Йеромонах Серафим (Роуз) (12.08.1934 – 02.09.1982 г.) е роден в курортния град Сан Диего (Южна Калифорния, близо до Холивуд и Дисниленд) в американско протестанстко семейство. Светското му име е Юджийн (Евгений) Денис Роуз. Още като младеж го занимава въпросът за смисъла на битието. В търсене на истината той минава през участие в бунтарски младежки протести и много изкушения, запознава се практически с всички религии, за да стигне до Православието и сърцето му да намери жадувания покой.

 

Животоописанието на о. Серафим е детайлно разгледано в биографичната книга на неговия талантлив ученик йеромонах Дамаскин (Христенсен) „Не от този свят. Животът и учението на йеромонах Серафим (Роуз) Платински“ (САЩ, 1993 г.).

Сред предците му има французи и датчани. Баща му Франк Роуз е добър човек, който, макар и първоначално индеферентен към религията, по-късно го поддържа в стремежа към му Православието. Майка му Естер Роуз е протестантка.

Редките умствени дарби на Юджийн се проявяват още в ранна възраст. По спомени на майка му: „Той растеше сериозен и прилежен. По мъдрост беше надскочил възрастта си. Пръв сред връстниците си (дори и сред по-големите) схващаше същността на видяното и чутото“. В горните класове на училището се прояват изключителните способности на Юджийн по отношение на езиците. Той веднага се заема с изучаването на испански, немски и френски, като на немски дори пише стихове. Показва и отлични математически способности, така че учителят по математика му дава препоръка за поощрителна стипендия в колежа (4 000 $).

Завършва пръв по успех училище, а през есента на 1952 г. постъпва в престижния колеж в Помон, близо до Лос Анджелис. Обичайните интереси на юношите – автомобили, танци и американски футбол, не го интересуват. Потапя се изцяло във философията (особено Спиноза, Шопенхауер и най-вече Ницше) и езиците (наред с европейските изучава с успех и китайски език). В този период Юджийн е напълно разочарован от протестантството и става непримирим атеист.

Духовни търсения                                                                             

Докато учи в Помон, Юджийн се увлича сериозно по класическа музика, пробуждаща в него дълбоко религиозно чувство. С часове слуша Моцарт, Бетовен, Пучини, Монтеверди, Шуман и Бах, но повече от всички обича Георг Хендел. От руските композитори харесва П.И. Чайковски и М.П. Мусоргски. Самият той свири на пиано и класическа китара, изучава история и теория на музиката.

Във втори курс Юджийн слуша лекцията на прочутия Алън Уотс - в миналото много известен англикански богослов и свещеник, а впоследствие проповедник на дзен-будизма и идеен вожд на американската младеж. Светът на дзен-будизма доста време привлича Юджийн с аскетичния начин на живот, самоотречението и възможността за мистично прозрение, към които подсъзнателно се стреми младият студент.

През 1956 г., завършвайки колежа с отличие, Юджийн Роуз постъпва в Академията по ориенталистика в Сан Франциско, където се занимава със сравнителен анализ на религиите, който му дава възможност да изпробва себе си в различните духовни традиции: индуизъм, будизъм, юдаизъм, суфизъм и др. Всяка религия той изучава на родния й език. Например, конфуцианските текстове чете на древнокитайски, заедно с това усъвършенства европейските си езици, както и латинския.

Пътят към Православието

Подтик за живия интерес на Юджийн Роуз към Православието дава приятелството му с Йон Грегсон, негов съкурсник в Академията по ориенталистика, който го запознава с «Добротолюбието» и го завежда на служба в руския православен храм „Радост на всички скърбящи“ в Сан Франциско. Богослужението, водено от архиепископ Тихон (Троицки) (1883–1963), направило на младия американец незабравимо впечатление. «…Щом прекрачих прага на руската църква в Сан Франциско, с мен се случи нещо, което не бях изпитал нито в будистките, нито в други източни храмове. Сърцето ми подсказа: това е твоят дом. Най-сетне намерих, каквото търсех. Не можех да си обясня нищо, така или иначе не разбирах службата, нито руския език»[20].

След благодатното озарение, преживяно в храма, Юджийн разбрал ограничеността на будизма. Започнал да посещава православните богослужения, да учи руски и църковнославянски език, да чете в оригинал Достоевского и духовна литература. Любопитен факт е, че още през 1957 г., пет години преди да приеме Православие, докато се обучава в Академията по ориенталистика, Роуз пише написва реферата «Псевдорелигии и съвременност», в чийто край посочва, че съвременните направления на религиозно-философската мисъл ще доведат до възцаряването на антихриста: «Човечеството ще падне в този капан, ще повярва в свръхразумната и силна личност и както винаги, в търсенето на „светата истина”, като покорно стадо ще се устреми след този, който предлага „единствено верния път”». От този немаловажен факт може да се заключи, че още преди сериозното запознанство с православното богословие в неговия светоглед вече присъства есхатологията.

През пролетта на 1957 г. Юджийн Роуз напуска Академията по ориенталистика и през есента на същата година постъпва в Калифорнийския университет в Беркли, където завършва ориенталистка. В университета му предричат бляскава кариера, но той, неочаквано за авсички, особено за родителите си, се отказва от преподавателска дейност и се захваща с писането на книгата „Царството човешко и Царството Божие“ — изследване на духовното състояние на съвременния човек. За да има средства за храна и квартира, той работи като чистач. Замислената книга остава недописана, но Юджийн повече не се връща в университета, вероятно не желаейки да потъне в рутината на светския живот.

През февруари 1962 г. Юджийн Роуз приема православно миропомазване в Сан Франциско. Кръстници му стават руските емигранти Димитрий Андре дьо Ланжерон и майка му Светлана Романовна. Обрядът на присъединяване към Православието извършва протойерей Николай Домбровски. От този ден до края на живота си Евгений Роуз принадлежи към юрисдикцията на Руската задгранична православна църква, освен това до кончината на св. Йоан Шанхайски (1966) е негово духовно чедо.

През 1961 г., още преди Юджийн да стане член на Христовата Църква, той се запознава с потомъка на руски емигранти, випусника на православната семинария в Джорданвил - Глеб Подмошенски. Двамата започват да издават бюлетина „Православен вестник“ и откриват близо до храма лавката «Православни икони и книги» — една от първите в САЩ, станала значителен мисионерски център на руското православие в Америка. Юджийн, който добре научава руски и църковнославянски език, става четец в храма и завършва теологическото училище в Сан Франциско.

Подвижничество в Платина

В средата на 60-те години на XX в. Юджийн и Глеб основават православно братство в чест на преподобни Герман Аляскински. През 1967 г. в Северна Калифорния, в живописна гориста местности, близо до градчето Платина, те придобиват участък земя и построяват скит. През 1969 г. Юджийн и Глеб се преселват в скита за постоянно, а през 1970 г. приемат монашество: Юджийн с името Серафим (в чест на преподобни Серафим Саровски), а Глеб с името Герман (в чест на преподобни Герман Аляскински). В манастира те с нови сили и техника продължават да издават «Православен вестник», в това число и на английски език, за да направят достъпна за американските християни истината на Православието.

Йеромонах Серафим води обширна кореспонденция с приятели, издадена в Джорданвил. Ценна е с точността на духовните му разсъждения върху много съвременни въпроси. Наблюдавайки американския начин на живот с неговото легитимиране на окултизма (явно бесовско явление), отец Серафим е убеден, че светът върви към своя край: «имаме по-малко време, отколкото Вие мислите. Апокалипсисът вече е настъпил».

Двамата с монах Герман неуморно пишат, превеждат и издават трудове с духовно-просветно, литургическо и богословско съдържание, водят активна мисионерска и катехизаторска дейност.

През 1977 г. монах Серафим (Роуз) е ръкоположен в сан йеромонах. (О. Серафим Роуз в последствие се отказва от приятелството си с о. Герман, който след смъртта на о. Серафим, напуска Руската православна църква зад граница и преминава към неканонични църковни стуктури - бел. на ред.)

Йеромонах Серафим (Роуз) умира на 2 септември 1982 г. на 48-годишна възраст от неизлечима болест на червата, открита още през 1961 г. Преди смъртта си той изпитва тежки болки. Въпреки това на смъртния одър лицето на о. Серафим е толкова радостно и просветлено, че, въпреки традицията, не го покриват. Освен това свидетели на погребението му обръщат внимание на пълната липса на тленен мирис, независимо от горещото време.

В настояще време Братството „Преподобни Герман Аляскински“ подготвя материали за канонизацията на йеромонах Серафим (Роуза). Нарисувани са негови икони, съставена е служба, събрани са многобройни случаи за благодатната му помощ и свидетелства за почитането му в различни страни по света. Манастирът „Преп. Герман Аляскински“ в Калифорния, където почиват останките му, е един от главните центрове за православно поклонение на Американския континент.

Кратък обзор на трудовете на йеромонах Серафим (Роуз)

Главните публикувани произведения на йеромонах Серафим (Роуз) са:

«Православният възглед за еволюцията» (1974);

«Православието и религията на бъдещето» (1975);

«Душата след смъртта» (1980);

«Бъдещето на Русия и краят на света» (1981);

«Кога Бог се открива на сърцето» (1981);

«Православни светоотечески тълкувания на книга Битие» (1981);

«Православният светоглед» (1982);

«Светите отци: верният път на христианството» (1983);

«Вкусът на истинското Православие» (1983);

«Блажени Йоан Чудотворец» (1987);

«Православното монашество в Галия през V-VI век» (1988);

«По стъпките на св. Патрик, просветител на Ирландия и св. Григорий Турски» (1990);

«Човекът срещу Бога» (1994);

«Битие: сътворение на света и първите ветхозаветни хора. Християнско православно учение» (2009);

«Американският просветител на руския народ» (2010).

Кратък анализ на някои от най-известните творби на йеромонах Серафим Роуз

В книгата «Православието и религията на бъдещето», ползваща се наред с книгата «Душата след смъртта», с най-голяма популярност сред произведенията на о. Серафим Роуз, за първи път в съвременната православна литература е представен мащабен критичен анализ от християнски позиции на различните религиозни и псевдорелигиозни съвременни движения. Както о. Серафим се старае да покаже, всички те са насочени към една цел: да подготвят света за приемане на «религията на бъдещето» – икуменизма, синкретичната религия на антихриста.

Съдържанието на книгата «Душата след смъртта» се концентрира около темата за участта на душата след смъртта, като при това се цитират съвременни данни от областта на реанимационната клинична медицина.

«Бъдещето на Русия и краят на света» (1981) – лекция на йеромонах Серафим (Роуз), произнесена на Съюза на православната младеж в Сан Франциско през август 1981 г. В нея са събрани пророчества и предсказания на авторитетни духовни лица за бъдещата съдба на света като цяло и на Русия в частност. Отец Серафим е убеден в особеното духовно предназначение на Русия.

«Светите отци: верният път на християнството» (1983) – статия, публикована в сп. «TheOrthodoxWord», издадена и като отделна брошура. Представлява вдъхновен призив за следване учението на светите отци, с резки нападки срещу «православното» академично богословие.

Всичките му книги са насочени зад предела на земното ни съществуване – към вечния живот.

Без да заема високо положение в духовната йерархия, без да е представител на известна академична школа, без високи научни степени, нито пък особен ораторски талант йеромонах Серафим (Роуз) се превръща в проводник към Христос за стотици хиляди души от двете страни на Атлантика.

Благодарение на книгите и на проповедите на йеромонах Серафим Роуз, в които се усеща духът на истинското християнство, мнозина са намерили пътя към Истината в Православната църква.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре