Всякакъв опит да се представи в един текст личността на йеромонах Серафим Роуз е предварително обречен на неуспех. Защото не е възможно чрез биографично описание (тук), нито чрез анализ на тематиката на богословските му съчинения да се разкрие в цялост висотата на неговото православно подвижничество, нито пастирското му служение, а най-вече и богословските достойнства на неговата мисъл, в които прозира неизмерима любов към Господ Иисус Христос, към Светата православна църква и нейното спасително учение.

Животът и служението в Православие на о. Серафим са поредното свидетелство, че чедата на Църквата са навсякъде и по неизмеримата Си милост Бог ги призовава - без значение в коя точка на света живеят, нито на какви езици говорят. Служението в Православие на о. Серафим Роуз е и свидетелство, че не нужно да израстнеш в православна традиция, за да се превърнеш в достойно чедо на Бога - достатъчно е само да търсиш Истината, която дарява със спасение и да не се боиш от нищо, за да съхраниш и защитиш тази Истина.

Ето какви са достойнствата, според анотация към последната книга за о. Серафим Роуз (издателството към Троицката духовна семинария в гр. Джондърфил, щата Ню Йорк, САЩ) които отличават йеромонаха и го превръщат в истински наставник за поколения вярващи по цялото земно кълбо:

В своите книги о. Серафим Роуз живо разкрива Истината, Христос. Това не е Онзи Подсладеният, както проповядват протестантите, а Христа Живият, обитаващ сред своя избран народ, в Святата си Църква. И в Америка, и в Русия, и по целия свят, търсещите Истинният Христос са го намерили именно чрез познанството и с книгите и личността на о. Серафим Роуз. В крайна сметка, йером. Серафим е станал символ на нашето време, символ за това, как от лъжеуховност и безбожие можеш да се обърнеш към Истината. Четейки неговите уникални писма до своите кръстници и духовни чада, пред очите ни се открива живата личност на ревностния християнин, търсещ отговорите на най-сложните и трънливи въпроси на съвременността в светлината на Истината - Христос и Неговата Църква.

Най-важното достойнство на съчиненията и книгите, написани от о. Серафим Роуз е чистотата на православието, което извира о тях и което дава духовна полза на своя читател. Това е православно богословие, което се базира изцяло на патристиката, т.е на светогледа на Светите отци на Църквата, който о. Серафим определя като единственият “верен път на християнството” (виж тук)

Формирал се като пастир и писател под влиянието на своя духовен учител - Св. Йоан Шанхайски, а също и на о. Михаил Помазански и археп. Аверкий Таушев, о. Серафим се противопоставя на всякакви опити за протестантизиране на православието (А. Шмеман), както не се бои открито да посочи формите на съвременно отстъпление, характерни за двадесетото столетие.

о. Серафим Роуз се отличавал с неимоверно силна любов към Православната Църква. Ето какво пишео о. Алексий Янг от Колорадо, близък негов приятел:

О. Серафим никога не ругаеше Църквата и нищо лошо не говореше за епископите ни...Никога, никога той не се гневеше - това, което е написано (има се предвид книгата (йеромонах Дамаскин (Христенсен) „Не от този свят. Животът и учението на йеромонах Серафим (Роуз) Платински“) за "праведният гняв" също не е вярно.

Йеромонах Серафим (Роуз) умира на 2 септември 1982 г. на 48-годишна възраст - повече от 20 години той страда от неизлечима болест на червата. Поради заболяването, при кончината си изпитва остри болки, но плаче от радост, защото братята и сестрите му в Христа пеят над него любимият му тропар от Велика събота "Благообразний Йосиф…".

Ето какво разказва за този момент о. Алексий Янг:

Аз го изповядах и за последен път го причастих...

Тялото на умиращия се подлага на аутопсия, за да са определи причината на смъртта и да се разбере дали не става дума за самоубийство. Освен това в Америка е прието да се източва от мъртвите кръвта им и да се балсамира тялото. Ние не искахме до тялото на о. Серафим да се докосват някакви непознати, равнодушни хора. Разбрахме се, че когато дойдат с катафалката да вземат тялото, ще паркираме до нея своята кола, ще сложим тялото в нея и ще го занесем в Платина. Аз мислих, че санитарят, когото помолих, ще съобщи за това в полицията, но всичко се размина.

Тези дни беше ужасно горещо 46°C. Ние поставихме ковчега в църквата, където от свещите и многото хора беше още по-горещо. Но тялото на о. Серафим не се поддаде на никакво тление. То остана меко. Но особено удивително беше лицето на о. Серафим. То стана дори по-красиво от това приживе. Когато беше жив, лицето на о. Серафим отразяваше неговата болест, а след смъртта придоби нормален цвят, устните му леко порозовяха. А изражението на лицето му беше толкова спокойно и радостно, че в някакъв момент аз си помислих "Той не е умрял!". Това беше истинско чудо - неговото лице, затова и архиереят благослови да не го закриваме, както това се полага.

Братството „Преподобни Герман Аляскински“ подготвя материали за канонизацията на йеромонах Серафим (Роуз). В днешно време вече са нарисувани икони, съставена е служба, събрани са многобройни свидетелства за благодатната му помощ и почитанието към него в различни страни по света. Манастирът „Преп. Герман Аляскински“ в Калифорния, където почиват останките му, понастоящем е истински център за православно поклонение на Американския континент.

Още за о. Серафим Роуз виж в рубриките ни тук