С участието на „Чисти сърца” в концерта на Смесения професионален хор на слепите „Академик Петко Стайнов” в катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” се отбеляза краят на тази наситена с прояви и събития духовна учебна година за Младежкия православен център в Смолян. Повече от впечатляващо беше за децата да поздравят известните хористи с три свои песнопения, а после да изслушат целия концерт и да разговарят с диригента Петър Матев.
Детският хор „Чисти сърца” с ръководител Соня Белидерова-Цветкова посрещна гостите-хористи с пита и им подари икони на патрона на храма – Свети Висарион Смоленски. След словото на предстоятеля на храма отец Димитър Михайлов те запяха от сърце и с трогателност към незрящите хора, пропътували разстоянието от София до Смолян за един следобед и които след концерта отново щяха да пътуват, за да се приберат вкъщи. За „добре дошли” децата им изпълниха песнопенията „Тебе поем”, „Господи, помилуй!” и „Достойно есть”. Чуха силни ръкопляскания от самите хористи и публиката. Зарадваха се.
Концертът на Смесения професионален хор на слепите „Академик Петко Стайнов” с диригент Петър Матев беше подарък за ценителите на музикалното изкуство в Смолян и незабравим урок за децата. Църковно-славянските песнопения, красивите ортодоксални мелодии от български и руски композитори /А. Н. Струмски, Г. Любимов, Д. Христов, А. Архангелски, П. И. Чайковски, Н. Кедров и др.), изпълнени с много чувство и майсторски, са живият пример как може да се успява благодарение на вярата и на усърдния труд заедно с дарбата на всеки.
Когато се сформираше хорът към Младежки православен център „Чисти сърца”, на децата им се виждаше непосилно певческото изкуство, репетициите скучни и дълги, а гласовете им неукрепнали… Още малко и да се откажат. А сега бяха щастливи да чуят похвалните думи на диригента Петър Матев, който от сърце благодари за музикалния поздрав на „Чисти сърца” към хора на слепите. „Щастлив съм, че бяхме в Смолян, каза той, публиката е страхотна, а децата от ”Чисти сърца” пеят чудесно. Иска ми се с нашия хор да ги импулсираме, да ги стимулираме, да ги окуражим и да им покажем радостта от срещата с публиката. Да им кажем, че не бива да се страхуват от сцена и никога да не се отказват от мечтата си да пея. Бог помага на всеки.”
След концерта децата го затрупаха с въпроси и, естествено, най-вече как успява да дирижира незрящи певци, как ги учи да познават текста и да „използват” гласовете си, как са пропътували десетки държави в света и са спечелили много награди и защо всички слушатели ги харесва? Диригентът Матев им отговори чистосърдечно – по детски: „Обичаме се всички. Музиката е смисълът на живота им и единственият начин да се реализират в обществото, а и да се препитават. Аз съм завършва Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров) в София през 1987 г. със специалност „хорово дирижиране” и тази професия за мен е съдба. Това ни свързва. До такава степен сме близки, че по време на концерт сякаш дишаме заедно, те усещат движението на ръцете ми, „чуват” ги и така песните преливат една в друга.”
По време на концерна децата видяха тази духовна силна връзка между самите певци и диригента, високата дисциплина, усета да се чувстваш част от едно цяло и да се концентрираш. Достатъчно беше диригентът да се приближи до солистката, например, да поеме ръката й и тя да знае вече какво трябва да прави.
Под купола на храма това преживяване скоро няма да се забрави. Децата видяха как любовта и всеотдайността на слепите хористи към музиката, вярата им в Бог и желанието да се справят в живота дава плодове и тези плодове не увяхват, те хранят душата. Те са Божи дар.
