На Архиерейския събор, провеждащ се тези дни в Москва, е бил приет документ, чието предварително обсъждане получило извънредно силен отзвук в обществото: Практика на изявленията и действията на йерарсите, духовенството, монашеството и миряните по време на предизборни кампании. Спорове предизвикала бележка към документа, в която първоначално се казвало, че макар „Свещенослужителите да не могат да издигат свои кандидатури на изборите в каквито и да било органи на представителната власт в каквато и да било страна и на каквото и да било равнище”, изключения от това правило могат да бъдат направени „само по съображения на крайна църковна необходимост. В този случай Св. Синод или Синодът на самоуправляващата се Църква определя лицата за участие в изборите в органите на държавната власт и в индивидуален порядък дава благословение за това”.
Тази бележка, по думите на Владимир Легойда, навеждала мнозина на мисълта, че „през 2011 г. на избори ще тръгне цялата клерикална партия” Но и в първата редакция на коментарите, и в по-нататъшните му обяснения се подчертава, че става дума за редки изключения. Както прот. Всеволод Чаплин пояснява в портала „Православие и мир”, „става дума не за това, че всеки свещеник по съвета на светските си приятели ще може веднага да се кандидатира за руския или украинския Парламент или в областния съвет, а за това, че свещеноначалието ще прави внимателно обмислен избор, изхождайки от крайната църковна необходимост. А думата „необходимост” означава ситуация, в която нищо друго не може да се предприеме за отстояването на църковните интереси”.
На Архиерейския събор документът бил приет с формулировката:
„Свещенослужителите не могат да издигат кандидатурите си на изборите в който и да е орган на представителната власт на която и да е страна и на каквото и да било ниво”. Изключения от това правило могат да се правят само в случай, когато избирането на йерарси или духовници в законодателната (представителната) власт е предизвикано от необходимостта да се противостои на сили, в това число на разколнически и инославни, стремящи се да използват изборната власт за борба с Православната Църква. Във всеки подобен случай Св. Синод или Синодът на самоуправляемата Църква определя лицата за участие в изборите за органите на държавната власт и в индивидуален порядък преподава благословение за това.
При това дори участието в изборите по партиен списък не дава на свещенослужителите право да членуват в политическа партия.
За какви случаи се говори тук? На първо място, тези думи днес са приложими към ситуацията, която се наблюдава в Украйна. В интервю за портала „Православие и мир” секретарят на Одеската епархия на Украинската православна църква към Московската патриаршия прот. Андрей Новиков пояснява защо украинските свещеници нерядко са били избирани в органите на държавната власт:
„В „Оранжевия период” имаше опит от страна на управляващия държавен елит Църквата да се превърне в частна политическа структура, т.нар. „Независима поместна украинска църква” , която да е в разкол по отношение на Московската патриаршия. Целта на разколниците беше да подчинят каноничната Църква. Не да примирят разколниците с Цървата, а да превърнат в разколническа самата канонична Църква.
Затова възникна огромна необходимост, макар и на места, да се установи движение срещу антицърковната държавна политика.
В някои епархии архиереи и свещенослужители влязоха в законодателните органи, за да възпрепятстват пълния и окончателен упадък на народния живот и фактически явното лобиране от страна на държавата за интересите на разколниците във всички отрасли на обществената активност и местните съвети. Това участие беше правилно, то повлия благоприятно и върху моралното състояние на депутатския корпус в съветите, където активната работа, включително мисионерска, се провеждаше от избрани сред депутатите свещеници. Споменатите действия донесоха само положителни резултати и за Църквата, и за народа. В нашия одески район доста преди общодържавното решение бяха забранени, например, игралните автомати, това беше осъществено именно благодарение на личното участие на Високопреосвещения Одески и Измаилски митрополит Агатангел и някои други свещенослужители, участващи в местните законодателни органи”.
Според В. Легойда, в историята на Православната църква е имало случаи, когато се е налагало да се отстъпи от дадена норма. Свещеници, например, които влизали в състава на царската Дума, били народни депутати в края на 80-те и началото на 90-те години. Или да се обърнем към историята на Кипърската православна църква – архиепископ Макарий III, глава на поместната църква, през 1960 г. станал един от първите президенти на Кипърската република, и тази стъпка, в крайна сметка, била подкрепена от другите православни църкви.
