9k= Всемирното Православие - НОВИЯТ РОМАН НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ „ВЕЧНОСТ“ Е ВЕЧЕ НА КНИЖНИЯ ПАЗАРС ръка на сърцето мога да кажа, че съм впечатлена от лекия му стил на писане и от уменията му на разказвач. Но още повече съм впечатлена от трайните послания, житейските обрати и дълбоките религиозни размишления, които разкриват неговите герои. В едно от своите видео-обръщения, от храм „Успение Богородично“ в град Кърджали, отец Боян Саръев нарича Мартин Ралчевски утвърден православен писател и народен просветител.

Според мен малцина са съвременните автори, които са имали честта и привилегията да получат подобна оценка.

    Първата мисъл, която ми дойде наум след като прочетох „Вечност“, беше, че това е малка богословска енциклопедия. В тази книга хуманността и вярата се мултиплицират заради силния положителен пример на подражание, за да се сбъдне накрая проекцията на доброто – ученикът да стане като учителя си. Но преди да достигнем до този разголващ и неочакван финал ни предстои дълъг път, осеян с приключения, житейски падения и възходи.

        Още в самото начало на романа ми направи впечатление, че Ралчевски оставя на заден план предпочитаните от него бедни и измъчени персонажи и преднамерено рисува една оптимистична картина, изградена върху образите на богати и не съвсем положителни герои. В този подход се усеща стремежът на автора да ни покаже заложеното екзистенциално добро във всеки един от нас. Да ни подтикне да се противопоставим на нашия естествен подтик към осъждане на човешките слабости и душевни недъзи. Постепенно да ни обърне към състраданието и ни преведе към опрощението. Убедена съм, че, ако след прочитането на последната страница, успеем да простим на героя и да го обикнем, целта на Ралчевски ще е постигната.

        На моменти безкомпромисна, но и доста сантиментална, паралелно с основното действие, тази изящна литературна творба ни показва и какво може да стори с нас едно обикновено радио с водещ, който се е посветил на каузата. Обажданията на слушателите, отговорите на водещия, въпросите, които си задават героите и техните лутания и търсения, ни помагат да проследим в детайли настъпващата в тях бавна вътрешна метаморфоза и откриването им на устоите в живота.

        Романът е и своеобразен вик за пробуждане по отношение на най-големия проблем на България – демографската катастрофа. За да не ни измете вятърът на времето, е редно аз, ти, той, тя, всички ние, да се подчиним на Божията повеля и да оставим наследници.

        Както повечето съвременни хора, увлечени от стихията на живота, героите нямат желание да надмогнат битийността и да погледнат отвъд нея. Но когато, изправени пред лицето на забравата, те осъзнават своята преходност, настъпва обратът. Появява се неумолимият императив – щастието не е в насладите, а в радостта от изпълнения дълг! Във финалния епизод мъдрият отшелник повтаря същото – този дълг зове и вас, защото вечността не е метафора, а реалност!

 ––––––––––––

 Романът се издава с благословението на Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп и с подкрепата на Национален фонд „Култура“

   Вижте още:

   Кратък филм за книгата ТУК

    Мнение от о. Боян Саръев ТУК  

    За поръчка ТУК