Превод: Василка Нанева

Източник: pravoslavie.ru 

 

 

Един от най-интересните паметници за синайските подвижници от първата половина на VII век е ръкописът „Различни разкази за синайските отци”, публикуван за първи път в началото на ХХ век. За негов автор се сочи Анастасий, но това не може да е бил знаменитият преподобен Анастасий Синаит, доколкото авторът, съдейки по много указания в текста, се отнася до доста по-късно поколение отколкото преподобният. Както предположил издателят на текста Ф. Нау, вероятно това е бил друг Анастасий.

„Различни разкази за синайските отци” повествуват за станалите по молитвите на православни монаси чудеса в Синайската пустиня и по околните скали. Тези разкази са пълни с живи подробности от духовния живот на синайските отци, с всичките му особености, например изключителното духовно покровителство на пророк Мойсей и др. В някои истории се срещат нетрадиционни за подобен жанр сюжети, но като цяло пред нас е произведение, написано в духа на „Духовни полета” на свети Йоан Мосх, - в него пулсира все това благоговение пред светините, смирение и любов към ближните.    

                                     

                                                                                                                                                                                                                          

 

1. Преди десет години някои двама отци от светата Синайска планина тръгнали на поклонение в светата обител. Един от тях е още [и днес] жив по плът. Когато се приближили на разстояние два изстрела с лък до [пещерата] на свети [пророк] Илия, те усетили благоухание, което не приличало на нито едно друго благоухание в света. Тогава ученикът помислил, че някой, който живее тук, е прикадил с тамян. [Но] старецът, негов духовник, който е още жив, казал: „Това благоухание не е от тази земя”.

След това, приближавайки се към църквата, те видели, че отвътре тя е подобна на разпалена огнена пещ, а езиците на пламъците излизали от прозорците и вратите. Виждайки това, ученикът се изплашил. Но старецът го успокоил, казвайки: „От какво се боиш, чедо мое? Това е ангелска сила и наш събрат служител; не губи мъжество. Те почитат нашата природа на небесата; а не ние – тяхната”. И така те без страх влезли в църквата, като че ли [прекрачили] в [разпалената] пещ. Помолили се и на сутринта тръгнали към обителта.

Взирайки се в тях, вратарят видял, че лицата им сияели подобно на лицето на Мойсея, и им казал „Какво видяхте, идвайки [насам]?” Като желаели да скрият случилото се, те отвърнали: „Нищо”. Тогава той им казал: „Повярвайте, видели сте някое видение, понеже ето, лицата ви сияят от славата на Светия Дух”. Тогава те му се поклонили и открили случилото се, молейки да не разказва на никого.

2. Друг път в тази света обител – още преди светотатството и разорението, предизвикани от дошлите езичници, - имало един брат, помощник на клисаря, който неблагочинно се скрил в храма, смятайки, че да се спи в него не е беззаконие. Тогава клисарят помислил, че ученикът му си е отишъл по-рано от него и затваряйки вратата, се отдалечил. Когато настъпила нощта, ученикът, който се скрил в храма, излязъл да почисти кандилата. Когато се приближил до първото кандило, [излязла] искра, която по Божие повеление го поразила, изсушавайки цялата му страна, и ръката, и крака, и той останал наполовина парализиран до самата си смърт.

3. Веднъж по време на празника Петдесетница в светата обител имало литургия. [И] когато свещеникът възгласил: „Победную песнь поюще, вопиюще, взывающе и глаголюще”, планините отговорили със заплашителен звук, изричайки  трикратно: „Свят, свят, свят”. И звукът на ехото се чувал да се повтаря около половин час. Този възглас чувал не всеки, но само тези, които имали уши, както Господ казал: „Който има уши да слуша, нека слуша” (вж. Мат. 11: 15).

 

4. Преди няколко години по Божие допущение в нашата пустиня се появила смъртоносна болест и умирайки, някои добродетелни, благословени отци, били погребани на гробището на отците. На следващия ден починал един от нерадивите братя и бил погребан над тялото на един от благословените мъже. Когато след ден друг отец се представил, тогава [братята], влизайки [в гробницата], за да положат мощите му, забелязали, че блаженият мъж бил отхвърлил тялото на нерадивия брат. Мислейки, че това е станало случайно, а не че е нещо чудесно, взели и отново положили [нерадивия] брат върху тялото [на праведника]. И идвайки на следващия ден, отново забелязали, че [блаженият ] отец е изхвърлил брата.

Научавайки за това, дошъл игуменът на манастира и влизайки в гробницата, казал на умрелия: „Авва Йоане, приживе ти беше кротък и бавен на гняв и подкрепяше всички, а сега гониш брата?” И вземайки останките на брата със собствените си ръце, ги сложил върху [тялото] на стареца. И отново му казал: „Търпи брата, авва Йоане, дори и ако той е грешник, както Бог търпи греховете на света”. И от този ден старецът не отхвърлял тялото на брата.

 5. Приблизително на 6 мили от светата обител има трудна и непристъпна местност, която се нарича Турван. Това място обитавал някой си удивителен старец, който имал един ученик. Когато нашият свят отец Йоан бил игумен, оставяйки всичко, на светата планина дошли от  Константинопол двама братя близнаци, произлизащи от [едно] знатно семейство. Пребивавайки две години в манастира и напускайки го, те си отишли, за да се подвизават в безмълвие в Турван, където живеел великият старец с неговия ученик. След няколко години те умрели. Вземайки телата, старецът и ученикът му ги погребали в пещера.

