6 септември 1885 г. е една от най-паметните дати в българската история - тя бележи Съединението на Северна и Южна България, след разпокъсването и от т.нар. Велики сили по време на Берлинския конгрес през 1878 г.
Този ден, превърнал се в символ на националното единство, е официален празник в календара.
Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война.
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I.
Съединението било желана цел за всички българи. Ето защо то било посрещнато с голям възторг от цялата българска общественост. В много градове на княжеството — Русе, София, Шумен, Дупница, Тутракан и др., се провели масови тържествени митинги в негова подкрепа. Старият обществен деец, народният поет Петко Р. Славейков произнесъл вълнуващо слово пред многолюдно събрание в столицата. Той призовал народа на борба за защита на независимото политическо съществуване на България. „Дерзайте — писал той на 3ахари Стоянов — симпатиите на целий народ са с вас! Делото е патриотическо, надявам се да бъде успешно!"
Симеон Радев в "Строителите на съвременна България" описва така великата роля и принос на скъпия за българския народ княз Александър Батенберг
"На 6-ти септември княз Александър бе в летния си дворец в Сандрово при Варна, когато получи от Пловдив следната депеша:
Днес Съединението прогласено по цяла Румелия
в името на Ваше височество.
Правителството съборено.
Живейте!
Ваши верни поданици. Временното правителство
Князът не очакваше тъй скоро революцията, но той нема нито минута за колебание. Той бе млад и обичаше славата, а делото бе народно. Имаше ли надежда то да успее? Във всеки случай то бе единственият останал шанс за него да спаси престола си. В същия час той отговори, че тръгва за Търново, от гдето ще изпрати официален акт за Съединението, и че моли привременното правителство да запази реда и тишината в Румелия, докато той пристигне в Пловдив. "Бог да е с нас!" - свършваше телеграмата.
Едва-що бе изпратен отговорът в Пловдив, по телеграфа се обадиха от София министрите Цанов, Радославов и Кантакузин, събрани в станцията. Те питаха княза:
Известието за революцията се разпространи в страната. Каква линия на поведение ни предоставя Ваше височество? Можем да очакваме да ни питат всяка минута от Пловдив; какво ще бъде нашето поведение и ще можем ли да им помогнем?
Князът незабавно заминал за Търново заедно със Стоян Заимова. Като пристигат в Търново, те узнали, че Съединението е вече прогласено: дюкяните са затворени, камбаните бият: една хилядна тълпа го среща по пътя с виковете: "Да живее Съединението!” По знак на княза Каравелов се качва тогава в правителствения дом и държи оттам на многолюдието една импровизирана реч, която свършвала с думите "Тая година в Тракия, догодина в Македония!"
Старанието на младия княз да управлява България наистина е похвално, но шепа военни замислят коварен заговор, завземат двореца в София и принуждават Батенберг да подпише прокламация към българския народ, с която се отказва от престола. Извеждат го тайно от страната.
"Варненци посрещат болезнено отстраняването на княз Батенберг. На свикан митинг на 15 август 1886 година се озовават над шест хиляди души и гласуват следната резолюция: „Инициаторите на преврата от 8 август по разбойнически начин нанесоха ужасен удар на Народната чест, които грабнаха възлюбления ни Княз...Призоваваме да се възтанови най – тържествено правдата и се възвърне на престола Герой Княз Батенберг” – по данни на Борислав Дряновски.
Последва контрапреврат, организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и покана князът да се върне в България. Но на път за столицата той получава вест, че Русия оттегля подкрепата си...
Княз Александър Батеберг Български, както е обичал да се именува, умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. От името на общинския съвет и на варненеци кметът Матеев изразява съболезнование: "С внезапната смърт на княз Батенберг България загуби един достоен, храбър вожд. Ние дълбоко скърбим!" По негово предсмърно желание останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 година в собствения му мавзолей на бул. "Васил Левски" в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с много отличия, ордени и вещи на княз Александър, някои от тях са поставени в мавзолея. Дарението е от съпругата му графиня Йохана Хартенау, направено през 1937 година
Източници: http://portal-bg1.ning.com/
