images?q=tbn:ANd9GcT9xz5Db0JtGPctjGMOPDvAtlfNyJb7WTKKOQ&usqp=CAU Всемирното Православие - 19 МАЙ 1736 Г. – МЪЧЕНИЧЕСКАТА СМЪРТ НА ГАНА,  ГАНЧИЦА  (2)На 23 април 1736 г., през Страстната седмица преди Великден, в провадийското село Кривен сред българското население се разиграла трагедия, довела до мъченическата смърт на една девойка, наричана Гана, Ганчица.

Нейната история най-вероятно би потънала в забрава, ако не беше записана от Балчо Нейков, потомък на стар български род, сродник и приятел на Стефан Караджа, в книгата „Факийско предание - сбирки от народния живот за праотците ни”. Той започнал записките си като биография на Стефан Караджа, а за нас, днешните българи, те освен извор на информация, дават отговор на въпроса: Как са оцелели дедите ни в тези така превратни за българите събития?

От разказа на бабата на Стефан Караджа от 1848 г., поместен в сборника на Балчо Нейков, и народната песен за Ганчица научаваме за мъченическата смърт на девойката. Този емоционален разказ на старинен български език е приложен в края на проучването. Шуменският музикант Златан Златев, вече покойник, възстанови и записа тази песен:

 

„Набедили са Ганчица,

та я в темница хвърлили.

В темница, в тъмното дъно,

Лежала й Ганча, боляла

Тъкмино девет години.

В десето лето проклето,

заръча Ганча, поръча

по равненските кираджии

по кривенските чорбаджии:

Млого здраве кажете на мака

На мака и на бубаля

Да ми армагано раздадат:

Шити ми бели месли, със копринени кенари.

В понеделник ще ме обесят,

в шуменския панаир

под Илчов баир на Кошир.”

 

В миналото Кошир е била дълга улица в източната част на Шумен, завършваща с голям площад, ограден с множество дюкяни - място за кушии, пазар, празнични процесии и публични екзекуции. Тук са се чували гласове на чираци и търговци, рев на тълпа. Картините на Стефан Петров, наричан художника на стария Шумен, дават представа как е изглеждало това място в миналото. Галерия „Елена Карамихайлова“ в града пази негова творба, наречена „Кошир“. Днешният площад „Освобождение” е разположен на това място.

На 19 май 1746 г., на християнския празник Света Троица, показно през шумната тълпа, една българска девойка е водена към смърт. Според песента, в града е имало по това време панаир, свързан може би с големия християнски празник Света Троица.

По косвени данни до края на XVIII в. в Шумен е действала църква „Св. Троица“ в т.нар. Равна махала, в северната част на града. Това е най-старата махала на Шумен, която до XVI в. е заселена изцяло с българи (Вж. „Култови сгради на религиозни общности в Шумен през XIX в“., Димитрова, Ирина, сб. „Култова архитектура и изкуство в Североизточна България“, изд. „Марин Дринов“, С., 2002 г.).

До храма се е стигало по улица, известна на старите шуменци като Тричка или Троичка. В този район съществува и до днес т. нар. Попаз чешма. За църква и християнско гробище около нея говорят изкопните работи в района, където през 1940 г. са намерени камъни с християнски знаци и кръстове. Може там да е била погребана Ганка.

Пътят към Голгота за мъченицата Ганка тръгва от шуменския затвор и стига до бесилката под Илчов баир, на Кошир. Какво ли е преживяла тя по време на това свое последно пътуване? Може би мъка по родители и роден край, по неизживяна младост и мечти. Но пред смъртта тя имала избор. Достатъчно било да каже: „Отричам се от Христос!” и да продължи живота си, но вече в друга вяра. Не го е направила.                                                       

Двете съдбовни дати, споменати в разказа за Ганчица, са зависими от Великден и намират потвърждение в Пасхалните таблици /Вж. „Пасхални таблици за датата на Възкресение Христово от 326 до 2124 г.”, изд. МКС,1998/. Според тези таблици през 1746 г. Великден е на 30 март, а св. Троица /Петдесетница/- 50 дни по-късно - на 19 май. В разказа се твърди, че денят на нейната смърт (19 май 1746 г.) съвпада с празника Света Троица. Справката с таблиците потвърждава този факт. Пак според разказа другото важно събитие, трагедията в дома ù в с. Кривен се случва на Разпети Петък на Страстната седмица през 1736 г., който онази година съвпадал с Гергьовден. Пак според Пасхалните таблици през 1736 г. Великден е на 25 април, а Разпети Петък - на 23 април. По Юлианския календар Гергьовден е на 23 април. И тук има съответствие.    

На 15 май т.г. в църквата „Свето Възнесение“ в Шумен бе отслужена панихида в почит към Гана, Ганчица, убита за вярата в  Шумен на 19  май 1746 г.

+    +    +

Из статията на Валя Христова „Когато мъченичеството беше начин на живот. Бележки за пострадали християни в Шуменско“.