diado_dobri Всемирното Православие - ДВЕ ГОДИНИ СЪС СПОМЕНА ЗА ДЯДО ДОБРИ„Ще отида при Господа срещу свети Кирил“, беше казал 103-годишният дядо Добри (Добре Димитров Добрев) от село Байлово малко преди смъртта си. Така и стана. Той почина на 13 февруари, в навечерието на празника на свети Кирил Славянобългарски.

За своите 103 години беше видял много, и от всичко беше избрал да служи на Бога като странник, събирайки пред големите столични храмове средства за подпомагане на домове за деца без родителска грижа и най-вече – за ремонт и въздигане на съществуващи църкви и манастири.

Радваше се, когато хората пускаха монети в пластмасовата чашка. Не заради самите пари, а защото вярваше, че така ще получат стократно от Господ. Понякога им подаряваше иконки или брошури с откъси от поучителни и предупредителни слова на светци.

Следеше стриктно как се изразходва всяка стотинка, всеки лев. Държеше материалите да бъдат качествени, работата да е на висота. Казваше, че тези пари са милостиня на дарителите пред Бога и той носи отговорност как ще се употребят.

Къщата си беше оставил на роднините, а сам се беше преместил да живее в скромната пристройка при храма „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Байлово. Част от средствата, които събираше от милостиня, беше дал за новия покрив на храма.

„Аз имам пенсия и Бог ми дава хляб чрез милостиви хора“, обясняваше дядо Добри, чиято къщичка в двора на църквата сега се показва като „музей“ на аскетизма и нищелюбието. Някои от прагматичните му съселяни не го разбираха, за тях той казваше, че „не обичат Бога, затова“.

Мнозина го търсеха за съвет, а той се пазеше да не го сметнат за праведник. Не искаше да си изгуби наградата в Царството небесно.

Редица медии направиха репортажи за дядо Добри, макар че той гледаше да се скрие от камерите. Все пак благодарение на заснетото имаме възможност да чуем живата му реч:

За телевизията: „Тия дяволи…не приемам, вестниците и те са от дявола, всичко е лъжи“.

„Дяволът ни е в главите. Ние сме го приели“.

„Дали ще бъда в рая? Ще видим. Бог ще каже, като умра, като ида при Него.“

„Който си признава грешката, Той ще му прости, Той е милостив Бог. А който не иска, ако не се е разбрал… Дяволът ако го е така хванал…“

„Най-големият грях е прелюбодейството, че унищожава семейството и всичко“.

„От смъртта ме не е страх. Виждам, че тук не е хубаво. Ако ме дигне Бог – ме дигне, това е. Не съм много радостен тук сега… Не живеят хората хубаво днес“.

„Бог ще се смили над нас. Ще се смили над тези, които се смиряват. А над тези, които не се смиряват пред Него, няма да се смили. Ще идат с дявола, пък той нека да ги води!

На 8 февруари, събота, в храма в село Байлово, с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Белоградчишкият епископ Поликарп отслужи архиерейска св. литургия и панихида на гроба на дядо Добри за втората годишнина от кончината му. Сгрявани от спомена за столетника безсребреник, бяха дошли десетки християни, да се помолят за душата му и да почерпят от достойния му живот поука и силна вяра.

 

Бог да прости дядо Добри и да го настани в лоното Авраамово!

(Използваните цитати на живата реч на добрия старец са от серията „Дядо Добри от село Байлово“ на предаването „Отечествен фронт на г-н Мартин Карбовски).