Благовестието за Църквата и живота в нея

Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог.

Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове.

Прав е свети (Йоан) Дамаскин, когато твърди, че и на земята, и на небето, и във времето, и във вечността Богочовекът Христос е „Единственото ново нещо под слънцето“ (Екл.1:9)¹. Бих добавил: винаги ново, нестареещо нито във времето, нито във вечността. Но в Богочовека и с Богочовека и самият човек стана ново същество под слънцето, същество Божествено важно, Божествено скъпоценно, Божествено вечно, Божествено сложно. Тайната на Бога се съедини неразделно с тайната на човека и стана двуединна тайна, всетайна на всички светове.

И така се появи Църквата: Богочовекът – това е Църквата. Втората Ипостас на Пресветата Троица, Ипостаса на Бог Слово, след като стана човек и с това – Богочовек, остана в нашия земен свят и във всички светове като Богочовек, т.е. Църква. С въчеловечаването на Бог Слово човекът като специално боголико същество е възвеличен с Божествено величие, тъй като Втората Ипостас на Пресветата Троица стана негова Глава, вечна Глава на Богочовешкото Тяло на Църквата. Бог Отец чрез Светия Дух постави (слав.: даде) Господа Христа – Богочовека – „над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф.1:17–23).

С Богочовека Господ Иисус Христос като неин Глава Църквата стана най-съвършеното, най-скъпото и най-важното същество във всички светове. Всичко Богочовешко стана нейна (собственост), всичките Му Богочовешки сили станаха нейни сили, и всички възкресяващи, и всички преобразяващи, и всички обожаващи, и всички обогочовечаващи, и всички охристовяващи, и всички отроичаващи, и всички охристоличаващи Негови сили завинаги станаха нейни сили. Но най-важното, най-чудесното и най-поразителното от всичко е това, че самата Ипостас на Бог Слово по неизмеримото Си човеколюбие стана Вечна Ипостас на Църквата. Няма Божие богатство, няма Божия слава, няма Божие добро, което да не е станало, благодарение на чудесния Богочовек, навеки наше, навеки човешко.

Бог показа цялото неизмеримо величие на могъществото Си, богатството на човеколюбието Си и всесилието на мощта Си особено с възкресяването на Христа от мъртвите, с възнасянето Му на небето по-високо от херувимите и серафимите и от всички безплътни небесни сили, с основаването на Църквата като Негово тяло, на което Той, Възкръсналият, Възнесеният и Вечноживият Богочовек е глава. Бог извърши в Христа това безгранично чудо, това наистина Пребожествено всечудо, „като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата, по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф.1:20–23).

Така във възкръсналия и възнесен Богочовек е осъществен предвечният план на трисвятото Божество: да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа (Еф. 1:10); осъществен е в Богочовешкото тяло – Църквата. Чрез Църквата, чрез Богочовешкото Си тяло, Господ съедини в единен вечножив организъм всички ангелски същества, хората и цялото създадено от Бога творение. По този начин Църквата – пълнотата на Изпълващия всичко във всичко (Еф. 1:23 – слав.), тоест пълнотата на Христа Богочовека, Който като Бог изпълва всичко във всичко, а като човек и Вечен Архиерей дава възможност на нас, хората, да живеем тази пълнота в Църквата с помощта на светите тайнства и светите добродетели. Това наистина е пълнота на всичко Божествено, на всичко вечно, на всичко боголико, на всичко богосъздадено. Защото Църквата е пълнота на Божествената Истина, на Божествената Правда, на Божествената Любов, на Божествения Живот, на Божествената вечност, пълнота на всички Божествени съвършенства и в същото време (и същевременно) пълнота на всички човешки съвършенства, тъй като Господ Иисус Христос – Богочовекът, е двуединна пълнота на Божието и човешкото. Това пълно Богочовешко всеединство е обезсмъртено и увековечено с това, че глава му е Сам Вечният Богочовек, Втората Ипостас на Пресвета Троица. Пълнотата на Богочовешкото тяло на Църквата живее с безсмъртните и животворни логосни сили на въплътения Бог Слово. Това го усещат всички истински членове на Църквата, а най-много от всички – светиите и ангелите.

Тази пълнота на Богочовешките Христови съвършенства е и наследство на светиите и надеждата на нашето християнско звание (ср. Еф.1:18). Църквата – това не е само цел и смисъл на всички същества и неща (от ангелите до атомите), но и тяхната единствена всецел и единствен всесмисъл. В нея Бог действително ни е благословил с всяко духовно благословение (Еф.1:3); в нея ни е дал всички средства да живеем свято и непорочно пред Бога (ср. Еф.1:4); в нея ни осиновява чрез Единородния Си Син (ср. Еф.1:5–8); в нея ни е открил вечната тайна на волята Си (ср. Еф.1:9); в нея е съединил времето с вечността (ср. Еф.1:10); в нея е направил възможно и охристовяването на всички същества и твари, тяхното въ-духовяване и одуховяване, тяхното въ-троичаване и отроичаване (ср. Еф.1:13–18).

Благодарение на това Църквата представлява най-великата и най-свещената Божия тайна във всички светове. В сравнение с останалите Божии тайни тя е Всетайна. В нея всяка Божия тайна е благовестие и блаженство, в нея всяка от тях е рай. Защото всяка от тях е преизпълнена с Пресладкия. А Пресладкият? Чрез Него раят е рай и блаженството – блаженство; чрез Него Бог е Бог и човекът – човек; чрез Него Истината е Истина и Правдата – Правда; чрез Него Любовта е Любов и Добротата – Доброта; чрез Него Животът е Живот и Вечността – Вечност.

Като стана човек и като основа Църквата върху Себе Си, чрез Себе Си и в Себе Си, Господ Иисус Христос като Богочовек неизмеримо възвеличи човека. Със Своите Богочовешки подвизи Той не само спаси човека от греха, смъртта и дявола, но и го възнесе по-високо от всички същества и твари. Бог Слово стана не Богоангел, не Богохерувим, не Богосерафим, а Богочовек. И с това издигна човека по-високо от всички свръхчовешки същества. При това Господ чрез Църквата покори всички и всичко под нозете Му (ср. Еф.1:22). Чрез Църквата и в Църквата като в Богочовешко тяло човек израства до надангелски и надхерувимски висоти. Така пътят на неговото възхождане, на неговото усъвършенстване, е по-дълъг от ангелския, херувимския, серафимския. Именно в това е тайната на тайните.

Нека замлъкне всеки език: говори неизказаната и неизмерима Божия любов, неизказаното и неизмеримо човеколюбие на наистина Единствения Човеколюбец – Господ Иисус. Тук започват видения и откровения Господни (ср.: 2 Кор. 12:1), които не могат да бъдат изразени от никакъв език – не само от човешки, но и от ангелски. Тук всичко е по-високо от ума, по-високо от словото, по-високо от природата, по-високо от всичко сътворено. А що се отнася до тайната, тук е налице всетайна, всетайна на човека във всетайната на Богочовека, Който е Църквата, и при това – тяло на Църквата и глава на Църквата. И във всичко това и чрез всичко това е човекът, въцърковен и оцърковен; човекът, въхристовен и охристовен; човекът, въбогочовечен и обогочовечен; човекът, вътроичен и отроичен; човекът – сътелесник на Богочовешкото Христово тяло (Църквата), на пресвещената и прескъпа Божия тайна, на тайната на тайните, на всесветата всетайна.

Църквата – това е Богочовекът, продължен през всички векове и през цялата вечност. Но нали с човека и след човека и цялото създадено от Бога творение – всичко, което е било създадено на небето и на земята, всичко това влиза в Църквата като нейно тяло, на което глава е Господ Иисус Христос. Но главата е глава на тялото и тялото е тяло на главата; те са неотделими едно от друго, представляват взаимна пълнота, пълнотата на Изпълващия всичко във всичко (Еф. 1:23). Ставайки благодарение на светото Кръщение член на Църквата, всеки християнин става съставна, органична част на пълнотата на Изпълващия всичко във всичко (Еф.1:23) и сам се изпълва с тази Божия пълнота (ср. Еф.3:19) и по този начин достига до всесъвършената пълнота на човешкото си същество, на своята човешка личност.

Според мярата на своята вяра и на своя благодатен живот в Църквата всеки християнин постига тази пълнота чрез светите тайнства и светите добродетели. Това се отнася за всички християни от всички времена. Всички са изпълнени с пълнотата на Изпълващия всичко във всичко; всичко в нас, хората, всичко в ангелите, всичко в звездите, всичко в птиците, всичко в растенията, всичко в минералите, всичко в цялото създадено от Бога творение. По този начин ние, хората, се сродихме с всички създадени от Бога същества и твари. Защото там, където е Неговото Божество, там е и Неговото човечество, там са всички верни от всички времена и с всяко битие: и ангели, и хора. Така ние, хората, се изпълваме с всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9).

Богочовешката пълнота – това е Църквата: Богочовекът е нейният глава, тя пък е Негово тяло, а ние винаги в цялото си битие се намираме в пълна зависимост от Него, както тялото от главата. От Него, от безсмъртния глава на Църквата, по цялото ѝ тяло струят животворни благодатни сили, оживяващи ни с безсмъртие и вечност. Всички Богочовешки чувства на Църквата са от Него и в Него. В Църквата всички свети тайнства и свети добродетели, чрез които се очистваме, възраждаме, преобразяваме, освещаваме, охристовяваме, обогочовечаваме, обожаваме, отроичаваме, спасяваме, са от Отца чрез Сина в Светия Дух, благодарение на Ипостасното единство на Бог Слово с нашата човешка природа в чудесната Личност на Богочовека Господ Иисус Христос. 

___________________

^1. Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра

+    +    +

Преподобни Иустин Попович. Из „Догматика на Православната Църква. Еклисиология“. Видинска света митрополия. Манастир „Св. Троица“, 2014 г.