Спомням си един разказ от „Патерика“. В някакъв манастир имало много отци и един обикновен човек, на когото монасите не обръщали внимание и го държали при себе си да носи дърва за печката, т.е. в лятната кухня. Смятали го за презрян и отхвърлен и дори не го постригали за монах. Носел някакви вехти дрехи и го държали по милост. Беднякът работел и в храма, когато имало служба, но и в лятната кухня също слагал дърва, за да не загасне огънят, и бил постоянно изцапан със сажди, мръсен, презрян и никой не му обръщал внимание.

Прочети още: МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ ЛИМАСОЛСКИ: ПРЕЗРЕНИЯТ РАБОТНИК (2)

При мен идват много хора, хиляди. Изповядват се, беседваме на духовни теми. Има случаи, когато хората нищо не могат да направят – за съжаление, те живеят по такъв начин, в такива условия и с такава нагласа, че тях ги чака неминуема гибел.

Но, за съжаление или за щастие, ние не можем да им кажем това, защото Христос не ни го позволява.

Нашият разум ни казва, че тях ги чака гибел.

Но вярата казва, че за Бога всичко е възможно.

Прочети още: В ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ВСЕКИ, КОЙТО ПРИЗОВЕ ИМЕТО ГОСПОДНЕ, ЩЕ СЕ СПАСИ (3)

Изкоренявайте от себе си егоизма, любовта към удоволствията и сребролюбието, защото те, както и всички страсти, ни отдалечават от любовта, отвръщат ни от Бога.

Има три големи изкушения, по същността си те представляват някаква страст. Първата страст, егоизмът, е когато човек обича безусловно себе си и се смята за център на всичко, над всички, за единствен и неповторим. Ето какви са основните признаци на тази страст.

Прочети още: ЛИМАСОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ: „ТРИТЕ ИЗКУШЕНИЯ – ТРИТЕ ВЕЛИКИ СТРАСТИ“

 – Моят път в монашеството беше предшестван от запознанството ми със стареца Паисий. Бях вече студент в Богословския факултет на Солунския университет. Това се случи при една от нашите първи срещи, именно вечерта, когато за първи път бях останал заедно с него в каливата му.

Прочети още: „СЛАВА И БЛАГОДАРЕНИЕ НА БОГА ЗА ТОВА, ЧЕ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА НЕ НИ ОСТАВЯ“