На 4 февруари 2011 г. Архиерейският събор прие документ за принципите на социалната дейност в Руската православна църква. Документът определя различните служения в областта на социалната дейност, както и нейната структура.
Съгласно текста православните християни могат да изпълняват различни служения в областта на социалната дейност както в качеството си на щатни сътрудници на църковния институт, така и по лична инициатива (доброволци, дарители, членове на попечителския съвет). Милосърдните сестри могат да бъдат както в щата на църковното социално или медицинско учреждение, така и да действат в свободното си извънработно време.
Текстът на документа определя също и четиристепенната структура на социалната дейност: общоцърковно равнище (координация на работата на което се осъществява от отдела за благотворителност и социални услуги), епархиално (ръководи се от управляващите архиереи), благочинническо (ръководството му се осъществява от благочинен [1]) и енорийско (работата се координира от щатен енорийски социален работник).
Отделно се посочва възможността манастирите да участват в социално служение. Съгласно текста на документа, „манастирите могат да осъществяват, според особеностите на вътрешния им живот, социална дейност подобно на енориите”.
[1] Благочинен (от руски) - свещеник, на когото е поверен църковен окръг от няколко енории (б.пр.).
