Атанас Ралчевски (бащата), авторът Мартин Ралчевски и д-р Десислава Панайотова
За да присъства лично на представянето на четвъртия си роман „30 паунда”, авторът Мартин Ралчевски (роден през 1974 г.) прелетя три хиляди километра. През последните няколко години той живее със семейството си в Англия и сам е стигнал до мъчителното прозрение каква духовна пустиня представлява всъщност бленуваната от мнозина българи Западна Европа. Книгата е издадена от изд. „Сиела”, в чиято книжарница в подлеза при Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя събитието. Романът беше представен от богослова д-р Десислава Панайотова.
Прочети още: МАРТИН РАЛЧЕВСКИ И НЕГОВИЯТ ПРАВОСЛАВЕН РОМАН „30 ПАУНДА” - ПРЕДСТАВЯНЕ
Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Завършил е теология и география в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на романите „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, както и на много публикации в различни вестници и списания. Някои от тях, като: „Ще изчезне ли българският народ“, „Коледа без Бог“, „Завръщане в България след 200 години“, „За Америка без розови очила“ и „Емигрант“, са добре познати на българските читатели.
,,30 ПАУНДА“ е неговият четвърти роман.
Влизаме в храма със свещ в ръка и приповдигнато настроение, но вътрешно сме изпълнени с противоречия... Питаме се: защо не ни чуваш, Господи? Нали обеща, че ще отвръщаш на молитвите на всеки, който е в нужда? Толкова се измъчих. Имам проблеми със здравето. Парите все не стигат... Трудно е...
Такива мисли вървят в главите ни, а е... Великден. Денят, в който трябва да мислим за Възкръсналия, а не за себе си.
Съдбата бе отредила на бедната, нискообразована и никому позната Зоя особена слава. Тя щеше да се срещне с най-различни и влиятелни хора, които да я обсипват с внимание и наблюдават с изумление. Щяха да я охраняват, снимат и разпитват. Лично при нея дори щеше да дойде първият човек в държавата. Но може би най-значимото беше, че за нея един ден щяха да направят и филм.
Прочети още: СМЪРТОНОСЕН ТАНЦ (разказ по действителен случай)
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш.
Много съжалявам, че именно по такъв повод се налага да ти напиша това писмо, но какво да се прави – майка ти в бързината е забравила отворена електронната си поща и ти, без лоша умисъл, си прочел кореспонденцията ни. Искам да знаеш, че не ти се сърдя за това. Сигурно и аз, ако бях на твое място, щях да полюбопитствам и да надникна. Но ти, все пак се опитай, за в бъдеще да не го правиш. А аз пък, ще кажа на майка ти да бъде по-внимателна и да не ти дава, образно казано, други поводи за изкушения.
В момента има 226298 гости и 35 потребителя и в сайта