На 2 септември да бъде третият храмов празник на столичната Ротонда „Св. вмчк Георги Победоносец“, благослови Белоградчишкият епископ Поликарп след посрещането на копието на Фануиловата икона на св. великомъченик Георги.

Литийното шествие и вечернята събраха множество духовници от столицата и вярващ народ. Иконата е дарение от благочестивия християнин Борислав Лазаров и ще остане за вечни времена в Ротондата.

Историята на българския Зографски манастир на Света Гора Атон е тясно свързана с Фануиловата чудотворна икона.

Там четем, че създателите на светата обител – тримата братя Моисей, Аарон и Иоан от гр. Охрид, от рода на цар Юстиниан, пожелали да се подвизават в монашески образ в дълбоко уединение на южната страна на Атонската пустиня. След време славата за техния добродетелен живот се разнесла навсякъде, идвали мнозина и от самите царски чертози и се присъединявали към техния чин и добродетели.

Това богоизбрано стадо се увеличавало с всеки изминал ден и те се посъветвали да изградят от царското си съкровище обща обител.

През 919 година от Рождество Христово те намерили благоуханно място, където съградили малък съборен храм. Искали да му дадат име: едни казвали да бъде на великия Николай, Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент - Охридския чудотворец.

Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата.

И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписан образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.

Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - т.е. „живописец“.

Вестта за самоизписалия се образ на Свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.

Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.

Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко я пипнал с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че товав е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му - не помогнали. Изтощен от усилията, се унесъл в дрямка.

Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие“.

Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони.

Тропар на св. великомъченик Георги Победоносец:

Като освободител на пленници
и на бедни защитник,
на немощни лекар, на царе поборник,

победоносни великомъчениче Георгие,

моли Христа Бога да се спасят нашите души.

(Яко пленних свободител

и нищих защитител,

немощствующих врач,

царей поборниче, победоносче,

великомъчениче Георгие,

моли Христа Бога спастися душам нашим).

Оригиналната Фануилова икона на светеца в манастира Зограф на Света Гора Атон