"Уви! Неговите златни уста са заградени"

Много често ние, православните християни, сме свикнали да "принебрегваме" великите хора сред нас, свикнали сме да не ги оценяваме, докато те не ни напуснат. И дори тогава не им даваме правилна оценка и допускаме тяхното знание и наследство да се изгубят завинаги.

Архиепископ Аверкий и бил един от последните духовни гиганти на Православието през XX в. - не само гигант на Руската православна църква зад граница, даже не и на руското православие, но на цялата Православна Църква през XX в.

Александър Павлович Таушев се родил на 19. 10. 1906 г. в гр. Казан в благородническо семейство. Баща му бил държавен служител, който поради служебни задължения често пътувал из Русия, а това позволило на младия Александър от сърце да се запознае със Светата Рус - с нейните манастири и светини. И въпреки че Александър рано напуснал Родината си, паметта за тези свети места съпътствала целия му живот. Още от ранна вързраст Александър бил привлечен от книгите с духовно съдържание, такива като "Невидима бран" и още на 7 или 8 години той почувствал отчуждение към обикновения светски живот и подсъзнателно го влечало към монашеството.

По време на гражданската война с голяма духовна мъка семейство Таушеви напуснали Родината и семейството се заселило в българския град Варна, където Александър учил до 1926 г. В тези години най-силно религиозно влияние върху него оказва местната православна община и настоятелят на храма Йоан Слунин.

Тогава, през 1925 г. във Варна пристига един епископ, който определя посоката на целия живот на Александър. Това бил архиепископ Теофан Полтавски - строг монах, молитвеник и богослов на истинната православна традиция. След срещата с владика Теофан, у младия студент се появил решителен стремеж към монашество. С благословението на епископ Теофан, Александър постъпил в Богословския факултет към Софийския университет, който завършил блестящо през 1930 г., а после заминал в Карпатска Русия с намерение да приеме моташество и да служи на Руската църква. През 1931 г. бил постриган за монах, след година за йеромонах и започнал да обслужва местните общини и да помага на настоятеля на Свято-Николаевския манастир до с. Иза. Скоро там той бил определен за редактор на епархалното издание и за преподавател по Катехизис в средните училища.

Когато Карпатска Русия била окупирана от маджарите през 1940 г., о. Аверкий отива в Белград и е назначен на служба при Първопредстоятеля на Руската Църква зад Граница митрополит Анастасий (Грибанов). Той преподавал Пастирско богословие и Омилетика в рамките на Мисионерско-пастирски курсове и водил лекции за миряни на тема духовния живот.

Когато Светият синод бил преместен в Мюнхен през 1945 г., отец Аверкий се изместил и той и продължил да се занимава с преподавателска дейност. През 1950 г. Синодът назначил о. Аверкий на длъжност Председател на Мисионерско-просветителския комитет при Архиерейския Синод. През 1951 г. архимандрит Аверкий пристигнал в Америка и скоро бил поканен от новоотворената Свято-Троицка Семинария да преподава Нов Завет, литургика и омилетика. През 1952 г. той бил утвърден за ректор на Свято-Троицката семинария, през 1953 г. назначен за архиерей на Сиракузко-Троицката епархия - по-късно, през 1960 г., след смъртта на архиепископ Виталий, той става Настоятел на Свято-Троицката обител.

Като изпълнявал тези три длъжности, владика Аверкий до своята смърт продължил делото на просвещението на правславните вярващи, както на бъдещите пастири в семинарията (при неговото управление около 100 души от завършилите семинарията станали свещеници), тъй също и на всички хора, четящи манастирските издания, чието съдържание се отличавало с благочестието си и строго богословие. Проповедите на владика Аверкий се печатали в списанието, издавано към Свято-Троицкия манастир - "Православна Русия". Написаните от него книги включват учебник по Омилетика и тълкование на Свещеното Писание (в два тома ), неговите "Слова и проповеди" и жизнеописанието му и писмата му до любимия му старец - архиепископ Теофан.

Всички съчинения на архиепископ Аверкий имат една отличителна черта - любов към Божията истина, праведна ревност в изразяването на тази любов и тревожен призив всички да следват този път.

