Цитатът е от разказа „Емигрант” – последния в сборника със същото име. Разказите са писани в Екситър, Англия, където Мартин Ралчевски (1974 г.) живее със семейството си, но духом непрекъснато е в най-чудната земя на света – България, с нейния отруден и добър народ.

 

Писателят Калин Терзийски, който представи книгата в столичната книжарница „Сиела”, описа така съдържанието й:

„Тези разкази са свидетелство за Божията благодат, която получаваме. В тях не трябва да има хитри сюжетни линии и заплетени интриги, а да се подготви сърцето на читателя да преживее катарзис и да тръгне по една нова пътека, в която няма преструвки. Пожелавам ви тази книга да я имате като лекарство срещу особената затлаченост в нашия живот, защото животът е прост и няма нужда от усложняване. Единствената ни надежда е, че Бог ще спаси душите ни, а не че ще ни се падне шестица от тотото”.

Както авторът Мартин Ралчевски отбелязва в предговора, в „Емигрант” са поставени доста въпроси, насочени към най-големия проблем на днешния човек – това, че се страхуваме да спрем, да се огледаме, да се замислим, да погледнем в себе си, да поговорим със себе си. Разказите в сборника са изключение от това правило.

Книгата е с посвещение на майка му. Сборникът с 30 разказа, повечето по истински случаи, се издава с благословението на отец Владимир Дойчев. Конкретно два от разказите са написани по действителния разказ и с благословението на отец Марио Йонов. Сборникът завършва с интервю на автора преди неговия 40-и рожден ден. Темата е духовното щастие (вж . в. Лечител бр. 9, 27.II.2014 г. ). „Да отворим очи и да видим, че ако имаме някакъв проблем в този живот, доброто е много повече от злото”.

Преди сборника с разкази „Емигрант” Мартин Ралчевски пише романите „Безкрайна нощ” (преиздаден от изд. „Сиела”, предстои да излезе и на руски език), „Горски дух”, „Полубогиня”, „30 паунда” и „Измама”.

Откъс от разказа „Емигрант” (стр. 164):

„Аз от опит ще ти кажа, че каквото и да е постигнал, в чужбина чужденецът винаги си остава чужденец… Хората идват уж за временно, а после животът им тръгва така, че никога не успяват да се върнат и непрекъснато страдат. Кои повече, кои по-малко, но всички страдат, защото всеки си тежи на мястото, където е роден и отраснал… Част от емигрантите сигурно са доволни, че откакто са заживели в чужбина, хладилниците им вече са пълни и могат да си позволят повече нови дрехи, вещи и забавления. Но за мен това не е съществено, защото накрая така или иначе всичко свършва и човек застава гол пред Бога”.

 

 http://www.globalorthodoxy.com/images/emigrant_2014/IMG_9515.JPG

 

 http://www.globalorthodoxy.com/images/emigrant_2014/IMG_9516.JPG

 http://www.globalorthodoxy.com/images/emigrant_2014/IMG_9518.JPG

 http://www.globalorthodoxy.com/images/emigrant_2014/IMG_9519.JPG