"Всемирното православие" помества за своите читатели Становището на Антиохийската православна църква от 27.06.2016 г. в неговия автентичен вид, така както беше публикувано в превод на английски на официалния и сайт. С публикуването на документа бихме искали да предпазим читателите си от множество интерпретации на предложеното становище, поместено на различни езици в авторитетни медии, които дописват и невярно цитират съдържанието му. Ето и текстът на упоменатото Становище:

 

В края на Седмата си извънредна сесия, която започна от 27.05.2016 г., Светият Синод на Антиохийската православна църква се събра на заседание, което се проведе на 27.07.2016 г. в Баламандския манастир. Заседанието на Светия Синод бе председателствано от Негово Светейшество Патриарха на Антиохия и на целия Изток,  с участието на архиепископите на Антиохия.

Архиереите на Антиохийската православна църква поздравяват своето паство с празника на Светите апостоли Петър и Павел,  светите, славни и всехвални водачи на Апостолите и основатели на Антиохийската православна църква.

 

Антиохия е мястото, където учениците са били наречени за първи път „християни” и където техните последователи  и днес продължават свидетелството за Разпнатия Христос чрез мъченическия си подвиг,  най-вече в нашата изтерзана Антиохия,  в измъчения Ливан, окървавения Ирак и във всички земи на Австралия и страните и диоцезите на Антиохийската църква в Америка, Австралия и Европа.   

Йерарсите напомнят за своя брат – митрополит Павел Язиджи, Архиепископ на Алепо, похитен преди три години, за когото да този момент няма никакви известия.   Негово Високопреосвещенство митрополит Павел, заедно с неговия брат митрополит Йоан (Ибрахим), които са отвлечени, остават в молитвите и молбите на вярващите и в ежедневното молитвено свидетелство на Църквата.

Архиереите се молят за покой на душите на всички мъченически загинали християни и отправят молитвите си пред Божествения престол Бог да засили Своята Църква и да даде на Неговите деца сила и мъдрост да свидетелстват вярно, тук и сега, че Христос възкръсна от мъртвите.

Синодът на Антиохийската патриаршия разгледа въпроса за Светия и Велик православен събор, който се подготвя повече от петдесет години. Антиохийската църква беше поискала да се отложи свикването на този Събор, с цел да се засили православното единство, да се постигне съгласие по спорни въпроси от дневния ред и така еклесиологичните въпроси да позволят участието на всички Поместни православни църкви.

Доколкото молбата на Антиохойската църква за отлагане на Събора, заедно с молбите на Руската, Българската и Грузинската църква, не бяха приети, а, от друга страна, това беше задължителното условие (присъствието на всички - бел. пр.). Съборът да има статут на Всправославен, но той беше проведен в отсъствието на четири Поместни църкви, представляващи повече от половината православни вярващи в света,

Доколкото при свикването на тази среща беше игнорирана необходимостта от установяването на Православна съборност, на основата на пълно евхаристийно единство между Църквите, което е база за наличието на тази съборност, особенно чрез игнорирането на възможността да се търси решение на агресията на Йерусалимската патриаршия спрямо каноничната юрисдикция на Антиохийската църква преди свикването на Събора, чрез решението на Вселенската патриаршия да отложи преговорите за след Събора,

Доколкото становищата и декларациите, излъчени от участниците, несправедливо порицаваха отсъстващите Църкви, и не обвиниха страната, която ръководи подготвителния етап,

След като разгледа становищата и позициите от срещата на о. Крит и всички заблуди, които се разпространяват в момента, Светият Синод реши:

Първо: Светият Синод заявява, че Православното единство се базира на участието и единодошието на всички Поместни православни църкви. Той иска да припомни, че този принцип не е отражение на някаква нова позиция на Антиохийската църква, а е принцип, който е установен от приснопаметния Вселенски патриарх Атинагор I, по време на подготвителната работа за свикването на Събора. Този принцип беше запазен и от неговия наследник приснопаметния патриарх Димитрий, при чието управление бяха формулирани правилата за подготовка на предсъборните срещи.

Главите от тези правила ясно формулират, че покана за всяко съборно единство, дори когато е на ниво предварителна среща, се свиква от Вселенския патриарх, след одобрението на Предстоятелите на всички Църкви, и така решенията се вземат единодушно от всички Поместни православни църкви, преди да бъдат внесени за Велик събор.  

