Автор: хаджи Диян Крил
Събота ранна сутрин, намираме се с братовчед ми Ивайло на Централната гара на Белград, поизморени от пътуването с влак от София през нощта. Напрегнат съм в очакване да се срещнем с българин, който ще ни отведе в манастир при отец Исая, където ни насочиха приятели от България. Срещата с Цанко е успокоителна - човек с богат опит в живота, преживял какви ли не критични ситуации и който е добре запознат с манастира, отец Исая и духовния живот там. Слава Богу, защото иначе трудно бих се ориентирал в друга държава с всички особености по предвижването до самото място. До манастира няма директен превоз, а се стига с преминаващ автобус до съседното село Петловача, което е на 5 км разстояние. След като Цанко издейства транспорт, ни се спести очевидната необходимост да ходим час и горница пеша с багажа ни до манастира. Срещата с отец Исая е кратка, в манастира има много събития на дневен ред през деня - два годежа и вечерното Елеосвещение. Цанко постепенно ни въведе в живота на манастира като наш водач. Ето и кратка история на манастира от брошурата, която взехме оттам, както и от материали от статии, които открих в Интернет:
По благословията на епископа на Шабац - Негово Преосвещенство Лаврентий, през 2006 г. за игумен на манастира е поставен отец Исая Йокич, който идва от манастира Ново Хопово, Фрушка гора. Самият отец Исая е от български произход, живял е и работил в България, дори е пребивавал и познаваше Габрово като индустриален център. В манастира има още четирима монаси, една монахиня и послушници или както се наричат в Сърбия - изкушеници. Съборната църква, посветена на св. пророк Илия е неголяма, но е изключително красива - прясно изписана и уютна. Манастирът е относително малък откъм помещения с места, които са ограничени като капацитет. Има 2 конака (къщи) - места за пребиваване на монаси, поклонници и миряни, които по-дълготрайно престояват в манастира. В момента се строи нов конак за нуждите на манастира. Църквата и конаците са с централно отопление.
В манастира се служи света Литургия всеки ден, като службата започва в 4 часа, а в неделя - от 9 часа, а на Литургията се причастяват всички пребиваващи в манастира. Всяка втора събота в манастира се извършва свето Елеосвещение (Маслосвет) на вечерна служба, която започва в 18 часа и трае около 5 часа. Елеосвещението заема особено място в духовния живот на манастира и се извършва за духовно и телесно здраве на присъстващите на службата.
Манастирът се издържа, както и църквата е изписана, с дарения на поклонници от цяла Сърбия. Към манастира има около 10 хектара обработваема земя и овощни градини - предимно вишни. Отглеждат се пилета в по-големи количества, от които се издържа основно манастира, както и от други животни - овце, кози и свине.
В манастира пребивават хора от най-различни възрасти, предимно млади хора, които се лекуват от различни зависимости - лекарства, наркотици, алкохол, както и от душевни заболявания. Лечението на тези зависимости и заболявания е свързано с всекидневна молитва в църквата, както и участие с труд в манастира на тези, които имат възможност за това. Лечението, освен това, не винаги е кратко - някои от хората с години пребивават в манастира. За тези, които са наркотично зависими, най-вече с цел да укрепнат психически след преодоляване на физическата зависимост.
Още първия ден можахме да присъстваме на главното събитие за живота на манастира - Елеосвещението. Отначало не знаех какво представлява то, нито какво предстои. Църквата беше препълнена с народ, пристигнали от цяла Сърбия. На службата, която е с голяма продължителност, се извършваше осветяване на елей и 7-кратно помазване на присъстващите за духовно и телесно здраве, както и против нападения на нечисти сили. Силно впечатление ми направи всеобщото положително отношение на вярващите към случващото се там и царящата духовна радост. При помазването на присъстващите всички пееха в един глас „Господи помилуй” или „Кирие елейсон”, което беше покъртително. По-долу привеждам кратка информация за тайнството Елеосвещение:
Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) е предназначено за болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков:"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15). Тайнството се състои в 7-кратно помазване на болния на определените места - чело, ръце, уста, лице и др. с осветен елей, при произнасяне полагаемите се молитви също 7 пъти. При това тайнство се четат 7 откъса от Апостола и 7 от Евангелието. Броят седем е избран като знак за седемте дара на Дух Светия, по примера на седемте молитви на пророк Илия, които са заключили небето, както и седемте потапяния на Нееман Сириеца в Йордан, който се е очистил с тях от проказа. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, т.е. не само болни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.
От живота на манастира ми направи впечатление и това, че всички сякаш бяха едно голямо семейство - монаси, болни хора с техните придружители, семейства, млади хора, малки деца - хора на най-различна възраст, изобщо - една голяма християнска православна общност. Всички обединени от духовния живот и грижата за боледуващите хора и тези, изпаднали в различни зависимости. От всички тях най-ме впечатли Зорица, за която ни казаха, че е била болна от рак и се е излекувала в манастира и от благодарност беше останала там, за да помага на всички. Тя ни прие най-сърдечно, погрижи се за нас и ни ориентираше из манастира, с нея и се съветвахме как да постъпваме в различни ситуации. По-отблизо се запознахме и с отец Герасим, който ни посрещна радушно в килията си и ни поздрави за наша изненада с българска песен - Малка мома, която не бях чувал преди, но ми направи голямо впечатление. Не само отец Герасим, но и всички ни приеха там като свои, даже се учудваха, че толкова бързо сме научили езика, а път то ние си говорехме на български с някоя друга научена дума на сръбски ... Един от съквартирантите ни в стаята - Мане, даже разбираше всичко, което говорехме, тъй като беше живял в Скопие, а и беше от южните области на Сърбия, които са близо до Македония.
По време на престоя ни - малко повече от 1 седмица там, можахме да присъстваме за втори път на празника Богоявление (Йордановден) и следващия след него празник, посветен на св. Йоан Предтеча - Йовандан (Ивановден), тъй като в Сърбия църковният календар е по стар стил. Специфична само за Сърбия традиция е всяко семейство да има т. нар. „Крсна слава” - семеен празник, посветен на светец като Йовандан или евангелско събитие, напр. Възкресение Лазарово. Тази традиция се предава от коляно на коляно по мъжка линия на всяко семейство, т.е. младото семейство приема „Слава”-та на мъжа. На този празник в църквата се носи вино и жито, които се осветяват и след това се носят по домовете. Празнува се задължително от цялото семейство няколко дни и се канят множество гости на богата трапеза. От ритуалните действия най-важни са голямата свещ и ритуалният хляб, който свещеник или кумът разсичат на кръст откъм долната част и се полива с вино. Празнуващият се поздравява със „Сречна слава, домачьине!”. Традицията е интересна с това, че всяко сръбско семейство и всеки човек е свързан по този начин с християнски православен светец или събитие през целия си живот и така се запазва православната вяра жива. В България празнуваме именни дни, но някак в тези празници не се влага напълно този християнски смисъл и не се следва такава благочестива православна традиция.
Престоят ни мина неусетно и се разделихме с манастира и хората там с най-сърдечни приятелски чувства. След многобройни снимки, прегръдки и подаръци взехме благословията на отец Исая и се отправихме обратно за България, а аз останах с огромно чувство на благодарност към него, манастира и сръбския народ, с който се опознахме по време на престоя ни там.
