Както се учредил празникът „Неделя всех святих“ (първата неделя подир Петдесетница), така се учреди и празникът „Неделя на всички български светци“ (втората неделя подир Петдесетница).

Византийският император Лъв Мъдри (886-912) имал за съпруга царица Теофана, една подвижница и праведница всред разкошната светска обстановка на византийския императорски дворец (служба в нейна чест написал св. Патриарх Евтимий Търновски 400 години подир нейната смърт).

Възхитен от нейното подвижничество и праведност, императорът решил да ѝ построи храм в Цариград, което Теофана посрещнала с ужас и го молила със сълзи да не върши това. И естествено, защото истинският светец е винаги с най-скромно мнение за себе си. Тогава императорът се съветвал с Цариградския патриарх (Стефан I-886-893 г., или Антоний II – 893-895 г., или Николай Мистик – 895-906 г., или Евтимий II – 906-911 г.) как да бъде зачетена светостта на Теофана и кому да бъде посветен новопостроеният храм. Така стигнали до мисълта да учредят нов празник, „Неделя всех святих“, та покрай всички светци да бъде вътре и Теофана.

Коя е основната идея в тази мисъл и в това празненство? – Да бъде зачетена всяка святост в Църквата Христова и да бъде използувана като ходатайствен капитал пред Бога, Чиято воля по отношение на човеците е светостта, по думите на апостол Павел: „Тази е волята Божия – вашата святост“ (1 Сол. 4:3). Е, добре, щом светостта на човека представлява такава мирова ценност, щом Бог само нея търси в човешкото съществувание, и нищо друго, тогава ясно е, че никое светийско постижение не трябва да бъде безвъзвратно загубено в църковната съкровищница и не трябва да бъде пренебрегвано, а непременно да бъде зачетено и използувано. И понеже не всички светци са известни на Църквата с подробностите на своето житие и даже със своите имена, затова те всички биват съвкупно почетени и призовани в съвместното честване на „всички светци“, които от векове са съществували и просияли със святост в благодатта на Христовата Църква.

След като се образували националните Църкви в православния свят (от IX век насам - на първо място в България), естествено те възпитавали благочестива ревност и постигали нейната цел – светостта в своите членове през вековете, по който начин покрай събора на вселенските древни светци се получил един сонм светци от националното изпълнение на автокефалните православни Църкви. И както във вселенската Църква, така и тук не всички имена са известни, когато постигнатото благочестие и святост са безспорни. Затова по линията на естественото подражание твърде основателно и поместните православни Църкви, като Вселенската учредяват съвкупно честване на своите известни и неизвестни светци със същата цел – да съберат по този начин целия си светийски капацитет и да го използват като съборна ходатайствена молитва на всичките си светци за всяческото преуспяване в благочестието и Христовата добродетелност.

Така братята руси имат отдавна „Неделя всех святих в земле Российской просиявших“, също сърбите за своите, също атонските отци за своите. Св. Българска православна църква също учреди с пълно право такъв празник за всички светци от български произход просияли в святост (Протокол №34, параграф 1 от 30 декември 1953 г.), а даже по нареждане на Св. Синод се написа служба за този празник (все още ненапечатана – напечатаха се само тропарът и кондакът в най-новото издание на Служебника). Разбира се, в това честване са взети предвид всички известни светци, които си имат отделно честване през годината на съответните дати, като св. св. Солунски братя Кирил и Методий, Охридските чудотворци св. св. Климент и Наум, св. Йоан Рилски, свв. Теодосий и Евтимий Търновски и пр., докъм 60 дати в годината, за които имаме жития и даже жития и служби.

Но нима с тия дати и имена се изчерпва всичката постигната святост на Църковното изпълнение в България? Съвсем не! Колко висококачествено благочестие е култивирано не само всред свещенство и монашество, но и всред брачните наши прадеди, пък даже и съвременници. Колко семейства в миналото, пък и в нашето размирно време са превърнали Христовото Евангелие в личен живот и в семеен бит! И ако Христос казва, че който напои Неговите труженици с чаша студена вода, няма да изгуби наградата си (Мат. 10:42; Марк 9:41), то какво трябва да се каже за известното българско сърдечно гостоприемство, за борбата с греховните страсти и похоти чрез пост и молитва и постигане на висока добродетел, за пожертвувателното милосърдие на българина, за чистотата на нравите, за изключителната църковност, която ни е запазила като нация, и пр.?

Общопризнат факт е, че българският народ се е отличавал с най-високо качество християнска добродетелност всред всички народи в границите на бившата Османска империя, което твърди съвременният очевидец преподобний Паисий Хилендарски и твърде много чужденци, посетили нашите земи и опознали нашия народ. Но всичко това са скъпоценни прашинки на духовния брилянт – светостта, а Господ казва, че в духовната област скромното смирение е по-ценно в Божиите очи от самоосъзнатата добродетел (Лука 18:14), която мисъл с други думи повтаря великият апостол Павел (1 Коринт. 1-26:31).

Ами колко невинни дечица са умирали на българска земя, след като са били обновени чрез тайнството св. Кръщение – умити от всяка греховност и преди да извършат какъвто и да било личен грях. Колко от тях са ставали невинна жертва на поробителския ятаган – с отсечени главички или с разсечени на две половини телца?! Нима това духовно богатство няма цена пред Божията преценка? Не може да бъде! А това е детската чистота и невинна святост, за които казва Господ, че ангелите им хранители на небесата винаги гледат лицето на небесния Отец (Мат. 18:10), а разбира се, и те заедно с тях след безгрешната си и особено мъченическа смърт.

Ами колко преподобни пустинници подвижници са понесли тежестта на благочестивия си подвиг и са получавали Божии дарования, без ние да знаем никакви подробности за техния живот, даже без да знаем имената им?! Например знаем само името на пустинножителя Варлаам, който през XIV век се подвизавал в местността „Черней“ над Рилския манастир, без да разполагаме с повече данни за неговото житие; или пустинножителя Теоклид, чиято пещерна постница, малко по-горе от гроба на св. Йоанна Рилски, и досега се нарича с неговото име, но никой не може да каже за него нещо повече; или какво знаем за живота на преподобни Сергий Къпиновски, който оставил даже нетленни мощи подир смъртта си, заграбени някога от някакви чужденци; или твърде малко знаем за преподобни Софроний Сеславски, за когото неговите съселяни казват, че 16 години подир смъртта му (1873 г.) са намерени неговите нетленни мощи, но оставени поради неведение пак в земята; или преподобния отшелник Севастиян, който имал дар на прозорливост, който се подвизавал в една пещера под Еленин връх на Рила планина и за когото пише твърде възторжено приснопаметният отец Неофит Рилски; или преподобни Антим, наречен Чувалникът, който се подвизавал на Атон и умрял в Зографския манастир и който по руско свидетелство проявявал приживе чудесни благодатни дарби; или отшелникът Никита Преображенски, който се подвизаваше в една колиба под постницата на св. Йоанна Рилски и умря, и е погребан при църквата на риломонастирския метох „Орлица“ и пр., и пр. А кой може да каже колко са ония ревнители на благочестието, които са се подвизавали в горски пустини и манастири в продължение на 1100 години българско православно християнство и чийто подвиг, заслуги и благодатни постижения са известни само на едного Бога!?

Ами колко мъченичество са изтърпяли нашите прадеди и деди под османското робство, когато да живееш значело да страдаш, както четем в автобиографията на св. Софроний Врачански. Колко мъченически подвизи са понесли нашите предшествени сънародници, когато османската власт предприела масово помохамеданчване на родопските, пиринските и герловските православни българи! Колцина са проливали кръвта си за Христа, колцина са търпели глад и студ по гъстите гори, дето са крили себе си и вярата си от насилие! Колко души след непосилни мъчения и издевателства са се хвъргали от високи планински скали в дълбоки пропасти и реки все заради Христа! Нима това няма цена пред очите на Бога? Не може да бъде!

Всичко това е все подвиг на благочестието заради Господа, макар да е останал анонимен в болшинството си за днешната наша църковна и историческа памет. И както магнитът събира железните стърготини всред един куп от разнородна смес, така и „Неделята на всички български светци“ събира в пълна съвкупност всичката осъществена през вековете българска святост на известни и неизвестни благодатни постижения, за да бъде използувана като ходатайствен молитвен хор пред Твореца и Промислителя Бога за мир и благочестие на многострадалния във вековете български народ и многотъпканата от вражески нога българска земя.

В. „Църковен вестник“, бр. 19/1972 г., стр. 2-3.

Текстът е предоставен от нашия автор г-жа Валя Христова, гр. Шумен.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре