Отец-архимандритът е свързан освен със София и Шумен, така също и с Русе. Роден е на 23 декември 1948 г. в село Николово край Русе. Служи в русенските села Николово и Просена (1978-1982 г.) по времето на Доростолския и Червенски митрополит Софроний.

Преди да замине за София, където работи като научен сътрудник в Църковно-историческия и научен институт (1983-1986 г.), той работи в Русе в завода за захар (1966-1967 г.), завода за лимонена киселина (1967-1969 г.), и е преводач от английски език в Института за лакове и бои (1969-1971 г.). Отец Павел, както той сам отбелязва в своята биобиблиография, (виж Биобиблиография на архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1974-2008 г.), изд. Фабер, В. Търново, 2009) остава в Русе шест години „безработен по политически причини (1986-1992 г.)”. От 1993 г. преподаваше Църковна история, История на религиите и Литургика в катедра "Теология" в Шуменския университет

Автор е на книгите: „Ялдаваот. История и учение на гностицизма”, изд. "Омофор", С., 2008, 501 стр., също и на „Лирата на Параклита. История на монтанизма”, изд. "Фабер", В. Търново, 2012 г.

През 2006 г. чете лекции по История на евреите в България в университета на Южно Мисисипи и университета на Сан Франциско, САЩ, а през 2009 г. преподава българистика и славистика в университета на Лодз, Полша.

По време на Националната научна конференция в Русе, 20 май 2011 г.

Отец-професорът е провел голям брой научни специализации във Великобритания, Германия, Унгария, Швейцария, САЩ. Беше член на голям брой научни организации, като Съюз на учените в България, София (от 1994), Нюйоркска академия на науките, САЩ (от 1997), Американско дружество за църковна история, САЩ (от 1998) и др.

Чест прави на отец-професора, че още приживе улесни съвременните изследователи и сам състави своята биобиблиография, от която научаваме за огромния брой от научни интереси на които посвещава голям брой изследвания. Той съставя също така биобиблиографията и на архим. к.б. Климент Рилец.

Посвещава различни статии върху сектантското влияние в България, анализира също така митарствата, нестинарството и различни неморални прояви, с които се сблъсква съвременното ни общество. Той беше една будна църковна съвест, която издигаше истината на пиедестал, така както ни учи Свещеното Писание.

В негово лице Българската православна църква се лиши от изтъкнат църковен историк, който живееше своята вяра и имаше ясни позиции по голям брой църковни въпроси, вълнуващи съвременното ни общество.

Бог да го прости и настани в Небесното Си Царство!

(със съкращения)