7c1e57e335b4bb7090580d0a97e6bdb7 Всемирното Православие - СВ. СПИРИДОН ТРИМИТУНТСКИ ЧУДОТВОРЕЦ Свети Спиридон Тримитунтски се родил през III в. на о. Кипър. За него е известно, че е бил пастир, имал е жена и деца. Бил много състрадателен и обичал хората: всички свои средства дарявал на близки и непознати хора.

Заради благочестието му Господ го дарил с дар на чудотворство: той изцерявал смъртно болни и обсебени от бесове хора. За един беден човек светецът извършил чудо - превърнал змия в злато и го дал на бедняка, за да си плати дълговете пред лихваря.

След смъртта на съпругата му, по време на царуването на св. Константин Велики той бил избран за епископ на гр. Тримитунт. В негово лице паството придобило истински любящ отец. По време на продължителна суша и глад в Кипър по молитвите на св. Спиридон заваляли дъждове и бедствието свършило.

Добротата на светията се съчетавала с праведна строгост по отношение на грешниците. По молитвите му бил наказан немилосърден търговец хлебар, а бедните селяни били избавени от глад и нищета.

Завистливи хора оклеветили един приятел на светията и човекът бил осъден на смърт. Светителят тръгнал да му помага, но на пътя му се изпречил дълбоководен поток. Като си спомнил как преминал р. Йордан Иисус Навин, светецът с твърда вяра във всемогъществото Божие изрекъл молитва, и потокът се отдръпнал. Заедно със спътника си, неволен очевидец на чудото, св. Спирион преминал на сухо на другия бряг. Предупреден за извършеното чудо, съдията посрещнал светеца с почести и пуснал невинния му другар.

Много чудеса е извършил св. Спиридон. Веднъж по време на богослуженето в кандилата едва догарял елеят и едно от тях започнало да изгасва. Светителят се огорчил, но Господ го утешил: кандилото чудодейно се напълнило с елей. Известен е случаят, когато св. Спиридон незримо е съслужвал с Ангели и след всяка ектения се чувало ангелското пение: “Господи, помилуй!”.

Светецът изцелил тежкоболния император Констанций; възкресил починалата си дъщеря Ирина, която един човек наклеветил, че не му е върнала взети назаем пари; оживил чрез благодатта Божия починало дете, а след това – и неговата майка, която при вида на чудото починала.

Като провиждал тайните грехове на хората, светецът ги призовавал към покаяние и изправяне. Този, който не се вслушвал в гласа на съвестта си и в думите на светеца, го постигало Божие наказание.

Като епископ св. Спиридон бил пример за добродетелен живот и трудолюбие за паството си. Той твърде много се грижел за строгото спазване на църковния чин и точното предаване на Свещеното Писание. Светецът строго изобличавал свещениците, които в своите проповеди неточно употребявали словата на Евангелието и другите боговдъхновени книги.

През 325 г. св. Спиридон участвал в Първия вселенски събор в Никея. Осенен от Божията благодат, той обърнал в Православие един учен гръцки философ, който се опитвал да защити ереста на Арий [1]. “Един е Бог, сътворил небето и земята, и създал от земя човека, и е сътворил всичко прочие, видимо и невидимо, чрез Словото и Духа Си; и ние вярваме, че Словото Синът Божий е Бог, Който, смилил се над нас, заблудилите се, се роди от Дева, живя сред хората, пострада и умря заради нашето спасение, и възкръсна, и чрез Себе Си възкреси целия род човешки; ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му; вярваме, че Той е едно Същество с Отца, равно на Него по власт и чест...така изповядваме ние и не се опитваме да изследваме тези тайни с любопитстващ ум, и ти не се осмелявай да ги изследваш, тъй като това всичко, може би, са тайни по-горе от твоя ум и далече надхвърлят всяко човешко знание”. Освен това св. Спиридон обяснил на Събора пред арианите и изповядваното от Православната вяра единство на трите Божествени Ипостаси на Светата Троица: светецът взел в ръката си една тухла и я стиснал – на мига от нея избухнал огън, потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца. “Ето трите стихии, а тухлата е една – казал свети Спиридон – така и в Пресветата Троица са Три Лица , а Божеството е едно”.

Свети Спиридон по-късно участвал и в поместния Сердикийски събор (342-343), който се провел в столицата ни София.

Господ открил на светеца деня на неговата кончина. Последните му думи били за любов към Бога и ближните. Около 348 г., по време на молитва, светецът се преставил пред Бога - погребали го в храма в чест на светите Апостоли в гр. Тримитунт. През VII в. мощите на светеца били пренесени в Константинопол, а през 1453 г. – на остров Корфу. Те се намират и до днес там – и са положени в храм, посветен на св. Спиридон. Мощите се пазят неповредени, даже кожата на Божия угодник пази своята мекота, а тялото му запазва телесна температура на жив човек (което е присъщо за нетленните мощи на светците). Всяка година тялото на светеца се преоблича с нови одежди, но пантофите на св. Спиридон са винаги изтрити – православните вярващи знаят, че това е, защото светецът и днес обикаля света и помага на всеки, който от сърце и с любов му се помоли за помощ.

 

Тропар:

На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни Спиридоне,
отче наш, затова и мъртъв от гроба ти си извикал и змията в злато си
превърнал, и когато си пеел светите молитви, ангели си имал служещи с
тебе, пресвещений! Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава
на Даващия на всички чрез тебе изцерения!

 

Свети отче Спиридоне, моли Бога за нас!

 

 


1) Според тази ерес на Бог Иисус Христос се приписва само човешко естество, но не и Божие. Арий проповядвал, че Син Божий не е истински Бог, а твар - нещо като ангелите и даже по-долу от тях. Ереста на проповядваното учение е в това, че ако Иисус Христос не е Бог, то трябва да се отрече и Възкресението, и Възнесението Му. Тогава нашата вяра е празна и ние оставаме в греховете си (2 Кор.15:14,17), не получаваме нищо от Христа Иисуса. http://www.bg-patriarshia.bg/