Второ: Светият Синод припомня, че Негово Светейшество Патриарх Вартоломей подчертаваше непрекъснато този принцип на предварителните предсъборни срещи.  Отделно, той реши да прекрати работата на подготвителната комисия от 1999 г., поради оттеглянето на една от църквите на посочената среща. Този спорен въпрос имаше за резултат преустановяването на предварителната работа на Великия събор за десет години. Светият Синод се учудва, как отсъствието на една църква е довело до преустановяването на предварителната работа на Събора, докато някои си позволяват да свикат „Велик събор” и да се срещнат при отсъствието на четири Поместни православни църкви!

Трето: Светият Синод отбелязва, че принципът на единодушието беше потвърден по време на подновяването на предварителната работа по подготовката на Събора от 2009 г.  По време на IV конференция, провела се през 2009 г., представителят на Антиохийската делегация, покойният г-н Алберт Лахан беше подчертал необходимостта от спазването на този принцип при вземане на решения, припомняйки, че ако няма единодушие по един въпрос, той се отлага за проучване на следващо подготвително заседание, според Официалния правилник на  предсъборните конференции. Към този момент, това предложение беше добре прието от всички участващи Църкви, включително и от Председателя.  Това предложение позволи да се вземе решение по въпроса за православната диаспора и за Конференциите на епископите.  

Четвърто: Светият Синод повтаря, че позицията на Антиохийската църква съдържа призив за достигане на единодушие чрез осигуряване на консенсус по поставените въпроси между всички Поместни православни църкви,  с цел засилване на Православното единство на подготвителния етап, съобразно Православната традиция.  Антиохийската патриаршия не беше очаквала, че този устойчив принцип, който тя разгледа отдавна, ще се превърне в проблемен въпрос и този принцип ще бъде презрян от онзи, който е негов автор, и че той ще го отхвърли като гаранция за православното единство. Това единство не може да бъде постигнато, ако някоя от църквите е изключена от процеса на вземане на решение или ако нейните предложения са игнорирани. Тук ние искаме да обърнем внимание на факта, че Синаксисът на Предстоятелите на Поместните православни църкви, който се проведе през януари, 2014 г., потвърди това правило, като прие, че всички решения, над които са работили по време на Съвета и на подготвителния период, ще се приемат с консенсус. Светият Синод пита: Как този консенсус е постигнат с отказа на Антиохийската църква да участва в решенията на гореспоменатия Синаксис (2014 г.) и на Синаксиса в Шамбези (2016)? Как може да се постигне този консенсус на о. Крит в отсъствието на четири Православни Църкви?

Пето: Светият Синод потвърждава, че Антиохийската позиция с искане за отлагане на поканата за свикване на Светия събор, в случай на липса на единодушие между Църквите, не е нова позиция. Антиохийската църква имаше  ясно изразена позиция по време на всички подготвителни етапи на Събора през последните две години. Тази позиция е в съответствие с разбирането на Антиохия винаги да отказва да игнорира която и да е от автокефалните Църкви в общата православна дейност. Ето защо, всичко, което беше публикувано в медиите относно мълчаливото съгласие на Антиохийската църква за участие Събора, е невярно и всички анализи за политическите измерения на отсъствието на Антиохийската църква на срещата на о. Крит са напълно неверни политически анализи. Това, че Антиохия е участвала по икономия в подготвителните етапи, не означава, че тя отстъпва от заеманите и изброени по-горе позиции. По-скоро, участието й (в подготвителната фаза – Р. К.) беше опит да се премахнат всички пречки, които бяха и все още съществуват, за да се защити провеждането на Събора.

Шесто: Светият Синод беше изненадан от позициите на някои църкви, които призоваха за заобикаляне на правилото на единодушието или интерпретираха това правило по различен начин от този, който е изложен в Правилника за дейността на предсъборната подготовка, приет на Конференцията от 1986 г., подписан тогава от всички представители и беше използван съответно дори и по време на Петата подготвителна конференция, проведена през октомври 2015 г. Архиереите също бяха изненадани от всички позиции, които наскоро са декларирали, че свикването на Събора на посочената дата е по-важно от съборността на Църквата и на нейното единство. В тази връзка, Антиохийската църква би искала да благодари на всички църкви, които подкрепиха нейната правилна позиция, особено на църквите на Русия, Грузия, България и Сърбия.

Седмо: Светият Синод припомня на своите братя, че Глава 17 от Правилника за предсъборната дейност, приет на Конференцията от 1986 г., твърди „В случай, че една конкретна тема, обсъдена по време на конференцията, не се приеме единодушно, решението за нея се изоставя и се отсрочва от Секретариата на Срещата за предсъборна подготовка за по-нататъшно проучване и подготовка на предсъборно равнище”. Също така, съдържанието на Четвърта глава на същия Правилник гласи, че: "Не е позволено да се премахне или да се добави каквато и да е тема от този списък или теми, които бяха подготвени и приети на Всеправославно ниво, докато то не приключи своята работа. След това се свиква Великият и Свят събор". Светият Синод недоумява как може да бъде издадена  поканата за свикване на Велик събор преди завършване на подготвителната работа по темите от дневния ред: две Църкви имат резерви към документа "Тайнството на брака и препятствията за него", а Антиохийската църква отказа да се отстранят три основни теми от дневния ред (Църковният календар, Диптисите и Признаването на автокефалията).

Осем: Светият Синод подчертава, че съществуващата в момента реалност в Православния свят е резултат от срещата на о. Крит, а единодушието на Православните Църкви е златен принос за осигуряване единството на Православния свят.  Архиереите осъзнават, че този принос е и ще остане солидната основа, чрез която могат да бъдат преодолени последиците от срещата на о. Крит.

Девето: Що се отнася до някои от гласовете, които възприемат срещата на о. Крит като Вселенски събор и считат, че е в съответствие с правилата за свикване на Вселенски събор, Светият Синод иска да напомни на тези братя, че от началото на ХХ век Православните Църкви са имали решeние да се замени свикването на Вселенски събор със свикване на Всеправославен събор. Впоследствие, дневният ред и правилата са били съставени на срещата на о. Родос през 1961 г. Подготвителната работа продължи почти пет и половина десетилетия. Църквите се съгласиха, поради извънредния характер на този Всеправославен събор, че не всички епископи от православния свят ще присъстват на него, както изисква православната традиция, и че всички негови решения ще се вземат с консенсус от всички автокефални Църкви, въз основа на един глас за всяка автокефална Църква. Тази процедура опровергава всякакви претенции за разглеждане на срещата на о. Крит като Вселенски събор, както и нейните правила като вселенски. Той също така задължава участниците да спазват съответния Правилник за дейността, понеже иска да го разглеждат като Всеправославен събор. Този спорен въпрос не може да бъде приет поради посочените по-горе причини.

По този начин архиереите от Светия Синод на Антиохийската църква отбелязахме, че срещата на о. Крит дори не разполага с необходимите условия за свикване на предсъборна конференция за Велик събор, според Правилника за дейността на Всеправославните предсъборни  конференции, приет през 1986 г. и който е валиден до днес. Този Правилник за дейността включва положението, че свикването на такава  конференция изисква одобрението на Предстоятелите на всички Поместни православни църкви (член 2-ри) и това решение се взема само единодушно от всички Православни автокефални църкви (член 6-ти), а тези условия не са били налице на срещата на о. Крит.

Членовете на Светия синод единодушно решиха следното:

  1. Да се разглежда срещата на о. Крит в качеството й на предварително съвещание на Всеправославния събор, и следователно, да счита, че приетите на о. Крит документи не са окончателни, но са отворени за обсъждане и внасяне на изменения, докато не бъде свикан Велик събор на Православната Църква, с присъствието и участието на всички Поместни православни църкви;
  2.  Отказва да признае съборния характер на всяко православно събрание, в което не участват всички Автокефални православни църкви, за да се гарантира, че принципът на единогласието, както преди, се счита за основно правило, което регулира междуправославните отношения.  Антиохийската църква, по този начин, отрича авторитета на Критското събрание като „Велик и Всеправославен събор” или „Свят и Велик Събор”;
  3. Подчертава, че всички решения, приети от Асамблеята в Крит, във всеки случай не се явяват задължителни за Патриарха на Антиохия и на целия Изток;
  4.  Поръчва на „Комитета за наблюдение на приетите предсъборни спорни въпроси” да разучи резултатите и последствията от срещата в Крит и да представи подробен доклад пред Светия Синод на Антиохийската църква на следващото му заседание;
  5.   Да изпрати писмо за решението на Светия Синод на  Антиохойската църква до всички Поместни православни църкви, както и до обществените и религиозни институции зад граница;  
  6. Призовава вярващите, заедно с членовете на Светия Синод на Антиохийската православна църква да се молят за запазването и проявата на единството на Православното християнско свидетелство в днешния свят. 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре