(Из живота на Младежкия православен център„Чисти сърца” в Смолян)

Когато потеглихме с автобуса от Смолян за Златоград, всички бяхме много въодушевени и развълнувани. Пътят не ни се стори дълъг, защото през цялото време на пътуването се забавлявахме и пристигнахме радостни в най-южния град на  България. Това бе едно от поклоническите ни пътувания като подарък за нас, децата, за добра работа в Младежкия православен център „Чисти сърца” към храм „Свети Висарион Смоленски” в град Смолян.

Първо посетихме Стария град с Етнографския  ареален комплекс. Всички тръгнахме заедно към  църквата „Свети Георги” да си запалим свещички и да я разгледаме като една от забележителностите в Златоград.  В двора на църквата е и Взаимното училище, сега музей. Там екскурзоводката ни  разказа много интересни факти, а ние я слушахме с голям интерес. Влязохме в класната стая, където децата са учели. Всичко тук е напълно различно от днешните училища. Седнахме на чиновете и заслушахме увлекателния разказ. Върху чиновете имаше пясъчници, на които учениците са писали по онова време. Ние също можехме да си напишем каквото си искаме, а след това да изгладим пясъка и да стане готов за следващо писане. Когато не са слушали децата, учителите са използвали така наречената пръчка „послушанка”, която стигала чак до последния чин.  В днешно време учителите ни наказват със забележки. Доста по-строго е било в миналите времена. Оценяването също е било различно. Съществували са ?, не само половинки, както сега. На втория етаж в музея видяхме камбаната, с която викали децата, за да влезнат в час. Лично аз много бях очарована от  взаимното училище.

Тръгнахме на разходка из Стария град. На всяка  крачка има работилници, в които майсторите се занимават с различни и интересни занаяти.  Грънчарят ваеше красота от глина. Изработените интересни глинени фигури впечатляваха туристите.  За този занаят се изисква много опит и знание. Има и работилница, в която се тъче, в други се правят ножове, дърворезба, медникарски съдове, златни накити и др. Много е интересно. Може и да си купиш нещо, ако искаш. Всички майстори бяха любезни и отговаряха на въпросите ни. След това групата по рисуване към центъра „Чисти сърца” остана в Златоград да рисува, а ние от групите по журналистика и вероучение отпътувахме с автобуса до параклиса  „Св. св. Константин и Елена” . Той се намира точно до границата ни с Гърция, до граничния пункт.  В параклиса  има кутии, в които сам си пускаш парите за свещите. Тук свещите са с две цени – в евро за гърците и в лева за нас. Параклисът е построен  от златоградчани с изключителното съдействия на южните ни съседи.  Групата по вероучение направи презентация на лаптопа, от която научихме повече за свети Константин и за света Елена. Много полезни са нашите пътувания.

Преди да  си тръгнем за Смолян си направихме в Златоград снимка до паметника на Дельо войвода. Това беше само една от многоочакваните ни екскурзии, които провежда нашият Младежки православен център „Чисти сърца” към храм „Св. Висарион Смоленски”.

Анастасия Райдовска, 17 г.

от Клуб „Деца-журналисти” към Центъра