Приветствам ви, възлюбени в Христа братя и сестри, с празника Рождество Христово, който след Пасха за нас е най-великият празник. Огромното значение на Рождество Христово се обяснява с даруваните ни чрез него неизказани блага. За тези блага ни говори рождественското богослужение.

Прочети още: СВ. СЕРАФИМ СОФИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ: ЗА БЛАГАТА, ДАРУВАНИ НИ ЧРЕЗ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (2)

Монашеството, според св. Серафим, не е единственият път, водещ към спасение. Човек може и като прост мирянин да угоди на Бога и да спаси душата си.

“Човекът по тяло е подобен на запалена свещ” – казвал Саровският чудотворец – “Свещта трябва да изгори, и човекът трябва да умре. Но неговата душа е безсмъртна. Затова нашите грижи трябва да бъдат насочени повече към душата, отколкото към тялото. Какво полза за човекът, ако придобие цял свят, а повреди душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Мат. 16:26). За нея нищо в света не може да бъде откуп. Ако една душа сама по-себе си е по-драгоценна от целия свят….то несравнено по-драгоценно е Царството небесно!”.

Прочети още: НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ КЪМ МИРЯНИТЕ - 1

Укорявани - благославяйте, гонени - търпете, хулени - утешавайте се, злословени - радвайте се! Това е нашият път с теб и който претърпи докрай, той ще се спаси!

*

Придържайте се към добродетелите, които според Светото Евангелие ще бъдат споменати на Страшния Божи Съд: гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; гол бях и Ме облякохте - ето в какво се състои вашето спасение. А освен това прибавете (съпружеска) чистота, пазете сряда и петък, и празничните, и неделните дни.

Прочети още: ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕПОДОБНИ СЕРАФИМ САРОВСКИ (1759-1833 г.)

Много от най-важните поучения и откровения на великия руски светец преподобни Серафим Саровски са достигнали до наше време, благодарение на записките на помещика Николай Александрович Мотовилов, открити и издадени от Сергей Николаевич Нилус през 1902 г. Мотовилов много години се грижел за Серафимо-Дивеевския манастир, бил духовно близък със Стареца Серафим, който го излекувал от неизлечима болест.

"Беше четвъртък. Денят бе мрачен. Имаше дълбок сняг - към четвърт метър, а върху него се сипеше доста гъст снежен прах. Отец Серафим започна да беседва с мен на далечната си полянка, която се намираше до близката негова пустиня срещу рекичката Саровка.

Той ме настани на пъна на едно току-що отсечено от него дърво, а сам приседна срещу мен с подвити крака.

Прочети още: БЕСЕДАТА НА СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ С Н.А. МОТОВИЛОВ ЗА ЦЕЛТА НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