(за въвеждане на вероучението в нашите училища)

jesus Всемирното Православие -  „БЛАЖЕН ОНЯ НАРОД, КОМУТО ГОСПОД Е БОГ…” (ПС. 32:12)Размисли, продължили повече от 18 години...


Да, така е писано в Светото Писание: "Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!"
Истина, в която е вярвал самият княз Борис - нашият Покръстител... Една велика истина, която са знаели всички велики хора, живели като нас на тази земя...

 

Истина, която свято са пазели в сърцето и душата си, защото от тази истина е зависела съдбата на техния обичан народ, на когото са посветили живота си, сърцата си, делата си...
Истина, в която са вярвали нашите велики просветители - СЛАВЯНСКИТЕ ПЪРВОУЧИТЕЛИ, ЧРЕЗ КОИТО БОГ Е ДАРИЛ СВЕТЛИНА НА ВСИЧКИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ В ОНЯ ПАМЕТЕН
IX ВЕК ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ...
Истина, в която е вярвал и Отец Паисий Хилендарски, написал ИСТОРИЯТА НА ТОЗИ НАРОД, ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕ ОТНОВО СТРАНАТА НИ ЗА ЕДИН СВОБОДЕН И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ СЛЕД ПЕТВЕКОВНОТО РОБСТВО, ЗНАЕЙКИ ЗА ВЯРАТА И СЛАВНИТЕ ДЕЛА НА СВОИТЕ ПРАДЕДИ...
Истина, в която са вярвали всички наши светци, молещи се горещо за България, като известния и обичан от всички ни св. Йоан Рилски Чудотворец...
Истина, в която вярваше и Левски, и тръгна по пътя на своето Велико Божие призвание за освобождението на цял един народ...
Истина, в която вярваше и Вапцаров, закърмен от дете с библейските истини за свят без насилие, без скръб и без сълзи... Свят на доброта, честност и човечност... Свят на справедливост, братство и равенство... Свят на любов - безкрайна и гореща любов към Твореца и човека в този свят... Вапцаров - поетът на вярата... Оная велика, непобедима вяра, че "Животът ще дойде - по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"...

Истина, в която твърдо е вярвал и проф. Асен Златаров, световноизвестният наш биохимик, посветил изцяло живота си на тази прекрасна българска младеж, която за него беше всичко - младежта на България, в която той възпитаваше ония високи нравствени добродетели, на които ни учи Свещеното Писание, в което сам той не само че е вярвал безусловно, но и открито и твърдо е заявил: "Нашето поколение е тъжно и плитко, защото му липсва радост. А религиозните радости са най-дълбоките от всички други наедно!''

Истина, в която е вярвал и най-големият руски учен, академикът физиолог Ив. П. Павлов... Този отличен учен, чиято тясна специалност е била физиология на мозъка...

Истина, в която е вярвал и д-р Алберт Швайцер - всестранно развита личност, която е благоговеела пред Живота... Пред живота на птичките, животинките, тревичките дори... Пред този Живот, който ни е Дар от Бога! Свещен Дар, който трябва да опазим през всичките дни на живота си... Този световноизвестен учен, музиковед и духовно просветен мислител, който е проумял великата истина:"Сърцето и разумът трябва да са в унисон, за да има истински морал: сърцето диктува да обичаш човека до себе си; разумът е жажда за знания, жажда за щастие - двете неща са свързани вътрешно тайнствено помежду си."

В ТАЗИ ВЕЛИКА ИСТИНА Е ВЯРВАЛ И ПОЗНАТИЯТ НА ВСИЧКИ НИ АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, КОЙТО СЪЩО СМЕЛО И ГЛАСНО Е ЗАЯВИЛ, ПОСОЧВАЙКИ НА НАРОДИТЕ НАЙ-ВЕРНИЯ ПЪТ... ТОЗИ ПЪТ, ПРИ КОЙТО ТРЯБВА ДА ИМА СИНХРОН МЕЖДУ НАУКА И РЕЛИГИЯ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ ПООТДЕЛНО И НЕ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛЕНИ ЕДНА ОТ ДРУГА... ЗАТОВА, АКО ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ЕДНА ИСТИНСКА ДЪРЖАВА, УВАЖАВАЩА СЕБЕ СИ, ТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И НАУКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕРАЗРИВНА ВРЪЗКА!!!... ДА, ИМЕННО НЕ-РАЗ-РИВ-НА, ЗАЩОТО, КАКТО Е ПОСОЧИЛ ТОЗИ ВЕЛИК ТИТАН НА РЕЛИГИЯТА И НАУКАТА - " РЕЛИГИЯТА Е КУЦА БЕЗ НАУКАТА; НАУКАТА Е СЛЯПА БЕЗ РЕЛИГИЯТА."

Да, истина, казана толкова простичко и толкова ясно, за да я разберем и да тръгнем след нея, в този живот, а не да бъдем като "инвалиди", развиващи се само еднопосочно... За да не бъдем като птиците, които се опитват да достигнат висините, но само с едното си крило... Да не бъдем като своите пра-пра-родители-езичници, държейки всеки за своята езическа религия... А да бъдем един ПРОСВЕТЕН НАРОД, за да бъдем Блажен народ, издигнал Правдата, ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ПРАВДА, ПРЕД КОЯТО ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ, ЗАЩОТО СМЕ ХОРА!!! Хора с равни естествени права, но с различни наклонности, с различни дарби, т. е. с различни таланти, които трябва да развиваме, за да служим с тях за доброто на всички... С различни ПРИЗВАНИЯ, дарени от Бога, чрез които да служим на Прогреса в този свят... Прогрес, който извисява душите ни, облагородява сърцата ни, просвещава разума ни... Прогрес, който изгражда Човека у нас, ИЗГРАЖДА ЛИЧНОСТТА У НАС, а не я руши, не я съсипва, не я обезличава ден след ден, затваряйки я в тягостните рамки на неразбирането, отрицанието, бездушието, недоверието - все отрицателни черти в характера ни, които са ни толкова присъщи, но с които трябва да се разделим незабавно като народ, ако искаме да имаме бъдеще...
А за да имаме бъдеще, е нужно да сме загрижени един за друг, тъй както е казал Стоян Михайловски: "ДАЙТЕ МИ ХОРА, КОИТО ДА МИЛЕЯТ ЕДИН ЗА ДРУГ, И АЗ ЩЕ ВИ ДАМ ОБЩЕСТВО ИДЕАЛНО, ДОБРЕ УРЕДЕНО!"
Това е и което искаме всички: ОБЩЕСТВО ИДЕАЛНО, ДОБРЕ УРЕДЕНО!!!...

Да, всички тези учени, творци и мислители са знаели библейските истини!!!...
Знаели са и тази велика истина, че е Блажен оня народ, който в повярвал в Неземната Правда в света!!!... А тази Правда е Бог!!!... Правда, която са следвали те, Великите личности, издигайки на завиден пиедестал именно този Бог в душата си, в сърцето си, в разума си - БОГЪТ НА ПРАВДАТА, ИСТИНАТА И ЛЮБОВТА!!!... Затова и те самите са били велики - много велики, прославяйки не само себе си през вековете, но и народа и страната си със своите велики, благородни дела за доброто не само на своя народ, а за духовния, научния и обществения прогрес на всичките народи по земята!!!...

Но... дали сме тръгнали по техния път, въпреки че всички ние ги познаваме?!!!... Въпреки че всички ние сме учили или учим за тях в училище?!... Въпреки че искрено и честно, открито им се възхищаваме?!!!...
Дали сме последвали техния пример?!!!...
Дали сме се вслушали в техния зов?!!!...
В зова на тези велики личности?!!!... Зов за обич и всеотдайност в този свят!!!... Зов за Правда и Любов!!!... Зов за Състрадание и Истина!!!... Състрадание към страдащите хора в този свят....
Да, Личности, които бяха хора, обикновени хора по лицето на тази земя... Да, обикновени хора - като нас...
Именно като нас... Като самите нас...

Да, именно обикновени хора... Но те бяха същевременно и различни от нас... Различни, защото имаха вярата в своя Господ!!!... Имаха вярата в своя Бог!!!... В този Бог, Който е Бог на Правдата, на Истината и на Любовта, както бе посочено по-горе!!!...
А имайки този Бог в душата, в сърцето и в разума си, те имаха и Път - Път, по който да вървят...
Те имаха и идеал, Възвишен идеал - Любовта към Бога и цялото човечество...
Те имаха в сърцата си Онази Любов, Чиста и Свята, която ни завеща Васил Левски - Апостола на Свободата...
Онази Любов, само чрез която ние може да превърнем страната си в една чиста и свята страна / или "Чиста и Свята Република"/, за която жадуваше той, Левски - най-прозорливата, най-извисената българска личност...

Да, тази Чиста и Свята Любов ни е нужна и днес... Днес, когато отново имаме нужда от освобождение, но от духовно освобождение...
Освобождение от собствените си слабости... От собствените си пороци, които ни унищожават ден след ден и ни теглят към бездънната пропаст на задълбочаващата се криза у нас...

Да, истини простички, но толкова актуални и днес.. Толкова нужни и днес... Истини, които ние умишлено укриваме от своите деца, защото ги обичаме и желаем да ги предпазим от всяко едно зло... Да, именно защото ги обичаме!!! Но... не знаем, че в голямата си загриженост и обич, в липсата си на духовна просвета, ние всъщност им причиняваме най-голямото зло, защото ги оставяме напълно... не-ве-жи за Великите истини на Живота... Този Живот, който всеки ден, всеки час, всеки миг дори ни поднася толкова много изненади, толкова много изпитания, а ние не знаем как да се справим с всичко това... НЕ ЗНАЕМ КАК ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН ДА РАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМИТЕ СИ... ПРОБЛЕМИТЕ С ДЕЦАТА СИ В УЧИЛИЩЕ, НАПРИМЕР!!!... НАЗНАЧАВАЙКИ ИМ БОДИГАРДОВЕ В УЧИЛИЩЕ, ЗА ДА ГИ ПРЕДПАЗИМ ОТ ЕВЕНТУАЛНО НЯКАКВО ЗЛО, ДАЛИ СМЕ ИЗБРАЛИ НАЙ-ДОБРОТО И ЕДИНСТВЕНОТО "ЗАЩИТНО СРЕДСТВО" ЗА НАШИТЕ ДЕЦА?!!!... ДАЛИ!!!?...

ДА, ДОБРО Е ТОВА РЕШЕНИЕ НА НАС, ГОЛЕМИТЕ ХОРА, КОИТО СЕ ТРЕВОЖИМ ЗА ТЯХ, НО ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО, ТОВА НЕ Е ВСИЧКО - НЕ!!!...

НЕ Е ВСИЧКО, ЗАЩОТО НЕ САМО ОТ БОДИГАРДОВЕ ИМАТ НУЖДА НАШИТЕ ДЕЦА!
Така съм озаглавила една своя статия, написана на 18.02.1996 г. за рубриката "Искам думата" към местния вестник "Искра". Статия, която беше публикувана наскоро след това, а след нея излезе още една статия със същите почти размисли за доброто и злото в този свят, озаглавена: "Доброто, злото и нашите деца". Статия на главния редактор на вестника по това време - г-н Петър Марчев.

Това са две статии, към които много често мислено се връщам през тия толкова много години от посочената 1996 година до нашата 2014 година днес...
Днес, когато все още продължава дискусията по тази тема: "Възпитанието на българските деца - "за" или "против" духовните библейски ценности!"
А ето и самата статия така, както е публикувана преди повече 18 години, когато искахме поне само групи по СИП да има към училищата, за да се запознаят децата с християнските ценности - нещо, което и днес все още го няма във всички училища на страната ни, за голямо съжаление...

"Отново искам думата! За да кажа от какво се нуждаем, за да разрешим проблемите си във всяка една сфера на обществено-политическия си живот.
Нуждаем се от Спасител! Спасител от пороците! Спасител от престъпността! Спасител от бездействието! Спасител от безработицата! Спасител от безпаричието!  Спасител на душите си, които са безсмъртни!
Нуждаем се от всичко това ние, големите хора!
Нуждаем се от ориентация - ориентация към ценностите, непреходните ценности в живота!
И не само ние, големите хора, но и нашите деца се нуждаят от тази ориентация! Те се нуждаят от всичко това дори много повече, отколкото ние, защото именно те са най-неориентираните, най-неустойчивите, най-беззащитните, изложени изцяло на въздействието на улицата... А там "законите", знаем, са жестоки.
Да, не само от бодигардове имат нужда нашите деца, нашите ученици, а от истините за Живота и Смъртта! От истината за безсмъртието на човешката душа! От истината за човешките грехове и последиците от тия грехове! От истината за строгата върховна отговорност на всеки един от нас по лицето на тая земя! Отговорност пред Великата Правда, наречена Бог!

Защо трябва да укриваме тия истини все още?!... Истини, които ще ни помогнат да намерим себе си, да открием призванието си, да осмислим живота си! Защо самите ние трябва да тласкаме децата си / които се интересуват / към т. нар."секти"?!... Защото, търсейки отговори на въпросите си, нашите деца несъзнателно попадат там... А те наистина имат въпроси... Много въпроси... Въпроси, на които дава отговор само Библията!
Въпроси, на които трябва да им отговарят добри и компетентни хора! Хора, които ги обичат и мислят за тях!

Нека в училищата, с разрешение на Просветното министерство, бъдат сформирани по желание на учениците групи за СИП по християнска нравственост!

Нека бъдем разумни, за да помогнем на себе си, на своите деца, на цялото общество - на България!!! Тя чака нашата нравствена помощ!!!"

Да, бодигардовете в училищата са нещо добро и необходимо, но те не са всичко онова, от което се нуждаят децата ни, за да сме сигурни за тяхната защита, за тяхната безопасност, когато са в училище...
Освен това тези хора трябва да бъдат много добре подбрани хора - хора, които са ЧЕСТНИ И ИСКРЕНИ, ДОБРИ И ЗАГРИЖЕНИ - загрижени за децата така, както са загрижени за своите собствени деца!!!

Във втората статия, озаглавена "Доброто, злото и нашите деца" на г-н Марчев, публикувана в рубриката "Тема от улицата" пак в същия вестник - в-к 'Искра", от 9 април 1996 г., авторът е изложил своите размисли за доброто и злото, за отрицателния пример, който даваме ние, големите хора, на децата, които ни следват както в доброто, така и в злото. Размисли за "размитата до крайност граница между доброто и злото", както той се изразява, защото доброто за едни - всъщност е зло за други, казва той, обосновавайки се с конкретни примери от живота ни. "А всъщност, продължава размислите си авторът, меродавните критерии за това що е добро и зло са само едни. Посочени са във вечната книга - Библията. И това е най-важното, първото по знание, на което трябва да бъдат научени децата ни - дори преди още да знаят колко прави 2 и 2".

И по-нататък, в посочената статия, авторът Петър Марчев продължава своите размисли в същия дух, посочвайки "тайната" за успеха на най-напредналите съвременни цивилизации: "Върху моралния кодекс на християнството са изградени обществата на най-напредналите съвременни цивилизации. Въвеждането на православно християнско вероучение в нашите училища е пътят, който ще изведе България от хаоса на престъпността, който ще създаде утрешното проспериращо българско общество от морални и отговорни граждани!"

Говорейки по-нататък за законите, които са на дневен ред, защото са важни за държавата ни, авторът, в заключение на своите размисли, е написал следното:
"Но стократно по-важно от тях е приемането на един Закон за вероучението / както днес предметът е наречен "Религия"/. Затова около тази идея трябва да се обединят депутати от всички цветове на политическия спектър, всички, които желаят не само на думи, а и на дело оцеляването и пребъдването на България! За да не се превърне страната ни в обетована земя на злото... " /Петър Марчев/

Да, за да не се превърне страната ни в обетованата земя на злото...
А тя, страната ни, е само една - и тя е за всички...
За всички, които живеем в тази страна, наречена България...
Вървим по земята на тази страна...
Оставаме в нея и тогава, когато... вече ни няма на тая земя...


Да, това е страната на нашите прадеди, завещали я на нас с доверие и обич, като скъпо наследство, което трябва да съхраним и предадем на новите поколения, които ще дойдат след нас...
Да, от нас зависи какво ние ще завещаем на нашите деца - от нашия свободен избор...
Избор между порочността и нравствената чистота и святост...
Между хаоса и прогреса - духовния прогрес...
Между деформираната истина и Библейската истина за света и човека...
От нас... От нашата свободна воля, която Бог ни е дал...
От правото ни на избор... Избор между доброто и злото...


Пиша всичко това, защото ме боли... А МОЯТА БОЛКА Е БОЛКА НА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТ СТРАНАТА СИ, НАРОДА СИ, ДЕЦАТА СИ...
Боли ме за България - тази прекрасна страна...
БОЛИ МЕ ЗА НАШИТЕ ДУХОВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ, ОТ КОИТО НИЕ, ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА, ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ И ВМЕСТО ДА ГИ ОБИЧАМЕ И ДА ИМ СЪДЕЙСТВАМЕ, ЗАЩОТО И ДУХОВНОТО ИЗВИСЯВАНЕ НА ЕДНА СТРАНА И НЕЙНИЯТ ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ ЗАВИСЯТ И ОТ НАС, ХОРАТА, КОИТО ЖИВЕЕМ В ТАЗИ СТРАНА, ТО НИЕ ВСЕ ГИ КРИТИКУВАМЕ - ОСНОВАТЕЛНО ИЛИ... НЕОСНОВАТЕЛНО... ТЕ ВИНАГИ, В НАШИТЕ ОЧИ, ЗА ВСИЧКО СА ВИНОВНИ... ВИНОВНИ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НИ... ВИНОВНИ ЗА СТРАДАНИЯТА НИ... ВИНОВНИ ЗА СЪДБАТА НИ - ЗА ДУХОВНАТА И ЖИТЕЙСКАТА НИ СЪДБА...

ДА, ВИНОВНИ СА В НАШИТЕ ОЧИ - И ДУХОВНИЦИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ НИ, СПОРЕД НАС...
ЗАТОВА ВСЕ ГИ КРИТИКУВАМЕ...  КРИТИКУВАМЕ ЦЪРКВАТА И ДЪРЖАВАТА СИ!!!
А ТВЪРДЕ ЧЕСТО НИЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ВСИЧКИ НАС, ЗАЕДНО, КАТО ЕДНО ЦЯЛО...

ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ВИНАТА Е НАША, ОБЩА ВИНА - НА ВСИЧКИ НИ...
ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ОТГОВОРНОСТТА НИ СЪЩО Е ЕДНА ОБЩА ОТГОВОРНОСТ - НА ВСИЧКИ НИ... ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ... ОТГОВОРНОСТ ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ - В МИНАЛОТО И ДНЕС...


Пиша всичко това, защото ме боли за народа на България - този изстрадал народ, който заслужава друга, много по-добра съдба за всичките страдания и болки, които е преживял през годините, запазвайки чиста и неопетнена Вярата на своите прадеди, а именно Православната вяра, която са ни завещали дедите ни като Дар... Свещен Дар от самото Небе, изпратен за нас още през
IX век чрез княз Борис...

ПИША ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩОТО МЕ БОЛИ ЗА ДЕЦАТА - ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ... ТЕЗИ, КОИТО БЕЗРЕЗЕРВНО НИ ВЯРВАТ ДНЕС...
А "УТРЕ"?!... КАКВО ЩЕ ИМ КАЖЕМ "УТРЕ"?!... "УТРЕ", КОГАТО ПОРАСНАТ И САМИ ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯТ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА В ТОЗИ ЗЕМЕН СВЯТ?!... С ЛИПСАТА НА ОБИЧ В НЕГО?!... С ЛИПСАТА НА ТОПЛИ ЧОВЕШКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ?!... С ЛИПСАТА НА ПОЗНАНИЯ ЗА СВОЯТА БЕЗСМЪРТНА ДУША?!...

ДА, КАКВО ЩЕ ИМ КАЖЕМ ТОГАВА???!!!...
Как ще успокоим съвестта си, ако не се замислим днес над ВЕЛИКИТЕ ИСТИНИ НА ЖИВОТА, ако не променим мисленето си, а заедно с него ще променим и делата си, ще променим посоката, в която сме тръгнали, като сме обърнали гръб на Този, КОЙТО НИ Е СЪТВОРИЛ С ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ И НИ Е ДАЛ СВЕТА, ЗА НАШЕ НАСЛЕДИЕ... А ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ Е ИЗБРАЛ ЗА НАС ТОВА "КЪТЧЕ ОТ РАЯ", НАРЕЧЕНО БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА ГО ПАЗИМ, ДА ГО РАЗКРАСИМ, ЖИВЕЕЙКИ В МИР, РАЗБИРАТЕЛСТВО И ЛЮБОВ ПОМЕЖДУ СИ...

ДА, ИМЕННО В РАЗБИРАТЕЛСТВО, ВЗАИМНО РАЗБИРАТЕЛСТВО И ЛЮБОВ - ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ ХОРА В ТОЗИ СВЯТ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ СМЕ ХОРА НА ТАЯ ЗЕМЯ!!!... ХОРА, КОИТО ИМАТ ЕДНО СЪРЦЕ, ЕДНА ДУША, ЕДИН СТРЕМЕЖ - СТРЕМЕЖ КЪМ ЩАСТЛИВ И СВОБОДЕН ЖИВОТ!!! СТРЕМЕЖ КЪМ БЛАГОПОЛУЧИЕ!!! СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО - ОНОВА СЪВЪРШЕНСТВО, КОЕТО Е ЗАЛОЖЕНО У НАС САМИТЕ!!! СТРЕМЕЖ КЪМ НЯКАКВА ВЕЧНОСТ, МАКАР И ДА Е НЕОСЪЗНАТА ВСЕ ОЩЕ КАТО ЦЕЛ ЗА ВСИЧКИ НИ...

Тогава какво ни остава, освен да си простим едни на други за всичко, да помолим и Твореца си за прошка, че живеем тук, на тази земя "като малките деца", които все се карат, все се разединяват, все се ненавиждат и отричат всичко добро, красиво и полезно за всички тях...
Нека да позволим да бъде поставено "НОВО НАЧАЛО" в живота ни, в живота на обществото ни, като цяло - СВЕТЛО, ЧИСТО И КРАСИВО НАЧАЛО, КОЕТО ЩЕ ОСМИСЛИ ЖИВОТА НИ И ЖИВОТА НА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ, КОИТО НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМЕ!!!...

Начало, което ще посочи на страната ни ВЕРНИЯ ПЪТ, ПО КОЙТО ДА ВЪРВИ!!!... А ТОЙ Е САМО ЕДИН - ПЪТЯТ НА ПРАВДАТА И ЛЮБОВТА!!! ПЪТЯТ НА ПРОГРЕСА - ДУХОВНИЯТ ПРОГРЕС, КОЙТО ЩЕ ИЗВИСИ СЪРЦАТА И ДУШИТЕ НИ И ЩЕ НИ ПОМОГНЕ ДА СЕ ОТЪРСИМ ОТ ПОРОЦИТЕ СИ, КОИТО НИ ТЕГЛЯТ КЪМ ПРОПАСТТА НА ОТЧАЯНИЕТО, ДЕПРЕСИЯТА, БЕЗПЪТИЦАТА, БЕЗРАБОТИЦАТА - КЪМ КРИЗАТА, В КОЯТО СЕ НАМИРАМЕ!!!... ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, КОЯТО Е КРИЗА НА ДУХА, КРИЗА НА ЦЕННОСТИ, КОИТО НЯКЪДЕ СМЕ "ЗА-ГУ-БИ-ЛИ", без дори да усетим това...

С обич към всички читатели!
А също и с молба за прошка, ако съм засегнала, огорчила или наранила някого с размислите си!
Кина Златева

Забележка: Цитатите в текста са от различни книги, от брошурката "Наука и Бог", а някои от тях са взети от "Църковен вестник" /преди години/...