Първи ден

В деня на българските будители, в ранната ноемврийска сутрин група поклонници от енориите на храмовете „Св. Седмочисленици" в София и „Св. Георги" в Брезник потеглихме към нашата западна съседка, за да се поклоним в манастирите, които са не само символи на вярата, но и начало на уникалността на сръбския народ.

Енорийският център „Св. Горазд" съвместно с храм „Св. Георги" в гр. Брезник изготвиха  програма с включени светини - духовни средища и притегателен център за множество славянски подвижници и книжовници. Ръководителят, отец Михаил Станкович, осъществи контактите и прецизира детайлите в организацията на пътуването.

Първите два манастира, цел на нашето поклонение, бяха шедьоврите на моравската архитектура „Раваница" и „Манасия".

По времето на деспот Лазаревич Сърбия се превръща в притегателен център за множество духовници. Те пренасят светогорските традиции и още в края на ХІV в. създават монашеско средище в манастира „Раваница", задужбината („за спасение на душата“) на княз Лазар и по-късно в началото на ХV в. - в манастира „Ресава" или „Манасия", задужбината на деспот Лазаревич. Тези средища са известни под името колония на синаитите. Книжовниците от този кръг създават агиографски произведения. Те са високо образовани - пишат на гръцки език и превеждат.

За библиотеката на деспота са били преписани и съставени около десетина книги, някои украсени с миниатюри (напр. евангелие и псалтир). По негова поръчка са били преписвани богослужебни и библейски (предимно старозаветни) книги. Деспотът е канил в двора си най-добрите преписвачи от Света гора и Търново. 

Константин Костенечки (1380-1439 г.) е един от най-значителните книжовници в двора на деспот Лазаревич. Роден е в България и подобно на много други учени-бегълци намира убежище в Сърбия (от 1402 до 1410 г.), поради несигурната обстановка в родината си. За разлика от монасите-синаити той не е бил замонашен и се е приютил не в манастира Раваница, а в Белград - седалище на владетеля. Бил е учител в двора на деспота и е написал житие на Лазаревич между 1433-1439 г. по поръка на тогавашния сръбски патриарх Никон. Създадено с цел да се канонизира деспотът и да се установи неговият култ, то съдържа тенденция, наложила се в сръбската агиография, към отдалечаване от канона. Описвайки събития и личности като непосредствен свидетел, освен мемоарни моменти Константин внася в житието и генеалогия на Неманичите до княз Лазар.

По време на управлението на княз Лазар и сина му деспот Стефан Лазаревич настъпва разцвет на средновековното сръбско изкуство.  Това е периодът на известната Моравска школа. Характерното за нея е съчетаване на старите византийски и сръбски традиции и обогатяването им с някои местни художествени особености.

Манастирът „Раваница" е съграден от княз Лазар между 1375 и 1377 г. През 1389 г. при Косовската битка св. княз Лазар е мъченически убит. Тялото му е погребано най-напред в църквата в Прищина, а след две години и пренесено в „Раваница", където почива 300 години. "И тъй, той прие мъченическа смърт, и сега изглежда като жив във великата обител, съградена от него и наречена Раваница, защото явно бе възнаграден от тези, с които ликува в небесата..." пише за него Константин Костенечки.

От 1687 до 1691 г. турците плячкосват, опожаряват манастира и избиват монасите. Заслуга за възстановяването на манастира има йеромонах Стефан. За 3 години внася подобрения в църквата и обновява килиите. Открива школа, от която излизат голям брой свещеници. Школата съществува през целия XVIII век. През 1833 г. е изграден и поставен сегашният иконостас, когато игумен на манастира е Никанор Кнежевич. Погребан е от южната страна на олтара.

Особени заслуги за развитието на манастира има архимандрит Диониси Попович, който е негов настоятел 22 години.

Манастирската църква е посветена на Възнесение Господне. Тук се намират мощите на св. Ромил Бдински, българин, ученик на св. Григорий Синаит.

В манастирската църква сякаш се пренесохме във времето на късното палеологово изкуство. Закръгленият рисунък, музикалната ритмичност на композициите на фреските, светлият им колорит внушаваха усещането за просветление и блаженство.

След като чухме беседата на монахинята, поклонихме се и целунахме иконите, запалихме свещи и посетихме магазина с икони, сувенири и продукти произведени от монахините.

Отец Михаил с голямо търпение обясняваше на всеки предназначението на билковите екстракти и тинктури. Мнозина си купиха от лечебните кремове.

Продължихме към манастира „Манасия" основан от деспот Стефан Лазаревич между 1407-1418 г. В средновековието манастирът се нарича „Ресава", а името си „Манасия" получава по-късно.

Мощните стени с 11 кули, оградени с ров, са съвършена отбранителна система за онова време. Най-масивната кула е известна като деспотовска.

Манастирският комплекс включва църквата „Света Троица", трапезария, сграда с монашески килии. Троицката църква е кръстокуполна, триконхиална, с 5 купола върху високи барабани. Тя има форма на разгърнат трилистник и се смята за един от шедьоврите на Моравската школа, макар че в декорацията на фасадата си носи черти на Рашската строителна школа.

Изографисването на църквата е завършено през 1418 г. Понастоящем живописта в наоса е много повредена, а в нартекса са съхранени само фрагменти от нея. Силно впечатление правят монументалните изображения на войните в клироса, на пророците в куполите и идеализирания образ на ктитора, деспот Стефан Лазаревич, носещ макет на църквата „Св. Троица".

Живописта в „Манасия" се явява най-ценният паметник на моравското изкуство и средновековната сръбска живопис в цялост.

Освен манастирската църква и укрепленията в „Манасия" са запазени части от старата трапезария и библиотека. В библиотеката са преписвани църковни книги. В миналото нейният фонд е наброявал 20 хиляди книги.

През XV-XVI в. манастирът е  център на сръбската култура. Това е т. нар. Ресавска школа.

Късно вечерта пристигнахме в Белград и се поклонихме в най-големия храм „Св. Сава". Очаровани останахме от криптата - великолепен образец на архитектурно и зографско майсторство. Направихме общи снимки, поклонихме се в старата църква „Св. Сава" и се отправихме към древната крепост Калемегдан.

Построена на мястото, където се сливат реките Сава и Дунав, тя е разделена на Горен и Долен град и е оградена с великолепен парк. Напълно съхранена е портата Зиндан-капия построена от турците. В Калемегдан има останки от стени строени още от древните римляни, руини от средновековни сръбски кули и укрепления на австрийци. По време на 2300-годишната история на крепостта са водени 115 битки, в резултат на което тя е разрушавана 43 пъти.

Времето ни беше ограничено и ние бързахме да стигнем до църквата „Св. Петка". Успяхме да се поклоним, да вземем от бутилките със светена вода и да тръгнем малко преди да затворят храма.

В късната вечер се отправихме за манастира „Джунис", където бяхме настанени за нощувка.

(продължава)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре