Автор: Самуел Фридман
Източник: New-York Times 

Снимка: Orthodox Washington 

Днес Антиохийската Православна Църква в Америка всяка година се попълва от все по- нови и нови миряни. И много от тях не са деца, които са доведени от родителите си, а възрастни хора, които са предпочели Православието пред протестантизма и католичеството. Защо за тези хора православният храм е по – привлекателен от най-добрата протестантска община? – на този въпос се опитва да отговори журналиста от “Ню Йорк Таймс“ – Самуел Фридман.

1993 година е  - Калифорния, остров Санта-Круз. Кел Орен пътува с колата си за вкъщи, заедно с жена си, брат си и трите си деца, заспали след дълга разходка в гората. Те достигат до градчето Бел – Ломонд и тук, спомня си Кел, брат му посочва църква до пътя и му казва “Аз съм ходил там вътре. Много е мило“.

Кел спира колата срещу църквата. Децата остават да спят там, а възрастните внимателно вризат в храма “Св. Св. Петър и Павел“, който е под юрисдикцията на Антиохийската Православна Църква. Кел Орен цял живот е бил калвенист и практически не е знаел нищо за Антиохийската и даже за Православната Църква. А самият град Бен Ломонд винаги се е свързвал в съзнанието му с хипи културата и с поляните, засяти с марихуана.

Кел влязъл в храма, когато там се отслужвала Света Литургия. Около двадесетина вярващи стоели и пеели псалми и химни. В тъмнината  храмът ухаел на благоухания. На стените били изобразени апостолите и светците. Аскетизмът и историчността буквално пренасяли в друго време и в друга реалност, за разлика от евангелистките църкви, които посещавал Кел и които се отличавали със своята  материалност и упоритост.

«Аз  никога преди това не бях виждал подобно християнство  - споделя Кел Орен, 55- годишен мениджър по продажбите във водеща компания - Моята душа замръзна. Струваше ми се, че съм в Рая. А аз не съм от тези хора, които лесно могат да бъдат впечатлени.

Това незабравимо откритие през онази вечер, това петнадесет минутно пътешествие до Византия поставя всичко на мястото си в духовния живот на Кел. Той и неговото семейство продължават да посещават калвинистката църква, която се намирала до дома им в Балтимор. В края на 1996 г. той вече редовно посещава православна църква, а през 1997 г. Кел и семейството му приемат православието.

Принадлежността към една или друга църква е дълбоко индивидуален и уникален път за познание и светоусещане.  И, разбира се, Кел Орен е бил привлечен от Православието не само чрез обредите си, които “пазят традицията ”, но и с тайнството на кръщението, например, което не извиква ентусиазъм у представителите на другите църкви.

Ако трябва да разгледаме въпросът в по-широк контекст, преходът от протестантизъм към Православие, най-вече в Антиохийската Църква, е знаменателен пример за ‘религиозна миграция“. През последните двадесет и пет години, Антиохийската Православна Църква, възникнала в Сирия (вж. Повече тук) и която в Америка приема емигранти от Близкия Изток и техните деца, е изпълнена с хиляди протестанти, чийто предци са пристигнали в Америка от Западна Европа.

Но през 1987 г. към тази Църква са били приобщени около две хиляди евангелисти, начело с Питър Гилкуист и още няколко випускници на Богословската Семинария в Далас. Неотдавна в Антиохийската Православна Църква са влезли още хора, които преди това са били проповедници на протестантизма, като Англиканска Църква и лютеранство.

По информация на Бредли Насиф, професор по теология в Университета North Park в Чикаго и водещ специалист по изучаване на религия, около 70% от свещениците от Антиохийската Православна Църква в САЩ са новопосветени. Преди тридесет години проф. Насиф е предположил, че в Антиохийската Православна Църква ще има повече от 10% от новопосветени.

Професор Насиф в статия, публикувана в списание «Христианството днес» (2007), е предположил, че XXI в. ще бъде «Век на Православието», тъй като  прозрелите протестанти все повече и повече ще бъдат привлечени от историческите корени, богословската строгост и социалния консерватизъм на източното християнство.

Ще се сбъднат ли или не тези предсказания – още не е известно, но може с увереност да се твърди, че новопокръстените в Антиохийската Православна Църква не са избрали тази църква, защото там им е по-лесно и по-удобно. Професор Насиф е пресметнал, че сега Антиохийската Църква в САЩ наброява 250 000 миряни и 250 храма. Всяка неделя вярващите участват в Божествената литургия, където трябва да бъдат близо 2 часа. Почти половин година те са задължени да се откажат от месо, мляко, яйца и някои вида риба.  

И когато Кел Орен и неговото семейство са станали част от паството на храма “Въздвижение”, те са почувствали необичайна духовна близост и духовно родство от различно естество. Настоятелят на храма – о. Грегори Матюз-Грийн  е преминал към православието от Англиканската Църква.  Неговата жена, Фредерика Матюз-Грийн е написала книга, в която най-пълно е описана тяхната история. Книгата се нарича “Среща с Православието – пътешествие из тайните на Православието“ (2006).

Отказал се от това, което сам нарича “духовен и богословски хаос и духовно смущение“, в началото на 1993 г. о. Матюз-Грийн  основава храма  “Въздвижение” през 1962 г.. Миряните отначало били всичко на всичко деветнадесет, но от тях петима били от семейства на свещеници. В момента, в който той се отказал от англиканството, той се лишава от всичко, дори от дома си.

В едно свое интервю о. Грийн споделя “Много пъти съм си мислил, че ще дойде ден, в който ще трябва да пиша във вестниците обяви с молба за помощ“.

Но след няколко години в храма “Въздвижение“ миряните се увеличили до 120, две трети от които били новопокръстени. За храма било откупено здание за 265 000 долара. Храмът, в които идвали, търсещите своят духовен път, е бил създаден в сграда, построена от Методистка Църква, а по-късно е използвана от петдесятниците към Корейската Евангелска Църква.  

Слънцето свети в храма през орнаментното стъкло с изображението на Иисус, което е останало още от първите собственици.  Но всички икони са били изписани през последните десет години от Каролина Шуей, която е скоро покръстена в православието. А преди дни о. Грийн е беседвал с емигрант -католик от Конго, който се интересува силно от Православието.

Във възраждането на Антиохийската Православна Църква може да се открие само един недостатък, в крайна сметка, в храмът “Въздвижение“. Когато преди няколко години о. о. Матюз-Грин  е трябвало да организира благотворителна вечеря, християните са дошли с нагласа да опитат ястия от близкия изток. Но там са били сервирани сандвичи и шоколадови сладкиши – спомен на отеца от неговото служение в англиканската църква. 

В печатен вид тази статия е публикувана на 3.10. 2009 г. на страниците на New York Times (New York).

Превод: д-р Росица Колева

Източник: http://www.taday.ru