез икуменистичния диалог, който „да подготви пътя към единството” чрез „диалога с различните християнски църкви и конфесии”. И съвсем неслучайно този процес ще бъде осъществен в бастиона на икуменизма – Световния съвет на църквите, а Православната църква (на равнището на един Всеправославен събор) чрез този си документ легализира неговата дейност.

Ето какво пише в заключението към Меморандума, съставен от Комисията по догматичните въпроси на Свещения Кинотис на Света Гора Атон и приет през март 2007 г. за Световния съвет на църквите:

“Православната църква няма полза от участието си в ССЦ, но напротив – търпи загуба. Протестантите не са настроени да приемат нашата вяра, а държат на съществуването на тяхната еклезиология. Ние, като православни, не можем да участваме в Световния съвет на църквите, чийто състав, структура и функциониране се базират на протестантската еклезиология ” (6).

Документът, който ще бъде приет всеки момент от Православния събор на Крит, чийто статут ще си остане неясен за църковната история, начертава първите гигантски крачки, които осъществяват присъединяването на Православната църква към останалите клонове на Икуменистичната невидима „църква”.

И не само това, подкрепилите този събор ни уверяват, че взетите решения ще бъдат задължителни, меродавни за всички поместни църкви, без значение дали са участвали или не там. В това ни уверява o. Йоан Хрисавгис, началникът на Отдела за връзки с обществеността към Вселенската патриаршия, който в интервю за католическия сайт „Сrux” твърди, че решенията, приети на Всеправославния събор в Крит, ще имат задължителен характер за всички Православни Църкви – в това число и онези, които няма да участват в това мероприятие. Представителят на Вселенската патриаршия казва буквално следното: „Aко една или няколко църкви се откажат от участие или не могат да участват, или не гласуват – всички приети решения, в края на краищата, ще имат сила и ще бъдат задължителни за всички Православни Църкви. Великият събор е по-високо от събора и синода на всяка отделна Църква,...и той ще си остане такъв при отсъствието на една или няколко църкви”.  (7)

Следователно, ние нямаме никаква сигурност относно това, какво се визира в надслова на Събора "Toй призовава всички към единство". Както забелязва журналистът Николас Суй в статията "Призовават към единство" ("Called to unity"), формулата за единството се повтаря отново и отново и присъства навсякъде в документацията. Но въпросът е - зад изявления за решаването на наболелите световни проблеми, които се обявяват като причина за събирането на всички, към какво  единство искат да ни поведат?! От цитираните места в съборния документ, ясно проличава, че тук единството се разбира и в лоното на Православието, но и извън него, т.е всички да се обединят заедно, за да тръгнат към икуменистичното единство. Трудно ни е да си представим, че става дума за богословко недоглеждане в концепцията на документа - разбира се, ако е така, Бог ще отхвърли нашите опасения. Но явната и неприкрита политика на някои патриаршии в икуменистична посока, а също прокарването на регламент, който не позволява да се изменят документите, свидетелства ясно за целта на Събора в Крит.

А всички онези, които не се съгласят с решенията, са визирани в точка 22. на разглеждания документ: Православната църква смята, че всякакви опити да се раздели единството на Църквата, предприемани от отделни лица и групи, под предлог на предполагаемо опазване или защита на истинското Православие, подлежат на осъждане.

Горките защитници на вярата – какво ли не са понесли до сега, от времето на Христа до XXI в. винаги са имали един и същ християнски подвиг– да не се отрекат от Името Христово и да опазят вярата.

Защо Българската православна църква ще бъде записана в светлите страници на Христовата история? Както вече писахме, БПЦ се обяви срещу цитирания документ и по-конкретно срещу местата, в които се подменя догматиката на Църквата (вж. Становището от 21.04. 2016 г.). По този начин нашите архиереи показаха истинска православна образованост и просветеност, а също християнска доблест и засвидетелстваха, че не биха продали вярата си на никаква цена. С отказа си да участват, Българският патриарх и митрополитите не позволиха да бъдат въвлечени в сценарий (както вече посочихме, правилникът на Събора е така съставен, че не позволява да се оспори конкретен документ или решение, а регистрира участието на съответната Църква), който би опетнил името на Българската православна църква и би оплел родното ни православие в мрежите на отстъплението. За всеки правилно изповядващ вярата си е ясно, че родната ни Църква не се маргинализира (както се опитват лукаво да ни внушат икуменистите), а тя съхрани завета на св. Йоан Рилски:

И, преди всичко,  завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие,  както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

Бележки:

1. Помазанский, Д. Църквата Христова. Свойства на Църквата; http://www.globalorthodoxy.com/component/content/article/135-svetyt-dnespublikuvani/64388-mihail-pomazanski-cyrkvata-hristova-svojstvata-na-cyrkvata-chast-ii.html

2. Попович, И. „Православната църква и икуменизмът”

3. Св. Серафим Софийски Чудотворец, Каква е Идеологията на икуменизма? http://www.globalorthodoxy.com/502-bulgaria-novinarski-blok/2013-04-06-17-29-45/65703-2015-07-05-15-18-46

4. Пирейски митрополит Серафим, „Православие и икуменизъм”, http://www.agionoros.ru/docs/525.html

5. http://www.apologet.pl/Pol/Dialog/p_dialog_07.htm

6. „Святогорцы об участии православной церкви во всемирном совете церквей”, http://www.pravoslavie.ru/37101.html

7.Leading cleric says Orthodox Church’s ‘Vatican II’ is a go, https://cruxnow.com/global-church/2016/06/07/leading-cleric-says-orthodox-churchs-vatican-ii-go/