Обилният поток, с който неговите златни уста изливали сладкия мед на чистото учение на Православието, особено през последните години на неговия живот, в някаква степен оставиха за нас скрити рядкостта и даже уникалността на неговото учение в днешното лукаво време. Ние дотолкова сме свикнали с неговите огнени и смели думи, та не забелязахме, че той едва ли не е единственият йерарх от всички Православни църкви, който с такава смелост и с такова безстрашие защитава православието.

В първите векове на Църквата е имало много такива свети отци, пишещи в защита на Православието и против многочислените ереси, които самостоятелно или всички заедно са нападали Църквата. В днешно време, когато православните християни губят "вкуса" на Православието и почти всички Поместни църви се поддават на апостасията (богоотстъплението - бел. прев.) на съвремеността, неговият глас беше почти единственият, който, не обръщайки внимание на телесните си немощи, постоянно изричаше истината с такава сила и смелост. Действително, във века, когато нашата вяра все повече охладнява, той се яви изразител и защитник на Православието.

Този поглед към съвремения свят, който беше вдъхновен от Свещеното Писание и от светите отци на Църквата, винаги беше трезв и точен. Архиепископ Аверкий учеше, че ние живеем във века на апостасията - на отстъплението от истинското християнство, когато "тайната на беззаконието" навлиза в последния стадий от подготовката за пришествието на "човека на греха" - антихриста (II Сол. 2, 3). Той особено ясно проследи развитието на апостасията от времето на разкола на Римската църква (1054 г.), през ерата на хуманизма, на възраждането и реформацията, на Френската революция, на материализма и на комунизма от XIX в., завършил с Руската революция от 1917 г. Тази революция е снела последната преграда към тайната на беззаконието и пришествието на антихриста.

В такъв век, пише архиепископ Аверкий Таушев: "да бъдеш истински православен християнин, който е готов до смърт да следва своята вярност към Христа - Спасителя, в наши дни е много по-трудно, отколкото в първите векове на християнството". На места явно и открито, както например, в комунистическите страни, гонението на християните в наши дни външно щателно се прикрива "Под вида на една измамна, мнозина вкарваща в заблуда блага външност, в действителност сега навсякъде се провежда скрито гонение на християнството... Това гонение е много по-опасно и страшно от открито гонение, тъй като то заплашва с пълното опустошение на душите - с духовна смърт". Владика Аверкий често цитира думите на св. Теофан Затворник за последните времена:

"Макар, че името "християнин" ще се чува навсякъде и навсякъде ще се виждат храмове и църковни чинове, но всичко това ще бъде само видимо, а в същността ще пребъдва истинско отстъпление".

Относно изпълнението на тези думи в наши дни архиепископ Аверкий пише:

"Християнският свят представлява днес низка, безрадостна картина на дълбого религиозно-нравствено падение".

Прелъстени от светския конфорт и благополучието, душите на хората се отделят от Бога.

"Слугите на антихриста повече от всичко се стараят съвършено да изтласкат Бог от живота на хората, за да могат хората, доволни от своето материално благополучие, да не чувстват никаква потребност да се обръщат към Бога в молитва, да не споменават Бога, а да живеят така, сякаш Него Го няма. Затова целият начин на днешния живот в т.нар. свободни страни, където няма открито кърваво гонение за вярата, където на всекиго се признава правото да вярва така, "както той иска", представлява още една особена опасност за душите на християнина, тъй като ги приковава изцяло към земята, задължава го да забрави за небето. Цялата съвременна "култура", насочена към чисто земните постижения, и свързания с нея бесен кръговрат на живота, държи човека в постоянна суета и разсеяност, при които той няма възможност дори за малко да се вглъби в своята душа, и духовният живот в него постепенно замира".

Целият съвременен живот на обществено ниво се явява подготовка за пришествието на антихриста:

"Всичко, което се случва днес по върховете на религиозния, държавен и обществен живот на хората, от сега, както и превърнатата в прах наша Православна Русия, не е нищо друго, освен напрегната работа по подготовката от слугите на идващото бъдещо царство на антихриста". И в тази работа вземат участие онези, които са се отрекли от Христа, а също и тези, които носят името "християни".

След като изобразява мрачната картина на настоящето и бъдещето, архиепископ Аверкий призовава православните християни на борба против духа на този свят, лежащ в зло:

"Всички желаещи да съхранят верността си към Христа-Спасителят особено трябва да се пазят от всякакви увлечения по земните блага, от това да бъдат изкушени и завладяни от тях. Крайно опасно е да се поддаваме на всякакви стемежи да създадем кариера, да си създадем славно име, да придобием власт и влияние в обществото, да трупаме богатства, да се обкръжим с разкош и комфорт."

За желаещите да се борят за съхранението на своята вяра, архиепископ Аверкий предлага трезвия и въодушевяващ път на изповедничеството на православието:

"Сега е време на изповедничеството - твърдо устояване, дори ако се наложи до смърт, на своята Православна вяра, подложена на всякакви явни и тайни нападения, притеснения и насилия от страна на слугите на идващия антихрист. Ние трябва да бъдем истински християни, да не се поддаваме на духа на времето и да превърнем Църквата в център на нашия живот. Въздавайки благодарност на Бога за нашата Православна църква (архиепископът има предвид Руската православна църква зад граница, която не е станала подвластна на болшевишкия режим, подобно на Църквата в Русия по време на патр. Сергий - бел. превод.), не опетнила се с подчинение на тъмните антихристови сили, действащи в съвременния свят, ние сме длъжни да бъдем нейни верни и предани чеда, длъжни сме да бъдем заедно с това и нейни мисионери, борци за истинна вяра Христова, както сред окръжаващата ни иноверна среда, така и сред отпадналите и отпадащите от нея". Ние сме длъжни да водим съзнателен молитвен живот, да се храним чрез четенето на св. Писания и творенията на светите Отци и да черпим сили от тайнствата на покаянието и причастяването.

Въпреки измамните обещания на модерния "прогрес", пътят, който предстои да изминем, е път на страданието:

"Господ ясно го е казал, че не ни очаква "прогрес", а все по-големи и големи скърби и бедствия, вследствие "умножаване на беззаконието" и "оскъдяване на любовта", и че, когато Той дойде, едва ли ще намери вяра на земята (Лк. 18, 8)".

Силата на истинските християни в предстоящите страшни времена е в постоянното очакване на Второто Христово Пришествие:

"Духът на постоянното очакване на Второто Пришествие на Христа е духът на първохристиянството, молитвено зовящ към Господа: "Да, дойди, Господи Иисусе!" (Апок. 22, 20). А противоположният нему дух е несъмнено духът на антихриста, стараещ се всячески да отвлече християните от мисълта за Второто Христово Пришествие и последвалия след това съд. Поддаващите се на този дух са в опаснот да не разпознаят антихриста, когато дойде, и да попаднат в мрежите му. Именно това е най-страшното в съвременния свят, изпълнен с всевъзможни изкушения и съблазни. Слугите на антихриста, както ни е предупредил Господ, ще се стараят да прелъстят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24, 24). Мисълта за това, обаче, не трябва да ни измъчва и подтиска, а обратно - изправете се, ни е казал Сам Господ: и повдигнете главите си, защото наближава избавлението ви (Лк. 21, 28)".

Архиепископ Аверкий умееше да завладее не само нашите любопитстващи умове, но, главното - и нашите вярващи сърца. Той беше православен учен, част от непрекъснатата традиция на светоотческата мисъл, която е достигнала до нас от древните Отци до наши дни и с която той беше захранен от своите учители - Теофан от XIX в. (Затворник, †1894) и Теофан от XX в. (Полтавски, †1940). Той беше безупречен учител на православна нравственост и духовен живот, и едновременно с това ненадминат богослов и светоотчески наставник за нас.

В нашите жалки времена останаха малко светци. Но дори ако ние не виждаме сред нас такива твърди и праведни като него, неговото учение остава с нас и може да бъде ръководещ лъч в настъпващите все по-мрачни дни, които той е предсказал - дни, когато на Църквата може да ѝ се наложи да се оттегли в пустинята, както Жената в книгата "Откровение" - (глава 12) — Църквата на последните времена.

Всички цитати на твърденията на архиепископ Аверкий са по книгата “Истинското Православие и съвременният свят”

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре