Аз няма да вървя в точен хронологичен ред. Бих искал само да очертая рамка за бъдещи дискусии. Трябва също да кажа, че това, което представям, е много елементарен преглед на историята на Американското Православие. Много неща ще бъдат пропуснати, а голяма част ще бъдат опростени. Но мисля, че важното е всичко да бъде събрано на едно място.
Днес ще се спра върху някои от основните събития от историята на Американското Православие, достигащи до началото на 20 век.
Когато попитате хората за Американското Православие и за неговата история, те ще се сетят за 1794 г. Това е, разбира се, годината, в която пристига първата руска мисия на остров Кодиак в Аляска. Мисията се състояла от осем руски монаси от манастира Валаам, между които били св. Герман Аляскински и св. Ювеналий.
Бих искал накратко да спомена няколко неща за тази мисия. Сега няма да се впускам в детайли за Православието в Аляска, защото скоро ще говорим за него много по-подробно. Но ето няколко факта за тази първа мисия:
Първо, това в действителност била една вътрешна мисия, тя била осъществена в рамките на Руската империя. По това време Аляска била част от Русия и местните жители, които тогава били просветени с Евангелието, били поне номинално поданици на царя. И така, освен, че това било мисионерско пътуване от Валаам през Сибир до Аляска, то се смята и за най-дългото мисионерско пътуване в църковната история. В действителност, то никога не напуснало пределите на Руската империя, никога не прекосявало граници и другото важно и интересно нещо, което мисля, че често се пренебрегва по отношение на Православието в Аляска е, че руската мисия не е първото присъствие на Православието там.
В действителност, на Аляска имало православно присъствие близо половин век преди пристигането на мисията, под формата на миряни: руски миряни, които дошли в Аляска по работа. Те били търговци, трапери и влизали в контакт с местните жители, споделяли с тях вярата си и в някои случаи дори ги обръщали в Православието, кръщавали ги, имало смесени бракове между тези руски мъже и местните жени. Така че, когато през 1794 г. пристигнали първите мисионери, там имало местни вярващи. Всъщност, имало е местни хора, които били запознати с Православието и дори, в някои случаи, го били приели. Определено, те не било мнозинство сред местните, но все пак този факт не бива да бъде подценяван.
Следващата основна личност, за която искам да спомена, е св. Инокентий. Не мога да го пренебрегна, когато правя преглед на историята на Американското Православие. Разбира се, той е бил голям мисионер и наистина прозорлив. Отначало бил свещеник в Америка, в Аляска и когато през 1840 г. неговата съпруга умира, той бил ръкоположен за епископ. Това бил първият епископ на Аляска и диоцезът му получил следното име – диоцез на Иркутските, Курилските и Алеутските острови. Св. Инокентий превел църковни текстове и богослужебни книги на езика на местните. Той дори създава азбука за тях и през 1867 г. става митрополит на Москва. В същата година Аляска била продадена от Руската империя на Съединените американски щати. Мнозина от руснаците в Аляска се завърнали в Русия по време на продажбата и сред някои хора съществувало разбирането, че Руската църква трябва да се изтегли от Аляска, понеже тя вече не била част от империята.
Имало слух, че самият св. Инокентий бил разтревожен от продажбата на Аляска. Когато той чул този слух, отделил време, за да отговори на него. Набързо ще спомена отговора му, понеже е доста интересен. Той казва, че това е напълно невярно и не смята, че продажбата на Аляска е нещо лошо, че е напълно спокоен и щастлив от това. Пише също, че това е един промислителен начин Православието да проникне в Съединените щати. Накрая, отправил съвет – вместо Руската църква да затваря мисията си в Аляска, да премести седалището си от Аляска, по-надолу, в Сан Франциско и да започне истински настъпателна мисионерска дейност между англоговорящите американци. Поискал настоящият свещеник в Аляска да бъде отзован и да бъде заменен с някой, който знае английски; искал в Аляска да има англоговорящо духовенство, да има богослужебни книги, преведени на английски, обучение на английски в църковните училища и богослужения на английски в църквите. Той наистина целял обръщането във вярата на американците, на хората в Съединените щати. Удивителна прозорливост!
За съжаление, тази линия не била продължена от Руската църква. С изключение на това, че
седалището на мисията било преместено в Сан Франциско, не били направени никакви усилия да бъдат достигнати англоговорящите хора в Америка. Извън Аляска, в периода от продажбата до 90-те години на 19 век, в Съединените щати имало само три православни енории. Една от тях била гръцката енория в Ню Орлиънс, Луизиана, която била свързана с гръцкия съвет и твърде тясно свързана с Еладската църква. Руска църква, която станала катедрална, имало в Сан Франциско и руски параклис – в Ню Йорк. Параклисът в Ню Йорк бил прикрепен към руското посолство в Америка и той трябвало да обслужва нуждите на представителите руската държава в Америка.
Свещеникът там в действителност бил римокатолик, обърнат във вярата, който се казвал Николай Биъринг. Той твърдял, че част от работата му е да бъде един вид религиозен посланик на Руската църква пред Епископалната църква в Америка, с която Православието имало много тесни връзки през 19 век. И наистина Биъринг изрично преустановил всякаква мисионерска дейност. Казал, че намерението му не било да обръща във вярата, макар самият той да бил обръщенец.
Дейността на трите православни енории в Америка в действителност била съсредоточена върху духовното обгрижване на своите хора и поддържането на един вид икуменически контакти с представителите на Епископалната църква в Америка, а не върху истинска мисионерска дейност. Църквата, в която служел Биъринг била затворена през 1883 г. от руското правителство, очевидно с цел икономия на средства. Правителството не желаело повече да я поддържа и Биъринг бил много разочарован от този факт. Предложили му работа като професор в Русия, доста престижна длъжност, но Биъринг, много нещастен, напуснал Православната църква и вместо това станал презвитерианец.
Руската църква в Ню Йорк била затворена и така единствената руска енория до 90-те години на 19 век в Съединените щати била тази в Сан Франциско. Единствената друга православна енория в САЩ била гръцката църква в Ню Орлиънс.
През 90-те години на 19 век настъпила пълна промяна в това статукво. По едно и също време се случили две важни неща, които завинаги щели да променят курса на история на Американското Православие. До този момент Православието в Америка било наистина незначително. Но след 1890 г. започнал наплив от православни имигранти към източното крайбрежие на САЩ. Хора от Средиземноморието – Гърция и Близкия Изток, от Източна Европа, започнали да пристигат в Америка (голяма част от тях през остров Елис), като повечето от тях били млади мъже – между две трети и деветдесет процента, в зависимост от етническата група, в търсене на по-добър живот. Мнозина от тях после щели да се върнат по домовете си, а понякога прекосявали и по няколко пъти Атлантика.
Някои от емигрантите в Америка имали силно желание да поддържат православната си вяра и така основали православни църкви. В самото началото на 90-те години били основани две православни църкви в Ню Йорк, който преди това бил изоставен от Руската църква. Една от основаните църкви била под юрисдикцията на Атинската архиепископия, а другата – под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. И двете църкви били гръцки, основани от църковни настоятелства – група миряни, желаещи да имат църква, които се организирали с искане от съответната страна да им изпратят свещеник. Тези църковни настоятелства от вярващи миряни станали преобладаващата характеристика на гръцките енории, а също така и на сръбските и другите етнически православни енории в Америка през тези години. Тези църковни настоятелства назначавали и уволнявали свещениците си, те определяли кои били годни да участват в тайнствата. В много отношения между православните в Америка съществувал хаос. В същото време, на тези хора трябва да се отдаде дължимото за поддържането на православната вяра и за основаване на тези енории, които по-късно довели до това Православие в Америка, което имаме днес, за добро или за лошо. Гръцките енории били доста независими; те загубили връзките си със Стария свят и до голяма степен били независими. Били ръководени основно от църковни настоятелства.
Друг основен феномен по това време бил масовото обръщане на бивши униати (източни католици), към православната вяра. В началото на 90-те години униатският свещеник в Минеаполис, Алексий Тот бил иронизиран от местния католически епископ, на когото бил подчинен и който не харесвал униатите. Св. Алексий и епископът си разменили „любезности” и първият решил да стане православен. Това било един дълъг път, но той го извървял и в крайна сметка довел в Православната църква хиляди бивши униати – цяла една общност, цели църкви. Според мен, св. Алексий с право може да бъде наречен бащата на Православната църква в Америка. Благодарение на големия брой църкви, които довел в лоното на Православната църква, била оформена сърцевината на руската мисия и най-вече същината на онова, което днес познаваме като Православна църква в Америка (ПЦА).
Преди обръщането на униатите и емигрантския поток през 90-те години на 19 век, православните в Америка били много малко, след това обаче броят им започнал бързо да расте. В отговор Руската църква изпратила в Америка много добре подготвено и талантливо духовенство, за да подпомогне и окуражи обръщането на униатите и да се погрижи за тези църковни общности, които се превръщали в православни енории.
Двама от най-образцовите сред тези свещеници, били о. Йоан Качоров, който отишъл в Чикаго и о. Александър Хотовицки, който отишъл в Ню Йорк. След завръщането си в Русия и двамата били убити от комунистите и сега са светци. По същото време, когато те дошли в Америка, там пристигнал и друг забележителен свещеник – о. Рафаил Холоуини. О. Рафаил бил сириец и дошъл с благословението на Руската църква, за да служи на сирийците в Америка. Той дошъл по молба на сирийците в Ню Йорк, но бил свързан с Руската църква, макар и все още да поддържал здрави връзки с Антиохийската църва. Скоро след това о. Рафаил станал епископ. Днес ние го познаваме като св. Рафаил. Той пристигнал през 1895 г. и няколко години по-късно, през 1898 г., пристигнал и св. Тихон, който станал новият епископ на Руската мисия. След неговото пристигане, през 1900 г. името на мисията било променено на Диоцез на Алеутските острови и Северна Америка и седалището й било преместено от Сан Франциско в Ню Йорк.
Това на практика означавало, че центърът на диоцеза бил изместен от Аляска и тихоокеанското крайбрежие към източното, атлантическо, крайбрежие и бившите униати.
Пропуснах много неща, не споменах за сърбите и румънците, а и за много от другите етнически групи в Америка. Всичко, което се надявам да съм направил днес, е да съм ви дал поне основно въведение в историята на Православието в Америка през 19 век. Ще се опитам да изясня останалите неща през следващите седмици, месеци и – да се надяваме – години. Определено много неща останаха неказани.
Благодаря ви за вниманието. Очаквам следващия ни път. Благодаря!
В мрежата на ancientfaith.com
