Учителките ни по вероучение  Николина Жекина и Радка Георгиева бяха решили да направим практическо занимание по вероучение. И така – избрахме село Момчиловци. В деня, в който трябваше да тръгнем от храма „Свети Висарион Смоленски”, към който е нашият православен център „Чисто сърца”,  всички се бяхме събрали, изпълнени с много емоции и любопитство какви ли изненади ни очакват. Бяха дошли и родители да ни изпратят.

Пристигнахме в Момчиловци и се настанихме в хотела, в които по-късно щяхме да вечеряме и пренощуваме, а и да работим творчески по определената тема за Благата вест. Приготвихме се за вечерната служба в момчиловската църква „Св. св. Константин и Елена”. където щеше да се отслужи литургия с Богородичния акатист. Учителките ни обясниха, че това е хвалебно последование към Пресвета Дева Мария. Запалихме свещички и се помолихме Дева Мария да закриля нас, нашите семейства и цялата ни родина. С внимание  очаквахме да чуем нашите имена в службата за здраве, след това  си взехме от осветения хляб, а всички хора в църквата много ни се радваха и ни черпеха.

Вечерта нашите  учителки  бяха подготвили презентация за Благовещение  и интересна екипна работа. Разделени бяхме на два отбора, които нарекохме „Нарцис” и „Минзухар”. Трябваше да направим интересни постери с мнения на всеки от групата, отговаряйки на въпроса: „Какво е за нас Блага вест?” Писахме, рисувахме , изрязвахме, лепихме и накрая всеки екип трябваше да представи своята работа.  В това време дойде изненадата към мен, рожденика, поднесоха ми торта, аз  бях много очарован и развълнуван от пожеланията и отношението към мен.
На следващия ден се отправихме към някои от многобройните параклиси край село Момчиловци. От 24-те  параклиса  в нашия маршрут бяха включени 4.  Изкачвайки се по стръмна пътека, стигнахме до връх „Св. Атанас”, където се намира един от кръстовете на с. Момчиловци, слязохме към параклиса „Св. Николай Чудотворец”. Там видяхме за първи път разцъфнал дрян и си завързахме мартеничките.   Запътихме се към чудотворното място – Аязмото. Много бяхме впечатлени от странната история за жената, която е открила това свято място.

Походът ни приключи със запалена свещичка и много игри на връх „Св. Илия.”   След вкусния обяд се прибрахме по домовете си, заредени с много приятни емоции от двата чудесно прекарани дни с голямото наше семейство – групата по вероучение.    В къщи разказвахме на родителите, разглеждайки диска със снимките, те се радваха.  Надяваме се скоро да преживеем отново някоя интересна среща на интересно място.