Текстът на Становището е бил подписан от всички представители на Атонските манастири, след неколкократни и многочасови съвещания. Документът е подписан с дата 25.05. 2016г. и е бил адресиран до Вселенската патриаршия и до всички Поместни православни църкви.
1) Какви са забележките и уточенията, на които се спират атонските монасите? Както във всички изказани позиции до момента, и тук вниманието е насочено към документа „Oтношението на Православната цcрква с останалия християнски свят”, в който се посочват неверни в еклисиологично отношение твърдения.
Формулировката „Православната църква, която е Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква", правилно е поставена като челна в началото на текста, но трябва да се допълни формулирането на дадения текст и да се избегне терминът „Църква" относно инославните, като използва вместо него термина „християнски догми (догмати) и изповедания". Така инославните ще знаят вече ясно какво като искрени православни техни събеседници ние мислим за тях. В тази връзка се препоръчва поправката „Православната Църква познава (вместо признава) историческото съществуване на други християнски изповедания..."
Светият Кинотис подчертава, че се нуждае от уточнение и понятието за единството на Църквата, в чието единство принадлежат само членовете на Православната църква, като Тяло Христово, които участват в „славата" (на боготворящата Благодат на Светия Дух), за която се моли Великият Архиерей Господ наш Иисус Христос (Подчертано – Всемир. Прав.). За това се казва „да бъдат едно, както ние сме едно", според тълкуванието на богоносните Отци (Великият Атанасий, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски). В полза на всички - на самосъзнанието на Православното паство, но и на инославните, е да говорим за завръщане на отделилите се в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е нашата свята Православна църква, съхраняваща непокътната „съществуващата нерушима връзка между точната вяра и мистичното общение" [1], както тя е изразена от Вселенските събори.
По отношение на това, че Църквата „развива винаги диалог с отпадналите от нея, близки и далечни", като обективна цел се посочва: „възвръщане в истината на отдалечилите се от Нея християни”, проправяне пътя на тяхното завръщане към нейното светодуховно единство.
2) На второ място Становището се спира на двустранните и многостранните диалози. Според монасите, начинът, по който са водени тези диалози, както и ходът им в богословско отношение не е успокоителен за цялостното изпълнение на Църквата, за което Свещеният Кинотис се е изказвал в течение на времето по различни поводи чрез официални текстове относно богословски съглашения с инославни и е свидетелствал за съмолитвени и други богослужебни действия (литургични прегръдки и др.), чрез които се дава погрешен образ за съществуващо единство помежду им, както това се споменава в текста от ΕΔΙΣ от 9/22 април 1980 г.
В тази връзка трябва да се уточни, че Православната църква съвсем не е възможно да приеме единството на Църквата като някакво междуизповедническо натъкмяване или като съучастие в съмолитвени и други богослужебни действия, които провокират смут в съвестта на Православното изпълнение. Затова не можем да не изкажем силното си обезпокоение и основателни наши несъгласия за по-нататъшно участие на Православните в „Световния съвет на църквите" (ССЦ). („Отношения на Православната църква с останалия християнски свят", член 18).
3) Становището обръща внимание и на въпроса за „крайният критерий по темите на вярата". Пояснява се, че църковната традиция признава като краен съдник по темите на вярата съзнанието на изпълнението на Църквата, което бива някога изразявано от отделни лица или от архиерейски събори, или от верния народ и което бива утвърждавано чрез синодални решения (относно член 22 на текста „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят").
Според Светия Кинотис, в решенията на Светия и Велик Събор трябва да стане упоменаване и на великите Събори на Православната църква, станали след Седмия Вселенски събор (тези при Великия Фотий през 879 г. и при св. Григорий Палама, 1341-1351 г., и на онези, които отмениха обединителните псевдосъбори от Лион и Флоренция), като чрез упоменаването на тези Събори догматическите и еклисиологически разлики между инославните (относно Филиокве, тварната благодат, папското първенство и др.) стават напълно ясни.
- Като четвърта точка в изразената позиция е залегнал коментар на текста „Мисията на Православната църква в съвременния свят", който трябва да се допълни по-надлежно (за предпочитане в параграф VI 13) с вече развито упоменаване на съответната православна антропология и космология, както тя е формулирана главно от св. Григорий Палама. По-конкретно може да се допълни следното:
„Бог може да се открие на човека в непосредствено общение с него, когато последният прилага според Христа подвижничеството и Го търси постоянно чрез умната молитва. Цел на тази строга и тайноводствена духовност е теосисът, тоест личното преживяване от молещия се на божествената Светлина на Преображението. Необходимото условие за това е личностната завършеност, общението с Бога и Неговото откровение, които се случват само вътре в пространството на Църквата. Цялата подвижническа борба се осъществява единствено чрез Божията благодат, а не независимо от нея (като напр. чрез прилагането на различни техники, срещащи се в разни стари и съвременни мистически течения или чрез автономното развиване на човешкия ум и познание).
В този контекст тази централна позиция съдържа различаването между същност и нетварни енергии у Бога. Бог не остава непристъпен за човека, а влиза в непосредствена връзка и лично общение с него чрез нетварните Си енергии. Така човекът участва в божествения живот и става бог по благодат. Енергията на Бога не е някаква невидима сила или свръхсила; тя е живият личен и Троичен Бог, Който става достъпен и приобщаем за човека, Той навлиза в историята и живота му, за да „стане той съобщник на божествената природа", носейки „по образа" и вървейки към „по подобието" чрез подвижничество, добродетелен живот и безстрастие".
Чрез възходящия боготворен път навлиза в сърцето човешко Христовият мир, „вишният мир", който трябва да се противопостави на понятието за световен мир, преследван чрез междурелигиозни инициативи и прояви.
Целият текст на Становището можете да прочетете в ел. издание „Православна мисъл” на Официалния сайт на БПЦ.
