lemesou1-300x273 Всемирното Православие - МИТРОПОЛИТ АТАНАСИЙ ЛИМАСОЛСКИ: ПРЕЗРЕНИЯТ РАБОТНИК (2)

Спомням си един разказ от „Патерика“. В някакъв манастир имало много отци и един обикновен човек, на когото монасите не обръщали внимание и го държали при себе си да носи дърва за печката, т.е. в лятната кухня. Смятали го за презрян и отхвърлен и дори не го постригали за монах. Носел някакви вехти дрехи и го държали по милост. Беднякът работел и в храма, когато имало служба, но и в лятната кухня също слагал дърва, за да не загасне огънят, и бил постоянно изцапан със сажди, мръсен, презрян и никой не му обръщал внимание.

  Веднъж, когато бил в храма, където се служела света литургия и монасите пеели, той бил възхитен и завладян от цялата атмосфера на литургията. Варивото в котела закипяло, започнало да прелива и лятната кухня пламнала. Закрещели: „Горим! Пожар!“ Когато разбрал какво се е случило, този човек си казал: „Пресвета Богородице! Аз съм виновен! Ако огънят не бъде изгасен, може да пламне голям пожар!“ Без да се замисли, той се хвърлил в огъня, започнал да разбърква варивото, да изхвърля дървата, след което огънят започнал да стихва и накрая угаснал.

 Монасите се учудили, защото видели, че той стои в огъня и не гори. Игуменът на манастира казал:

     – Отци, Бог беше в лятната кухня, а не в храма! Ние, църковните, въобще не можехме да се приближим до огъня! Този човек толкова години идваше, за да чуе поне една дума от това, което говорехме. Винаги беше опушен и изцапан, дори не го постригахме за монах, никога не влезе с нас в храма. Държахме го тук, в лятната кухня, да слага дърва в огъня. Но в крайна сметка Бог се оказа там, с него, а не с нас.

Бог е там, където има смирение. Бог е там, и в това, и с този, който никога не е смятал и не е мислил, че, видиш ли, Бог му е длъжник, доколкото „аз правя нещо, доколкото се моля, извършвам бдение, постя, давам милостиня“, и още много други неща. Смятаме, че ако правим нещо, значи вече сме застраховани от погибел и няма да бъдем отхвърлени. „Аз мисля, че представлявам нещо!“ Бог обаче никога не е с човек, у когото има дори следа от самомнение, тщеславие и гордост.

  

Горе: Лимасолският митрополит Атанасий

Сн.: https://pravoslaven-sviat.org/