Няколко дни по-късно старецът също умрял. Като желаел да го почете, ученикът положил [тялото] между двамата знатни [граждани]. Идвайки на третия ден, за да прикади с тамян гроба на стареца, ученикът забелязал, че тялото се е отдалечило от предишното си място и много се огорчил. Той [отново] го сложил между двамата братя, но идвайки отново, видял, че тялото пак е преместено. Това се случило и трети път. Тогава ученикът седнал, съкрушавайки се, и си казал: „Нима старецът е имал някаква ерес в душата си или някой грях, че тези новоначални три пъти го отхвърлят?”  И щом започнал да плаче, мислейки за това, същата нощ му се явили двамата братя, казвайки: „Повярвай, човече, твоят старец не е бил еретик и в нищо не може да бъде порицан, той е съвършен слуга Божий.  Как не се съобрази, че ние заедно се родихме, заедно се сражавахме в земното царство, заедно приехме монашество, заедно бяхме погребани и заедно се отправихме към Христа? Защо ти ни разделяш и слагаш друг между нас?” Когато братът чул и разбрал това, усърдно прославил Бога.

6. Авва Мартирий, когато пострига нашия преподобен отец Йоан, игумена, на 20-годишна възраст, тръгнал с него към стълпа на нашата пустиня, авва Йоан Саваит, в пустинята Гуда, където той бил със своя ученик Стефан Кападокийски. Когато старецът саваит ги видял, лицето му почервеняло, взел вода, налял е в неголям леген, умил краката на ученика [на авва Мартирий] и го целунал по главата; но не умил краката на [самия] авва Мартирий, който бил по-възрастен.

Авва Стефан се съблазнил от това. След като авва Мартирий и ученикът му си тръгнали, авва Йоан забелязал, че ученикът му е смутен и му казал: „Защо се съблазняваш? Повярвай ми, аз не зная кой е този юноша, но днес аз приех игумена на Синай и умих краката му”. Четиридесет години по-късно той действително станал игумен, според предсказанието на този старец.

Също авва Стратигий Затворник, който никога не бил излизал, се появил [в обителта] в същия ден, когато авва Йоан приел монашеско пострижение.

7. Веднъж дошла група от шест гладни странници и когато те седнали, преподобният наш отец Йоан видял някакъв човек с къса коса, облечен в еврейски дрехи. Този човек се разхождал като такъв, който има власт, и давал заповеди на готвача и на иконома, и на магазинера, и на другите работници. След като гостите си заминали и когато всички, които [им] прислужвали седнали да ядат, те потърсили онзи, който надзиравал [делата им], но никъде не го намерили. Тогава рабът Божий, нашият преподобен отец казал: „Оставете го. Господин  Моисей не е направил нищо необикновено на това място, където е служил преди”.

 8. В областта Арселау живял също и авва Михаил Ивериец, който отишъл при Господа преди пет години. Този Михаил имал ученик на име Евстатий, дошъл от Вавилон. Той ни разказа следното.

Когато авва Михаил заболял, авва Евстатий заплакал от мъка. Гробовете на отците на това място били много трудни и опасни, спускането [към тях] било по път, посипан с малки хлъзгави камъни. Авва Михаил казал на Евстатий: „Чедо, налей [вода], за да се умия и заспя”. Когато това било направено, той му казал отново: „Чедо, ти знаеш, че слизането до гроба е сложно и пътят е хлъзгав, и ако аз умра тук, за теб ще бъде опасно да ме носиш и спускаш. Може да паднеш и да загинеш. Но [дай] ние [заедно] полекичка да тръгнем”. И спускайки се надолу, старецът се помолил и целувайки Евстатия, казал: „Мирът да пребъде с теб, чедо, моли се за мен”. И влизайки сам в гроба, той отишъл с радост и ликуване при Господа.  

9. В споменатия вече Арселау живял също авва Георгий, когото наричали Арселаит. Той бил твърде известен в нашата пустиня заради многото и велики чудеса, разказвани за него.

Когато започнал варварският набег на пътя към Палестина, елеят станал голяма рядкост на светата планина. Игуменът слязъл в Арселау и повикал Божия човек Георгий да се качи на светата планина. Не смеейки да откаже на игумена, той тръгнал с него. Като влязъл в маслохранилището, игуменът поискал Георгий да се помоли над всеки от празните съдове.  Благословеният авва казал на игумена: „Отче, позволи да се помолим само над един от съдовете, понеже ако благословим всички съсъди, тогава тук ще стане [цяло] маслено езеро”. След това се помолил над един от съдовете и веднага маслото бликнало от него като от извор, и старецът казал на служителите: „Вземете го и го отнесете при останалите съдове”. И всички те били напълнени, както в древност [по молитвата на пророк] Елисей стомната на вдовицата. Игуменът искал да посвети стомната на авва Георгий, но старецът му отвърнал: „Ако направиш това, маслото ще се излее”. Тогава те го посветили на нашата Застъпница Пресвета Богородица, и съдът останал и се пази до днес в най-горния светилник и виси неугасим в името на Пресвета Богородица.

10. Веднъж осем гладни сарацини посетили праведния Георгий, а той нямал нищо, което да може да им даде, защото се хранел с диви плодове, които даже камилите не можели да ядат поради горчивината им. Като видял, че са ужасно гладни, той казал на един от тях: „Вземи [своя] лък и отиди в тази планина, където ще намериш стадо диви кози. Застреляй която поискаш, но не се опитвай да стреляш по друга”. Сарацинът тръгнал, както старецът му казал, стрелял и убил една, [след това] се опитал да стреля в друга. Веднага лъкът му се счупил. Като се върнал и донесъл месото, той разказал на спътниците си какво се случило с него.

11. Този трижди благословен мъж [веднъж] видял, че ученикът му е ухапан от отровна змия и умира. Запечатвайки [ученика] с кръстно знамение, той се изправил. След това хванал змията с ръце, както се хваща скакалец, и я удушил. И молил своя ученик на никого да не разказва за това до неговата смърт.

12. Трябва да разкажем за това, което [се случило], когато се приближило времето на смъртта на този велик отец, или по-скоро, неговият преход от смъртта към вечния живот. Бидейки болен и отпочивайки в своята пещера върху тръстикова постелка, той изпратил някой си сарацин в Айла, за да повика някой си друг, когото той обичал, казвайки: „Ела, за да мога да те видя, преди да замина при Господа”. Пътят бил дълъг около 200 мили. След 12 дни старецът, като лежал на постелката, казал на ученика си: ”Побързай и запали светилника, ето братята пристигат”. И още щом братът приготвил кадилницата, в пещерата влезли сарацинът и възлюбеният приятел на стареца, които идвали от Айла. Старецът възнесъл молитва, приветствайки го и като приел Светите Тайни, легнал и заминал при Господа.  

13. Авва Кириак ни разказа за авва Стефан, неговия наставник, когато той живеел в Малох. Това е стръмно място на 40 мили от светата планина, труднопроходимо и в действителност почти недостъпно, което аз самият бях посетил веднъж. Старецът казал: „Посади растения, които да ни подкрепят”. Някакъв гризач дошъл, изял растенията и оставил градината разорана. И ето, когато старецът седял опечален, той видял минаващ леопард и го извикал.Звярът се приближил и седнал на лапите си, [тогава старецът] му казал: „Направи ми услуга и не си отивай оттук, но охранявай тази малка градина, лови гризачите и ги яж”. И леопардът останал там [много] години и пазел градинката, докато старецът умрял.

14. В местността Малох живял и божественият Йоан Саваит заедно с великия Димитрий, царски лекар. Веднъж те видели в падината на пясъка следи от голям дракон. Авва Димитрий казал на великия авва Йоан: „Дай да оставим [това място], за да не пострадаме от звяра”. Авва Йоан му отвърнал: „По-добре дай да се помолим”. Едва що започнали да се молят, те видели как звярът, който бил на разстояние около два стадия от тях, по Божие повеление се издигнал нагоре, като облак, след което паднал на земята и се разбил на множество части.

15. Авва Йоан Римлянин, ученик на дивния Йоан Саваит, ми разказа следното: „Когато живеехме в Арселау, веднъж дойде някакъв див звяр, носейки в зъбите си малко [зверче], което беше сляпо. Той го сложи в нозете на стареца. Преподобният, като видя, че [зверчето] е сляпо, плюна на земята и направи калчица, с която му намаза очите, и то веднага прогледа. Приближавайки се, майката целуна стъпките на стареца, взе детето си и избяга. И ето че на следващия ден майката донесе на стареца цял кочан зеле, който тя с голям труд влачеще в зъбите си. Като се разсмя, старецът й каза: „Откъде си го взела? Разбира се, че си го откраднала от градината на отците. Аз крадено не ям, така че откъдето си го взела, там го и върни”. И тогава изобличеният звяр тръгна и върна зелето в градината, от която го беше взел”.

16. Друг един път се случило голямо бездъждие в пустинята, всички диви кози се събрали заедно в стадо и бродели около Арселау в търсене на вода, но нищо не намерили, понеже било през август. Тъй като всички кози били близо до гибел от жажда, те се изкачили на върха на най-високите планини в пустинята. И всички животни гледали към небето и блеели, като че ли пеейки „осанна” на Твореца. И преди дори да помръднат от местността, на това място потекла вода, и то само тук. Това направил Господа на Славата съгласно пророческото слово, казано за Бога: „Дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него” (Пс.146: 9).

17. Авва Йоан Саваит каза: „Веднъж, когато бях в далечната пустиня, приех един брат, който беше дошъл от манастира да ме види. Попитах го: ”Как са отците?” Той каза: „По твоите молитви всички са добре”. Попитах го за един брат, който имаше лоша слава. Гостът отговори: „Повярвай ми, той съвсем не се е отделил от [това, което причинява] тази лоша слава”. Като чух това, въздъхнах: „Уви!” И още щом произнесох това „уви!”, бях като че грабнат, като в сън, и се намерих пред светата Голгота, и видях Господ, разпнат между двамата разбойници. Поисках да му окажа почест и се приближих към Него. Но щом Той видя това, се чу силен глас, заповядващ на ангелите, стоящи наоколо: „Махнете го, защото той е антихрист. Той преди Мен произнесе съд, той осъди брата си”. Те ме отведоха настрани, и когато се оказахме близо до вратите, свалиха плаща ми и заключиха вратата пред мен”.

Аз веднага се събудих. И казах на брата, който беше дошъл да ме види, че това е лош ден за мен. Той попита:” Защо, отче?” Тогава му разказах видението и добавих: „Повярвай ми, моят плащ – това е Божията защита, която беше върху мен, а аз се лиших от нея”.

От този ден аз прекарах седем години в тази пустиня без да се насладя на сън, без да вляза под покрив, без да ям с хора до момента, когато не видях отново Господа, и Той позволи да ми бъде върнат плащът. Когато чухме това от преподобния Йоан, си казахме: „И ако праведникът едва се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?” (1 Пет. 4: 18). Така от това стана явно великото зло [на осъждането]. 

 18. Дивен плод на нашата пустиня бил преподобният Орентий, за когото двама игумени и други ни разказаха удивителни неща. Те говореха, че той имал в себе си огън от светилника на Светия Дух, при това такъв, че затъмнявал пламъка на веществения огън. Той винаги запалвал ъглите на ръката си, когато кадял с тамян. Веднъж, когато някакви странници дошли да го посетят, по действие на лукавия старецът започнал да кади пред тях тамян по този благодатен начин, както винаги [го] правел. И още щом запалил огъня в ръката си, [пламъкът] обгорил средния му пръст и повредил нерва, и от този случай нататък [аввата] се подписвал като „Орентий с изгорената ръка”. Но, разбира се, милостта Божия  не го напуснала поради това. Чрез него Бог извършил множество знамения. Веднъж на светата планина дошла знатна жена заедно с [обладаната от зъл дух] нейна дъщеря. Когато тя научила за стареца, поискала да му отдаде почит. Преподобният отец не допуснал това да се случи, но й изпратил чепка грозде. Когато демонът, който бил в девойката, видял това, той извикал: „Авва Орентий, какво търсиш тук?” – и, като разтресъл момичето, излязъл от него.


 

19. Авва Авраамий Презвитер ми разказа за кончината на авва Орентий: „Авва Сергий, епископът на Айла, и аз седяхме близо до него заедно с някои други отци. Като видя явяването на ангели, старецът каза на епископа: „Възнеси молитва, отче”. Аз сътворих молитва, той седна, и незабавно старецът отново каза на епископа: „Възнеси молитва”. И след молитвата [каза]: ”Виждаш ли, владико, как прилетяха врани, и по милост Божия аз ни най-малко не се обезпокоих от тях, и те не можаха да се приближат до мен”. И изричайки това, той отиде при Господа в мир и радост”.

20. Присъствахме при кончината на авва Стефан Византийски, аз и авва Теодосий Африкански, който стана епископ на Вавилон. Когато пеехме „Непорочен мъж” (Пс. 118), както това е прието при излизане на душата, изведнъж лицето му стана много сурово и със строг глас той каза на някой, който му се беше явил: „Защо сте дошли тук? Идете във външната тъмнина. В мен вие нямате нищо. Господ е мой дял”. Когато в пеенето стигнахме до стиха, казващ: „Ти си мой дял, Господи”, авва Стефан предаде духа си на Господа. Когато започнахме да търсим дреха, в която  [да можем] да го погребем, не намерихме [в килията на отеца] абсолютно нищо богато или славно.

21. Подобен по вид и поведение на този блажен [отец] беше моят авва Епифаний, който преди две години замина при Господа. За неговата издръжливост и търпение в подвизите и болестите могат да бъдат написани много думи.  

Той беше толкова далече от вещественото, че [поради това] нищо не беше останало в него, само дихание и кости. В началото на неговото затворничество явилият се ангел Господен казал: „Ако служиш на Христа с търпение, ще се удостоиш с дара на Светия Дух”. По милост Божия това се случило, понеже той приел съкровището и блясъка на просвещение на Светия Дух чрез божествената светлина. Той виждал тъмните демонски духове, често бродещи около килията му, а понякога и опитващи се да го ударят. Той имал обичай, който взе от нас , – без крайна необходимост да не се среща с никой до четвъртия час, дори с килийника.

Научавайки от Бога за приближаването на смъртта си, този Христов служител казал вечерта на своя ученик: ”Утре вечер ела, отвори вратата и влез при мен, понеже много искам да ти покажа нещо”. И Христовият служител не излъгал, тъй като отваряйки на утринта [вратата] и влизайки, [ученикът] забелязал обръщането му на изток и заминаването му при Господа.

22. Преди няколко години един от отците през Великия пост взел ученика си и му казал: „Чедо, дай в тези свети дни да се посветим на това дело: да излезем в пустинята. Бог непременно ще ни направи достойни да видим един от Неговите служители сред отшелниците и ние ще получим неговото благословение”. Когато те пристигнали в местността Сиди, видели долу, в ниското, далече в падината килия и дървета с всякакви видове плодове, въпреки че не им бил сезонът. Когато се спуснали надолу и били вече близо, те извикали: „Отци, благословете” , и те отвърнали: „Добре дошли, отци”.  И при тези думи всичко изчезнало – и килията, и дърветата. Когато се върнали на върха на планината, килията отново станала видима и [пътниците] слезли, както преди. И когато били вече близко, поискали благословение и получили ответ, отново всичко изчезнало. Тогава старият монах казал на брата: „Синко, да си отидем от това място. Вярвам на  Христос, че след като Божиите служители ни казаха: ”Добре дошли”, Христос по техните молитви и ходатайства, по трудовете и теготите им ще ни удостои да отидем при тях в бъдещия век”.

23. В клисурата Сиди живеел свят мъж със своя ученик. Веднъж той го изпратил в Раифа. След три дни в пустинята, близо до един кръстопът, старецът, потопен в божествено съзерцание, видял идващия ученик отдалеч. Мислейки, че е сарацин и желайки да се спаси от него, той се превърнал в палма. Като приближил до мястото, удивеният ученик я тупнал с длан и казал: „Откога е израснала тук тази палма?” Превърнат обратно в човек от ръката Господня, старецът дошъл до пещерата по-рано от ученика. Като го приел, на следващия ден старецът му казал шеговито: „Какво ти направих, че ме удари вчера?” Не разбирайки каква е работата, ученикът започнал да отрича. Тогава старецът му съобщил за произхода на палмовото дърво, че това бил самият той, и че не желаейки да се отвлича от уединението си, изменил външния си вид в [образ на] палма.

24. Един сарацин на име Мундир ни разказа следното: „Веднъж през зимата, когато пасях моите кози, неочаквано се озовах близо до градина пълна с плодове, в която имаше и вода. И видях старец седнал до водата, и огромен брой кози, идващи да пият. Понеже бях изумен, старецът ме погледна и каза: ”Вземи толкова плодове, колкото можеш да носиш в чантата си”. Докато аз събирах плодовете, чух как монахът говори на голямата коза, която преграждаше [пътя на другите] кози и не им позволяваше спокойно да пият: ”Колко пъти те молих да бъдеш спокойна и да оставиш другите на спокойствие? Както благослови Господ, от утре ти [вече] няма да пиеш от тази вода”. Като се отдалечих, дойдох на следващия ден с моите кучета да издиря мястото. Не го открих, но забелязах кози следи. Спускайки се [по тях], кучетата уловиха същата тази коза, към която се обръщаше старецът. Тогава разбрах, че се е сбъднало казаното от него: ” Както благослови Господ,  от утре ти [вече] няма да пиеш от тази вода” .

25. Друг път сарацин казал на един брат: „Ела с мен и ще ти покажа килията на отшелника”. Той го последвал в местността Метмор и като се изкачили на върха на някаква планина, сарацинът му показал неголяма градина и килия долу в дола. И му казал: „Отиди долу. Ако ме види, отшелникът може да избяга или да се скрие, защото не съм християнин. Никога не съм се осмелявал да слизам при него”. Когато братът започнал да се приближава, сарацинът, под действието на сатаната, извикал след него: „Вземи си сандалите, авва, забрави ги тук”. Братът се обърнал и казал: „Не ми трябват”. Когато отново погледнал надолу, градината и килията били вече изчезнали. Монахът дълго време скърбял и казвал: „Това, което се случи с жената на Лот, когато тя се обърнала, се случи и с мен”.

26. Георги Драам, роб на сарацини, бил добър християнин; той ни разказа следното: „Веднъж, когато пазех камилите в пустинята Белем, ме срещна древен старец, който седеше и държеше в ръце малка кошница. Казах му: „Благослови, отче”. Без да отвръща нищо, той ме огради с дясната си ръка [с кръстно знамение]. Изминавайки четири или пет крачки, си казах: „Не искам да си тръгна [от тук], без да се докосна до нозете на стареца и без той да се помоли да ме избави от тази нужда”. Но, обръщайки се и внимателно оглеждайки се на всички страни, не видях стареца, въпреки че мястото беше открито и без прегради”.

27. Преди няколко години един отец се затворил в някаква пещера през Светата четиридесетница. Дяволът, който винаги завижда на този, който се подвизава, напълнил цялата пещера с бръмбари, от пода до тавана, [те били] и във водата, и в хляба, и навсякъде, така че човек дори края на пръста си не можел да отърве от тях в цялата пещера. Показвайки търпение в това изпитание, старецът казал: „Ако се наложи, ще умра, но няма да изляза оттук до празника [Пасха]”. Сутринта през третата седмица на Великия пост той видял неописуемо множество мравки, които проникнали в пещерата и унищожили бръмбарите. И точно като на война, те изнесли всички бръмбари и [по този начин] очистили пещерата. И добре, че бил търпелив в изкушението, защото всичко се развило към добро.

28. Авва Стефан Киприот, мъж мирен, изпълнен със Свети Дух и украсен с всички добродетели, беше дошъл на светата планина [заедно] с мен. Когато бил на смъртен одър, изпитвал такива трудности при изхода  [на душата], каквито никой не бил виждал [преди]; и след много дни, когато пребивавал [в мъки], сякаш пронизван, той умрял. Някой си, който знаел неговите трудове и живот, бил мислено в смущение как свят мъж като него е паднал в такава беда. И ето че на сън му се явил Стефан и му казал: „Брате, въпреки че малко пострадах, получих велика милост пред Господа”.  

29. Авва Георгий Гадемит, преподобен мъж от старите отци, сподели това, което е видял в младостта си. Той каза: „Някой си брат дошъл да живее тук в отшелничество, като не доверил на никого нито как се казва, нито кое е отечеството му. Той бил възпитан в такова благочестие и тишина, че не разговарял с никого, [не произнасяйки] нито много, нито малко думи, освен при [особена] необходимост. Като завършил за две години своя труд, той отишъл при Господа, като бил погребан в гроба на отците. На следващия ден умрял друг един от отците. Като отворили гроба за погребението му, те не намерили тялото на брата, когото погребали тук: той бил пренесен от Бога в страната на живите.  

След това ние бяхме [твърде] удивени, и някой каза, че това бил синът на император Маврикий, когото спасила неговата бавачка, когато тиранът Фока убил на хиподрума децата на Маврикий.  По време на общата суматоха в двореца на императора тя взела младенеца и излъгала, давайки собственото си дете да бъде убито. Когато той възмъжал, бавачката му разказала всичко. И той казал, че желае да отиде и да се посвети на Господа заради този, който бил убит вместо него”.

30. Авва Матей ми разказа следното: „Когато живеех в Арандула, за да причастявам в неделен ден пленниците на тази пустиня, имах у себе си Свето причастие в запечатана кутийка, [направена] във формата на света църква. Много пъти, когато идвах в неделя, намирах дарохранителницата отворена и скърбях за това. Тогава преброих светите частици, запечатах кутийката с восък и [скрепих отпечатъка] с пръстен. Идвайки на следващата неделя, намерих [дарохранителницата] запечатана и външно недокосната. Като отворих и преброих, установих, че не достигат три частици. Това изцяло ангажира мислите ми, а на следващата неделя, когато си почивах, при мен дойдоха трима монаси и като ме разбудиха, казаха: „Ставай, време е за канона”. Попитах ги: „Кои сте вие, отци, и откъде сте дошли?”. Но те казаха: „Ние сме грешници, които често идват и се причастяват [с оставените от тебе Свети дарове]. Така че сега вече не се безпокой за това”. Тогава разбрах, че отшелници съществуват, и благодарих на Бога за това, че в нашето поколение са се явили такива блажени мъже”.

31. Гуда е район, [намиращ се на разстояние] на около 15 мили от светата [Неопалима] къпина. На това място с мен се установи авва Козма Армянин. Веднъж двамата излязохме поединично в пустинята, за да побеседваме и да видим делата Божии. И като се отдалечихме на една-две мили от килията, той паднал [и се оказал] при входа на пещера. В нея той видял трима души, прикрити с одеяния от палмови листа, и не знаел живи ли са или мъртви. Решил да се върне в килията, да вземе тамян и тогава вече да влезе при светите отци. И като запомнил с всички подробности мястото и ориентирите в околността, той се върнал в килията, и като взел кадилницата, дошъл отново. Много дълго търсил мястото, но не могъл да намери ориентирите. Понеже характерно за светите отшелници, независимо дали са живи или мъртви, е че те, със силата на нашия Господ Иисус Хрисос, се явяват и се скриват, когато поискат.

32. Миналата година нашият нов Моисей, преподобният игумен Йоан Саваит, бил близо до отшествието си при Господа. Неговият роден брат,  епископ авва Георгий, дошъл при него, плачейки и говорейки: „Защо ме оставяш? Аз се молих да ме изпратиш пръв, понеже без тебе не съм способен да изпълнявам пастирските задължения в общината. Така че защо сега аз тебе изпращам?” Тогава авва Йоан му казал: „Не скърби, не се грижи, защото ако съм спечелил милост пред Бога, не желая да те оставя, докато не се изпълни молбата ми да бъда взет след тебе”. Така се и случило, тъй като след десет месеца епископът отишъл при Господа. Отшествието му било през зимата.  

33. Нов игумен станал Исавър, духоносен мъж, облечен с благодат като с дреха. Имало някой си разслабен, лежащ в болницата, и нашата Госпожа Пресвета Богородица го посетила и му казала: „Отиди при игумена,той ще се помоли за теб и ти ще оздравееш”. Разслабеният с труд се потътрил при игумена, и по Божие устроение, когато почукал [на вратата], му отворил не друг, а самият игумен. Разслабеният обгърнал краката му, говорейки: „Няма да те пусна, защото Богородица ме изпрати при теб, за да ме изцелиш”. Бидейки силно принуждаван [от болния], старецът свалил пояса си и му го дал, говорейки: „Вземи и се препаши”. И когато докоснал пояса, той начаса оздравял и започнал, радвайки се, да възпява благодарствени песни към Бога.

34. Когато авва Анастасий, игуменът, видял [младия] авва Йоан, който слизал от светата обител заедно с авва Мартирий, той поканил авва Мартирий и юношата и попитал стареца: ” Кажи ми, авва Мартирий, откъде е този юноша и кой го е постригал [в монашество]?” Авва Мартирий му казал: „Отче, това е твой слуга и мой ученик, аз го постригах”. Той му казал: „Наистина, авва Мартирий, кой би могъл да помисли, че ти ще пострижеш игумена на Синайската планина”! И това пророчество на отците за преподобния наш отец Йоан било подобаващо и вярно, тъй като той бил украсен с всяка добродетел и сияел подобно на втори Мойсей, както го наричали отците [на това място].

35. Авва Мартирий, който постригал нашия преподобен игумен, няколко години живял в котловината на авва Антоний, срещу Червено море. Когато той пребивавал на това място, се случило нападение на някои диви варвари, коите живеели в тези планини. Те убили шестима отци, сред които бил авва Конон Киликийски, мъж прозорлив, изпълнен с пророчески дарове. Като взел телата им, авва Мартирий ги погребал в пещера, като изцяло закрил входа с плоски камъни, замазал я [с глина], и написал светите им имена. Той си отишъл, а по-късно посетил гроба още веднъж, [опасявайки се], да не би хиени или други зверове да са го разрушили. Когато дошъл, намерил надписа недокоснат и гроба напълно запазен. Като отворил пещерата и влязъл вътре, забелязал, че две от телата: на авва Конон и на другия велик старец – били преместени от мястото им от Бога Вседържителя.

36. Някой ми съобщи още следното: „Преди три години тръгнах от пустинята към светата планина три дни преди [престолния] празник на светата обител. Бях изпаднал във възхищене от двореца, когато някой ме попита: ”Защо си дошъл тук, авва?” Когато отговорих, че съм дошъл, понеже от все сърце желая за почета Царя, той ми каза:”Добре. Ако желаеш, ела преди Той да е приел тълпата, за да помолиш за това, което искаш, и то да се изпълни”.

37. Друг от братята преди пет години станал дякон на светата обител. Наричали го Елисей, по националност бил арменец. Не веднъж и не дваж, но почти всяка нощ, тъй като бил чист и достоен, той виждал огън в светия храм на божествения законодавец [Моисей].

38. Както е известно на всички, арменците често идват на планината Синай. Преди 20 години [обителта] била посетена от голяма група арменци, около  800 души. Те се изкачили на светата височина и се приближили до свещения камък, където Моисей получил Закона. Тогава видение Божие и страшно чудо се случило на светия връх сред [тези] хора, каквото се случило и преди, при даруването на Закона, понеже хората се оказали [сякаш] в огън. Удивителното е, че никой не виждал самия себе си в огъня, но само тези, които били около него, виждали, че те пламтели. Около един час хората останали в изумление и пеели: „Господи, помилуй!” Огънят се отдалечил и нито косите, нито дрехите им били засегнати, единствено тояжките, с които всеки от тях се катерел, продължавали да горят, подобно на свещи, като свидетели на [истинността] на видението. И тогава [арменците] тръгнали обратно. Върховете на тояжките останали обгорени, като знак за огъня, свидетелствайки по този начин [за чудото] в собствената им страна.  

39. Йоан, преподобният игумен на светата планина Синай, ни разказваше, че това се случило преди няколко години, когато пазачът на светата обител се изкачил вечерта, за да прикади с тамян. През тази година внезапно започнал да вали силен сняг, така че три-четири лакътя сняг покрили светата обител. Тогава никой не се осмелявал да спи в манастира. Когато пазачът изпълнявал молитвеното правило, той се усетил пренесен от [сила] Божия в Рим, в [храма на] свети Петър. Когато клириците видели, че той неочаквано се появил сред тях, те били твърде учудени и го взели [на прием] при папата, за да му разкаже какво се е случило. По Божествен Промисъл на пояса му се оказали ключовете от манастирските порти с надпис „Света Синайска обител”. Блаженият папа го взел и по посветил в епископ на един от римските градове и казал: „Какво е нужно на манастира?” Като узнал за нуждата от болница, той изпратил пари и писма за построяване на болница, която е запазена и до днес. Аз самият станах помощник в тази болница.

Допълнение

(Материал, намерен само в един синайски ръкопис)

1. Младият брат бил изпратен от старците си при друг монах, който имал градина на Синай, за да вземе малко плодове. Едва-що бил пристигнал, той казал на този монах, чиято била градината: „Отче, моят старец пита имаш ли малко плодове”. Другият отвърнал: „Да, чедо, ако тук има нещо, което ти е нужно, вземи го с мое благословение”. Младият монах попитал: ”Има ли тук милост Божия, авва?” Аввата останал в размисъл, занимавал се със земята, а след това казал на младежа: „Какво говориш, чедо?” И младият повторил: „Попитах, старче, явена ли е тук милостта Божия?”  Същият този въпрос младият монах задал трети път. Старикът, чиято била градината,  останал мълчалив около час, не намирайки как да отговори на момчето, докато [накрая] казал: „С помощта Божия, чедо”. Виждайки, че момчето се отдалечава, старецът незабавно взел плаща си и отишъл в пустинята, отказвайки се от градината, като говорел на себе си: „Ще отида и ще търся милостта Божия. Ако младежът ме пита, а аз не мога да намеря отговор, тогава какво ще правя в бъдеще, когато ме попита Бог?”

2. Много ревностен и старателен брат от някоя си далечна страна дошъл и заживял в малка килия на планината Синай. В първия ден, когато той пристигнал, за да остане в нея, намерил малка дъсчица, на която братът, който живял преди тук, бил написал: ”Аз, Моисей, син на Теодор, тук пребивавам и свидетелствам”. Разглеждайки тази дъсчица всеки ден, братът попитал този, който бил написал това, все едно, че той присъствал: „Къде си, ти, човече, който си написал, че си тук и свидетелстваш? В какъв свят си ти сега? Къде е ръката, която е написала това?” Така той постъпвал всеки ден, скръбно извиквайки [у себе си] спомена за смъртния.

Ръкоделието му било да преписва и той взел от братята материал и поръчки какво да напише за тях. Но умрял, не написвайки никому нищо. Оставил само едно късче хартия и на нея написал: „Простете ми, мои господа и братя, понеже бях зает с още нещо, затова и нищо не написах за вас”. Редом с него живеел брат [родом] от Айла. Веднъж, когато той отивал в крепостта, казал на преписвача: „Почети ме, брат, и се погрижи за [моята] градина, докато се върна”. Този му отговорил: „Повярвай ми, брате, доколкото това е по силите ми, няма да я пренебрегна”. Когато братът го оставил, преписвачът си казал: „Нещастнико, всеки път, когато има възможност, се грижи за градината”. И той станал и чел молитвено правило от вечерта до залез слънце и не оставял псалмите, но пребивавал в молитва цял ден, защото това бил денят Господен.

Като се върнал у дома, съседът му видял, че диви зверове са разрушили градината, и му казал: ”Нека Бог да ти прости, брате, защо не си се грижил за градината?”. Онзи отговорил: „Бог знае, авва, моята мяра. Аз се трудих и пазех, но Бог знае как да ни даде плод от малка градина”. Братът казал: „Но тя е напълно унищожена!” Преписвачът отвърнал: „Зная, но вярвам, че с Божията помощ тя се порасне отново”. Стопанинът на градината казал: „Да отидем да я полеем с вода”. Братът отговорил: „Отиди я полей сега, а аз ще я полея през нощта”. Понеже било суша, градинарят [силнотъгувал. Той казал на своя съсед преписвач: „Повярвай ми, брате, ако Бог не ни помогне, тази година няма да имаме вода”. А онзи отговорил: „Уви, брате, ако градинският извор изсъхне, наистина за нас няма друго спасение” (това той казал през сълзи).

Когато този добър воин [Христов] се приближил до смъртта , той помолил своя съсед от Айла: „Покажи любов, не казвай на никого, че съм болен, но чакай тук днес и когато почина в Господа, вземи тялото ми и го хвърли в пустинята, така че да го изядат зверове и птици, понеже то е много съгрешило против Бога и не е достойно за погребение”. Градинарят му казал: „Повярвай ми, авва, душата ми се колебае да извърши такова нещо”. Болният отговорил: „Над мен ще има съд и аз ти обещавам, че ако ме послушаш, ще ти помогна”.  

И когато той умрял в същия ден, братът направил , както му било заповядано, и хвърлил тялото му голо в пустинята. Те били на 20 мили от крепостта, в местността наречена Метемер. На третия ден този, който заминал при Господа, му се явил насън и казал: „Да пребъде Божията милост над тебе, брате, защото ти ми оказа милост. Повярвай ми, Бог ми оказа велика милост. След като тялото ми остана непогребано, Той ми каза: „Гледай, благодарение на твоето голямо смирение ти си избран с Антоний”. И ето аз попитах също и за теб. Но иди, остави [своята] градина и се погрижи за друга градина, понеже в часа, когато моята душа излезе, видях, че сълзите ми са потушили огъня там, където трябваше да отида”.

3. Когато посетихме Раифа, някои братя ни съобщиха следното: „Имало тук един усърден старец, който живеел в горните пещери, казвал се Иоил. Той бил толкова усърден, че обмислял всяка своя дума. Спирал се и изпитвал всяка мисъл, питайки: „Какво е това, брате? Къде се намираме?” И ако намирал, че умът му повтаря стихове [от Писанията] или молитва, тогава всичко било добре. Но ако намирал, че мисли и за нещо друго, веднага започвал да се упреква: „Бързо заминавай оттук и връщай главата си обратно на работа!” Така този старец винаги говорел на себе си: „Брате, часът на смъртта е близък, а аз още не виждам себе си дори и наполовина в духовния живот”.

Веднъж му се явил сатаната и му казал: „Защо се стараеш? Повярвай ми, няма да се спасиш”. И той отговорил: „Не говори с мен. Дори да не се спася, ще стоя над главата ти, понеже ти в ада ще бъдеш по-долу от всички”.  

4. Един от братята срещнал старец, който живеел на планината Синай, и го попитал: „Отче, кажи как да се моля, защото много прогневих Бога”. Старецът му казал: „Чедо, когато се моля, говоря така: „Господи, удостой ме да Ти служа, както преди служех на сатаната, удостой ме да Те обичам, както преди  обичах греха”. И отново казал: „Добре е при молба към Бога да вдигаш ръце във въздуха, защото по този начин изходът на душата става свободен от всички пречки, които се опитват да я задържат във въздуха”.

Преводът е направен по: Nau F. Le texte grec des recits du moine Anastase sur les saints peres du Sinai // Oriens Christianus. 1902. № 2. P. 58–89.

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре