250px-Eglise_-_Choumen_(Bulgarie) Всемирното Православие - КОГАТО МЪЧЕНИЧЕСТВОТО БЕШЕ НАЧИН НА ЖИВОТ: ДАСКАЛ КУЗМАН ОТ ШУМЕНХрам Св. Три светители

След дълги години прекъсване в Шумен възстанови дейност християнското братство „Вяра, Надежда и Любов“. То ще развива просветителска дейност, ще организира поклоннически пътувания, ще се занимава с благотворителност.

В Деня на народните будители, 1 ноември, неделя, в църквата “Св. Три светители“,  след светата Литургия имаше беседа за мъченическия подвиг на Даскал Кузман, пострадал за Вярата шуменец.

Даскал Кузман е обучавал български деца, докато половин век след него Владиката грък прави неуспешен опит да отвори елинско училище.

Ако не познаваме миналото, то как ще се справим с предизвикателствата на настоящето и на какво бъдеще ще се надяваме? Но стремежът, търсенето на Истината често изискват мъжество и смелост.

Един като по чудо оцелял документ от тъй наречените „разбъркани времена“ в края на XVIII век, приписка към богослужебна книга от 1787 г., отразява последните масови потурчвания в Шуменско:

„Дойде Кара Асан с хилядо аскери, та право в Шуменграда, изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето 1787.

Даскал Кузман рече на Кара Асан: „Княз ли си, или цар, или воевода, то помисли от кого си приел тая власт!”.

Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. Писа рука Сава, син Влъков.” (Из „Писахме да се знае“-приписки и летописи, 1984 ,с.114.).

Георги Тахов, публицистът обнародвал тази приписка във в. Литературен фронт (9.I.1975 г.), споделя: ”Две от думите са разядени от влага, може би следа от сълзата на хрониста… При оскъдните сведения за потурчванията приписката придобива национален смисъл. Поразяващо впечатление оставя протестът на даскал Кузман, който в ония години на християнска сеч се решил да рече на Кара Aсан: ”Княз ли си, или цар, или войвода, то помисли от кого си приел тая власт!”.

Познавачът на миналото на Шумен, Георги Джумалиев, публикува „Летопис на хаджи Велико от Шумен”, който живял през втората половина на ХVІІІ в. В документа пише: „В лето 1789, октомврие: да се знай:…доди Хасан паша Джезаерлията /алжиреца - в превод/ и стана везир и направи текето, дор са правеше - умре.” /Д.А. - Шумен, Ф714К, оп.1, а.е.80, л.92/. Вероятно Кара Асан /Черния Хасан/ от Приписката и Хасан Джезаерлията /алжиреца/от Летописа е едно и също лице. Две години след „изтурчването” на селата и убийството на даскал Кузман, Кара Асан, вече везир, се връща в Шумен, започва да строи теке и умира.

В началото на Възраждането Шумен е град с многочислено турско население. Българите живеят около единствената църква ”Св. Възнесение Христово”, която успявала да запази у тях народностното им съзнание, бит, традиции. В проучванията си Джумалиев пише и за Хаджи Сава, деен човек, който в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. станал настоятел на църквата и защитник на българите в продължение на четвърт столетие, за което бил убит от турците. Много е възможно в младостта си Хаджи Сава да е същият Сава, син Влъков, авторa на приписката.

Като ктитор на Иверския манастир в Света Гора, образът на Хаджи Сава е изписан през 1815 г. в параклиса „Рождество на св. Йоан Кръстител“. Има надпис на български и гръцки, който на новобългарски се превежда като: „Този честен и прекрасен храм на тая стара свещена обител на честния Предтеча и Кръстите Йоана се изписа с благочестивото съдействие на манастирските настоятели и с щедрата помощ на христолюбивите Хаджи Гено, със синовете си Хаджи Райно, Зеко и Добре от Казан (Котел) и на Хаджи Сава от Шумен, с ръката на художниците, едноутробните братя Вениамин монах и Захарий йеромонах в година от Спасението 1815“ /Из „Худ.наследство на манастира Зограф“, Божков А. и Василиев А., 1981/.

Паметта за миналото ни не е само знание, тя е средство за самопознание.

Снимка: bg.wikipedia.org