За вярата като първа и основна религиозна добродетел и като неотменима житейска необходимост сме говорили не веднъж и дваж. Вярата и съмнението (съответно неверието) беше тема на проповедта и на моя събрат миналата неделя, когато чухме евангелския разказ за „неверието” на апостол Тома. Днес пък – неделя на жените мироносци, с които споменаваме и Йосиф и Никодим – имаме отличен повод да поговорим за една друга много ценна добродетел, която е близо до вярата, но все пак е различна от нея.
Това е верността.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
От деня на Христовото Възкресение Божията Майка стана извор на живот за всички човеци, които вярват в нейния Син и Го обичат с оная голяма любов, с която Той влезе в утробата ѝ и се роди на земята като Слънце на живота. От този преславен ден тя стана “Източник живоприемен и живоносен”, както я възпява светата Църква.
Кондак 1
Поборниче Воеводо, Господи на Небето и земята, победно-благодарствено пение Ти принасяме, Твоите раби, на Тебе, Който слезе в ада и възкреси всички със Себе Си, и като празнуваме нашето избавление, радостно зовем:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.
Христос възкръсна и животът се възцари...
Христос възкръсна и цялата земя Му принася
хвалебна жертва! (Акатист на Възкресение Христово, Икос 8)
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възлюбени във възкръсналия Христос чеда на светата ни Църква,
Всяка година в дните на Пасха християните по целия свят преживяваме нашата радост от потвърждението на вестта за Христовото възкресение.
Възкресителят Христос с бляскава слава ще се яви отгоре, ще оживотвори мъртвите, ще въздигне всички спящи в гробовете. Чедата на пръстния Адам, всички заедно, ще станат и ще въздадат хвала на Възкресителя на мъртвите.
Да не скърбят сърцата ви, о, смъртни! Ще дойде денят Господен, ще разбуди и развесели починалите! Ангелите-хранители ще вървят пред Господа с голяма радост в деня на възкресението.
(Марк. 11:1-11)
Наближавал големият иудейски празник Пасха. За този празник в Йерусалим се стичали от цялата страна и отвъд пределите на Палестина хиляди иудеи, за да се поклонят на Бога в Йерусалимския храм и да си припомнят някогашното излизане на техните деди от Египет. След като възкресил Лазаря, Господ се отправил за Йерусалим заедно с учениците Си.
Прочети още: ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ НА ХРИСТОС В ЙЕРУСАЛИМ (ЦВЕТНИЦА)
Огън заплашва, Господи, моите членове! Но в мене, Избавителю мой, е скрита Твоята примиряваща кръв! Геената ме чака за мъки, но тясно е съединено с мене Твоето животворящо тяло! Аз съм облечен в ризата на Светия Дух и няма да се изгоря! Когато зашуми огнената река, заплашвайки грозно да ме погълне, тогава огънят край мен ще угасне, щом се докосне до него уханието на Твоята плът и кръв!
Виж какво ми казваш: „Каквото и да ми струва това, искам детето ми да се промени! Искам да го видя различно, после съм готов и да умра!“ Не зная дали ще го видиш променено преди смъртта си. Напълно вероятно е от другия свят да наблюдаваш как то се променя.
Едно време служех в черквата на Преображенското гробище в предградие на Сухуми. След служението в Илорския храм, това беше най-радостният период от моя живот. В Илори ми се удаде да общувам с още живите подвижници — последните от тези монаси, които бяха духовна сила и факели на Грузия в продължение на шестнайсет века.
Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете.