ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

За всеки православен християнин, който има някаква представа какво е Православието и някаква представа за това какво представлява светът днес, който гледа на света от гледната точка на православния светоглед, е очевидно, че светът наближава своя край. Признаците на времето са толкова очевидни, че може да се каже, че светът се руши в своя край.

Кои са някои от тези признаци?

- Това, че светът не е нормален. Никога такива странни и неестествени прояви и поведение не са били приемани като нещо обичайно, както в наши дни. Само погледнете света около вас: какво има във вестниците, какви филми се показват, какво има по телевизията, какво хората смятат за интересно и забавно, на какво се смеят; напълно странно е. Като има хора, които преднамерено поддържат това, разбира се, за собствената си изгода, за парите си, и защото такава е модата, защото има извратен глад за този вид неща.

- Другото нещо са войните и мълвата за войни, всяка по-студена и безжалостна от предходната, и всичко под сянката на заплахата от невъобразима всеобща ядрена война, която би могла да се възпламени с натискане на едно копче, нещо което беше силно застъпено в новините, в ефира, през изминалата година. Наясно сме, че това е действителна възможност.

- Също, широко-разпространените природни бедствия: земетресения, а сега и вулкани - като най-новият се образува недалеч оттук, близо до Йосемитския парк в Централна Калифорния - които вече променят климатичните условия на планетата.

- Също, засилващото се съсредоточаване в едни ръце на информацията и на властта над отделния човек, представени конкретно в огромния нов компютър в Люксембург, с капацитет да съхранява досие с информация за всеки жив човек.

- Също, умножаването на лъжехристите и лъжеантихристите. Последният претендент, току-що, това лято, похарчи милиони долари за реклама на предстоящото си явяване по световните телевизии, с обещание тогава да отправи „телепатично съобщение” до всички жители на планетата. Като оставим настрана всякакви окултни способности, които може да са замесени при такива събития, вече сме добре запознати с възможностите за предаване на подсъзнателни съобщения по радиото и особено по телевизията, както и с факта, че това може да се извърши от всеки с помощта на техниката за пробив на нормалните радио и телевизионни сигнали, независимо колко закони може да го забраняват.

- Друг въпрос е наистина странният отклик на новия филм, за който всички в Америка говорят и който всички гледат: „Извънземното” („Е.Т.”), който накара буквално милиони привидно нормални хора да изразят топлите си чувства и любовта си към героя - „Спасител” от външното пространство, който очевидно е демон - всичко това е очевидна подготовка за почитане на идещия Антихрист. /.../ Имаше рецензия за този филм в „Православна Америка“... Също имаше рецензия в скорошния вестник на Гръцката Архиепископия в Америка от свещеник, в смисъл, че това е чудесен филм, от който ще научим за любовта, и че всеки трябва да отиде да го види. Има доста голямо противопоставяне между хората, които се опитват да осъзнаят какво се случва, и онези, които просто се водят по настроението на времената.

Бих могъл да продължа с подробности като тази, но целта ми не е да ви уплаша, но да ви запозная със случващото се около нас. Наистина е по-късно, отколкото си мислим; Апокалипсисът е сега. И колко е трагично да виждаме християни и, най-вече, православни млади хора с тази неизмерима трагедия надвиснала над главите им, които мислят, че могат да продължат онова, което се нарича „нормален живот” в тези страшни времена, като участват изцяло в прищевките на това глупаво, прекланящо се пред себе си поколение, напълно неосъзнаващо, че блаженото неведение, в което живеем, е на път да се разбие, напълно неподготвено за времената на безнадеждност, които ни предстоят. Вече дори не става въпрос дали си „добър” или „лош” православен християнин; въпросът сега е: ще може ли въобще да оцелее нашата вяра? За мнозина тя няма да оцелее. Идещият Антихрист ще бъде твърде привлекателен, твърде много в духа на светските неща, за които жадуваме сега. За повечето , дори да се знае, че са изгубили своето християнство, ще означава подчинение на него.

Но все още призивът на Христос достига до нас. Нека, след като сме се запознали с тези неща, най-после да започнем да се вслушваме в него. Най-ясното изражение на този призив днес идва от поробения атеистичен свят, където има истинско страдание за Христа и житейска сериозност, която ние бързо губим или вече сме загубили. Православният свещеник в Румъния, о. Георги Калчиу, който сега е близо до смъртта си в комунистически затвор, защото се е осмелил да предизвика млади семинаристи и студенти да сложат настрана сляпата си преданост към духа на времето и да откликнат на призива да работят за Христа, изнася редица беседи през 1978 г., за които е осъден на 10 г. в концентрационен лагер. /.../ (/Въпрос от публиката: Публикувани ли са?/ Публикувани са, в последния брой на Православен свят излезе първата част от две, беседите са 7, насочени към младите хора.) Той говори на хора, които са възпитани като атеисти и положението е малко по-крайно, отколкото тук. /.../ След като се изказва за празнотата на атеизма, той казва на днешните млади хора: „Призовавам ви към много по-висок полет, към пълно себеотдаване, към смели действия отвъд разума. Зова ви към Бога, към Този, Който превъзхожда света, така че да се запознаете с безграничен рай от духовна радост рая, който понастоящем търсите опипом в личния ви ад, и който се опитвате да намерите, дори докато сте в това състояние на непреднамерен бунт... Иисус винаги ви е обичал, но сега имате избора да откликнете на поканата му. Когато откликнете, сте предопределени да отидете и принесете плод, който ще остане, да бъдете пророци на Христа в света, в който живеете. Да обичате ближния си като себе си и да правите всички хора ваши приятели, да разгласявате с всяко действие тази единствена по рода си и безгранична любов, която е издигнала човека от нивото на слуга до това на приятел на Бога, да бъдете пророци на тази освобождаваща любов, която ви избавя от всяко ограничение, като ви връща в целостта ви, когато принасяте себе си на Бога.”

О. Георги, като говорел на млади хора, които били слабо вдъхновени да служат на Христовата Църква, защото били приели мнението на света (нещо обичайно и в свободния свят), че Църквата е само набор от сгради или светска организация, че призванието на свещениците е само работа, платена от държавата, ги призовавал, както призовава и нас също, към по-дълбоко разбиране на Христовата Църква. Нашето „формално членство” в нея не е достатъчно, за да се спасим.

Той казва: „Христовата Църква е жива и свободна. В нея се движим и имаме нашето същество чрез Христос, Който е нейната Глава. В Него имаме пълна свобода. В Църквата научаваме за истината, а истината ще ни освободи (Йоан 8:32). Вие сте в Христовата Църква, когато разведрявате някого, който е превит от мъка или когато давате милостиня на бедните и посещавате болните. Вие сте в Христовата Църква, когато викате: „Господи, помогни ми!”. Вие сте в Христовата Църква, когато сте добри и търпеливи, когато отказвате да се ядосате на брата си, дори да е наранил чувствата ви. Вие сте в Христовата Църква, когато се молите: „Господи, прости му!”. Когато работите почтено в работата си и се връщате у дома вечер уморени, но с усмивка на устните, когато отвръщате на злото с добро - вие сте в Христовата Църква.

Не виждаш ли тогава, млади приятелю, колко е близко Христовата Църква? Ти си Петър и Господ строи Своята Църква на теб. Ти си камъкът на Неговата Църква, срещу която нищо не може да надделее... Да строим църкви с нашата вяра, църкви, които никоя човешка власт не може да срине, Църква, чиято основа е Христос... Съчувствай на брата ти, който е до теб. Никога не питай: „Кой е той?” По-скоро кажи: „Той не е непознат; той ми е брат. Той е Църквата на Христос, така както съм и аз.”

С такъв призив в сърцата ни, нека да започнем наистина да принадлежим на Христовата Църква, Православната Църква. Външното членство е недостатъчно; нещо трябва да се промени вътре в нас, което да ни направи различни от заобикалящия свят, дори този свят да нарича себе си „християнски” или дори „православен”. Нека пазим и подхранваме тези качества на истинския православен светоглед, които споменах по-рано, нашето живо нормално отношение на любов и прошка, не егоистично, като запазим нашата невинност и откъснатост от света, макар и с пълно и смирено съзнание за собствената ни греховност и за мощта на светските съблазни около нас. Ако наистина живеем този православен светоглед, нашата вяра ще оцелее в сблъсъците, които ни очакват, и ще бъде източник на вдъхновение и спасение за онези, които все още ще търсят Христос, макар и сред корабокрушението на човечеството, което днес вече е започнало.

 

Още за йеромонах Серафим Роуз ТУК

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре