Свети апостол и евангелист Марко, наричан също Йоан-Марко (Деян. 12, 12), е един от 70-те апостоли и племенник на апостол Варнава (чиято памет се отбелязва на 11 юни). Той се родил в Йерусалим, а домът на майка му Мария се намирал до Гетсиманската градина. Според църковното предание в нощта на Кръстните страдания на Христос той Го следвал загърнат в плащ и избягал от преследващите го войници (Марко 14, 51-52). След Възнесение Господне майчиният дом на св. Марко станал място за молитвени събрания на християните и пристан за някои от апостолите (Деян. 12, 12). Свети Марко бил близък сподвижник на апостолите Петър, Павел (честват се общо на 29 юни) и Варнава. Свети Марко бил заедно с апостолите Павел и Варнава в Селевкия. Оттук се отправил за остров Кипър и го обходил целия от изток на запад. В Пафос свети Марко станал свидетел на ослепяването на магьосника Елима от апостол Павел (Деян. 13, 6-12).След подвизите с апостол Павел свети Марко се върнал в Йерусалим, а след това отишъл в Рим с апостол Петър, откъдето по негово нареждане се отправил за Египет, където основал църква.
По време на второто благовестническо пътуване на апостол Павел, свети Марко се срещнал с него в Антиохия. Оттук той се отправил на проповед в Кипър с апостол Варнава, а оттам отново се върнал в Египет, където заедно с апостол Петър основал много църкви, в това число и във Вавилон. От този град апостол Петър отправил послание към малоазийските християни, в което с обич нарича свети Марко «свой духовен син» (1 Пет. 5, 13).
По времето, когато апостол Павел се намирал в затвор в Рим, апостол Марко бил в Ефес, където епископската катедра се заемала от свети Тимотей (чества се на 4 януари). Заедно с него апостол Марко отишъл в Рим. Там той написал и Светото Евангелие (около 62-63 г.).
От Рим свети Марко отново отишъл в Египет, и в Александрия положил основите на християнско училище, чиито възпитаници са такива знаменити отци и учители на Църквата, като св. Климент Александрийски, св. Дионисий (паметта му се отбелязва на 5 октомври), св. Григорий Чудотворец (чества се на 5 ноември) и други. Свети апостол Марко съставил чин за литургията за александрийските християни. След това той посетил вътрешните области на Африка – Нектопол в Либия, за да проповядва Евангелието.
По време на тези пътувания свети Марко получил напътствие от Светия Дух да отиде отново в Александрия за проповеди и противодействие на езичниците. Там живял в дома на обущаря Ананий, на когото изцерил болната му ръка. Обущарят с радост приел светия апостол, с вяра слушал повествованието за Христа и приел свето кръщение. След Ананий се покръстили много жители от неговия квартал. Това предизвикало омразата на езичниците и те се събрали, за да убият свети Марко. Узнавайки за това, светият апостол ръкоположил Ананий за епископ, а тримата християни: Малка, Савин и Кердин – за презвитери.
Докато свети Марко извършвал богослужение, бил нападнат от езичниците. Пребили го, бил влачен по улиците и хвърлен в тъмница. В тъмницата св. Марко бил удостоен с видение на Господа Иисуса Христа, Който го укрепил пред страданията. На следващия ден разярената тълпа отново повлякла светия апостол по градските улици към съда, но по пътя свети Марко умрял с думите: «В Твоите ръце, Господи, предавам моя дух!».
Езичниците искали да изгорят тялото на светия апостол, но когато запалили кладата, изведнъж притъмняло, разнесъл се гръм и станало земетресение. Езичниците се разбягали от страх, а християните взели тялото на светия апостол и го погребали в каменна гробница. Това се случило на 4 април 63 година, но тъй като денят се пада през Великия пост, Църквата почита светеца на 25 април.
През 310 г. над гробницата с мощите на свети апостол Марко е построена църква. През 820 г., когато Египет бил завладян от арабите мохамедани и християнската Църква била притеснявана от иноверците, светите мощи били пренесени във Венеция и положени в храм на името на свети апостол Марко.
В древните иконографски традиции, представящи символите на светите евангелисти, заимствани от виденията на св. Йоан Богослов (Откр. 4, 7), св. евангелист Марко е представен като лъв – символ на могъществото и царствено достойнство на Христа (Откр. 5, 5). Свети Марко написал своето Евангелие, наблягайки предимно на думите и делата на Спасителя, в които се проявява Неговото Божествено всемогъщество.
Многото особености и подробности на повествованието могат да се обяснят с близостта на свети Марко с апостол Петър. Всички древни писатели свидетелстват, че Евангелието от Марко е кратък запис на проповедите и разказите на апостол Петър. Една от централните богословски теми в Евангелието на свети Марко е темата за Божията сила, действаща в човешката немощ, защото Господ прави възможно това, което за хората е невъзможно. Със съдействието на Иисус Христос (Марко. 16:20) и на Светия Дух (Марко. 16:20) учениците Му ще обикалят по целия свят и ще проповядват благовестието на всички твари (Марко. 13:10; 16:15).
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Красимир Кънчев
