През 1957 г., по повод 220-годишнината от готвеното през 1737 г. въстание от Самоковския архиерей Симеон и неговото обесване заедно с 350 свещеници и монаси, в брой 31 на в. „Църковен вестник“ е публикувана статия на Д. Кацев-Бурски. Сътрудничката на сайта „Всемирното православие“ г-жа Валя Христова от гр. Шумен ни предостави копие от оригинала на статията от 1957 г., който се пази в Регионалната шуменска библиотека „Стоян Чилингиров“.

+ + +

Българският народ след поробването му от турците, както е известно, не останал със скръстени ръце и наведена глава; той непрекъснато е организирал въстания, обаче те са били потушавани от турците или още в зародиш, или още в първите дни, и то доста жестоко. Ние тук няма да изброяваме известните на всички ни въста­ния, а ще се спрем на едно, което не е отбелязано от нашите историци, при все че е имало указание за това от доморасли хронисти.

Както при много въстания, така и в това, предмет на настоящата ми статия, въстанието се възглавявало от българското духовенство в Софийска област, начело със Самоковския архиерей Симеон, който, заедно със самоковския аянин — кмет Захарий и поп Стоица от с. Хрелево, Григория йерея от София и Пахомия йеромонаха от Света Гора Атонска, още през 1730 година са се събирали в Долнолозенския манастир „Възнесение Господне" и са турили началото и подготовката на въстание, което трябвало да обхване Софийската област.

Цели седем години е продължила тази организация и когато австрийските войски през 1737 година нахлули в Турция, завзели по-голямата част от днешна Сърбия, Ниш и Нишката област, участващите в организацията се решили да подигнат въстанието, като в началото отделни групи подпомагали австрийските войски и пречили на турските войски и подвозите им.

Обаче Али паша Кюпрюлюоглу, който командвал турските войски, след загубването на Ниш бил предупреден от издайници, между които бил и Софийският владика гъркът Анастасий и неговият приближен Кирияки, че вината за поражението на турците се дължала на българите, които под водачеството на Самоковския владика Симеон — упорит българин – не само пречили, но били готови да въстанат срещу турската власт. Почва разследване, което наистина установило виновността на архиерея Симеон и на около 350 души свещеници и видни граждани от София и монаси от софийските манастири, които били избесени или избити!

В Синаксара — панагирик от Долнолозенския манастир „Св. Спас", намиращ се вНародната библиотека (№ 300 от описа на ръкописите и старопечатните книги), намираме една много ценна приписка, която има следното съдържание:

„Еще туркомъ воющимъ спротивъ москаловъ придоше немци на Нишъ и пленише его. Турке же одгнаше отъ Ниша и отъ окръсни его градовъ тогда владчаствующу и престоле држещу Самоковские епрахие всеосвещеному архиерею кир Симеону емуже обретшусе ва та люта времена ва месть рекомомъ Дупница, агаряни же устрмившесе домъ его пленише яко неостати ва немъ ничему. Владику же увативше егоже и ине видоше прд игемона на оковавше многами узами железними васадише ва тамницу ва нейже прбисть дни КГ (23) поседже отведоше его у Софию преде пашу рекомего Купрлиоглу он же повеле его мучити яко да отвержетсе Христа онже пртпе яко добаръ стралиць Спасовъ потомъ повеси его за вию м-ца авг: КА (21) ден сей бистъ в лете 1737.

Ох что ва времена страдаше християни мнитимисе яко несть тако било на ва диоклитияноа времена“.

А в един ръкописен псалтир, намиращ се в Синодалната библиотека, съгласно описа на Еф. Спространов, за същото събитие има следната приписка:

„Ведомь есь како нужда на християне от цра Мохамет агарьнскаго безбожнаго бе то време идеху турци наМосков метеже голямь и прие очко трдь (крепостта Oчаков) на источна страна мьскване именоватсе слово лекруг е 1737.

И от западна страна придое немци на Нишъ и Божием повеленнемъ и страх Божи нападна турци, сами го дадоха бесъ бой по вьсудю градове турке страхъ и метеж Божи страхъ нападна на нихъ. Вьстинутъ како сънце изтече от ютро догде зайде ходе турци пограду и дявулъ и настави и евреи научиа и това вамь от християне и турци почему християнъ мучитн, о мука по христняне на восток чаше повесени милостиви Боже християне преподобни мученици зъ вера лето 1737.

Вьси дни доведень бисть Самоковска владика Симеонъ блаженни Самоковски архиепископъ.

Въ дни неделни часъ Е (5) свещенъ бись чудо велико Божие повишение прво сломи се вьже от вию прикада се и юще трети путь и сконча се духь и якоже Ионна тридньвнова сище мрьт. . . август день КА (21) 1737 и много иереи ст.“.

Ръкописът е изрязан при подвързията и по тоя начин не се знаят имената на избесените свещеници.

В много други приписки са изброени имената на избитите свещеници. Така например от църквата „Св. Параскева" е бил обесен, заедно със Самоковския архиерей Симеон, и граматикът Константин, чийто единствен образ се намира изписан в църквата на Долнолозенския манастир. От „Св. Параскева" са избесени и поп Григорий, поп Стефан, поп Димитър, поп Стойко, дяконите: Иван и Христо, йеромонах Натанаил, 97-годишен. Поп Стоица бил заловен в манастира „Св. Атанасий" при Неделище заедно с 15 души и били посечени. От Кладнишкия манастир бил обесен йеромонах Натанаил, от Илиенския манастир йеромонах Горазд. От Кладница рудничарите Нино и Колю, както и монах Калиник. От Батановци пострадали игуменът на манастира Григорий и селяните Веле Кутов и Чоне Анакиев. . .

От Хрелево братът на поп Стоица, Петър и много селяни, от Курилския манастир — йеромонах Иаков и МНОГО ДРУГИ, достигащи числото 350 души.

Освен от нашите летописци, доколкото съм успял да събера техните записвания, по полетата на богослужебните книги, ние имаме потвърждението на всичкия този ужас и от Патер Фиделиус. който бил изпратен от Виена да провери дали и католиците в София не са пострадали от турците. Тук предаваме в препис превода на неговото писмо, което през 1929 година получих от Щайнхард, редактор във в. „Нова Виенска преса“, бивш чиновник в Българската телеграфна агенция.

Монсиньор,   

Най-после с помощта на Бога и след дълго и мъчително пътуване, успях да се добера от Влахия през Никопол и планината в София. Печално пътуване между изплашеното християнско население, а още по-печално пребиваване. Пристигнах, когато не нашите християни, а от българите такива, се възвишаваше Иеремиев плач от мъка, кърви, убивания и бесения на виновни и невинни. Жестокостта на турците е необхватна за душата на хората, които са предадени телом и духом на Бога и Неговия Син Иисус Христос. Дълго се молих към Спасителя да укрепи духа ми, за да мога да понеса, проуча и разкажа за кървавата вакханалия, разиграна тук, в София — тук градът, чието име е „мъдрост", обаче, тази мъдрост не се отнася за турците, чиято зверщина надминава всяка представа за зверство.

Като обикновен богомолец, тръгнах още първите дни да посетя светите храмове и какво беше моето състояние, когато узнах, че българските свещеници и духовници са били арестувани от турците, жестоко измъчвани и умъртвявани. Силна покруса овладя душата ми и сълзи изобилно потекоха от очите ми, защото не са един и двама, а стотици. Няма софийска църква, която да не е дала мъченически жертви. От църквата „Св. Петка" е убит свещ. Йоан, иподякон Атанасий, от храма „Св. Николай“ - предстоятелят на храма иконом Георги, свещ. Димитър и намиращият се случайно тук игумен Натанаил от Кладнишкия манастир. От храма „Св. Параскева“ — предстоятелят на храма поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, писателят Константин; йеромонах Натанаил, 90-годишен, от манастир Сеславски, монах Атонски Кирил; игумен Горазд от манастира „Св, Илия“, игумен Евтимий от манастира „Св. Троица", поп Стоица от с. Хрелово и още осем души селяни, с брат му Петър, монах Евтимий от манастира Драгалевци до София.

Но най-ужасното е, че архиепископ Симеон от Самоков, който е бил глава на подготвения бунт за освобождението на България, е заловен и повече от двадесет и пет дни изтезаван. Докаран в София, окован като звяр в железа, които едва влачил, бил изправен пред специалния съд на жестоките съдии, цял облян в кърви, с оску­бана брада и коса, с разкъсани одежди, с желязно огърлие на врата, от което се спущали две вериги, обхващащи ръцете му зад гърба и оттам в букаи, които спъвали краката му, като тия, що поставят тук на конете, а от левия крак се спущала къса верига, на която имало 30 кг желязна топка. На 21 август, след като три дни го мъчили да се откаже от Христа, бил обесен в древните гробища зад превърнатата в джамия стара църква „Св. София“.

Заедно с него обесили и младия писател Константин, поп Илия от Самоков, игумен Горазд, игумен Натанаил и много граждани и духовници, имената на които не можах да узная, а потребно беше да се знаят, защото от тях, доколкото ми беше поверено от интернунция Дитрих, да влеза във връзка с тях, за да се осведомя за станалото. Всички опити да узная за тях бяха неуспешни, защото мнозина са избягали по селата към планината. Въобще християните българи са изгубили ума и дума от жестокостите и зверските отношения на турците към тях.

В бързината да Ви опиша онова, което узнах, съвсем забравих да Ви съобща, че зверският поход против българите християни се води лично от Али паша Kюпрюлюоглу и от кадията Мустафа Пехливанооглу. В този момент те събират много войска, редовна и нередовна от всички краища на държавата и открито говорят, че скоро ще потеглят за Ниш, за да се справят с нашите войски.

Патер Фиделиус.

На 21 август 1957 година се навършиха двеста и двадесет години от обесването на Самоковския владика Симеон, граматика Константин и другите известни и неизвестни жертви на турската жестокост.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре