Развоят на събитията около Всеправославния събор наподобява рибеното масло, което майките ни караха насила да пием като малки...

Както рибеното масло, което беше отвратително на вкус, но трябваше насила да изпием, защото, както казваха майките ни, е „за твое добро“, така и Всеправославният събор през юни на о. Крит в очите на православните християни изглежда като „рибено масло“, което трябва насила да изпием за… доброто на Православната Църква!

За дните до 17 юни остават не един и два, а цяла планина от нерешени въпроси, които никнат като главите на Лернейската хидра. Тъкмо Фенер отсече един, на негово място се появяват нови два.

Уреди въпроса с Чехия, но възникнаха проблеми със Сърбия; мислеше, че е замел под килима въпроса за Катар, но килимът се изду, проблемът лъсна и острата реакция на Антиохия не закъсня.

Съвсем наскоро – Българската църква, която поиска отлагане на Събора, защото иначе няма да участва. Изглежда това очакваше Вселенския патриарх след последното му посещение в България през ноември, когато се появил като… началник и си поискал обратно реликвите, а според анализатори, се опитал и да понижи ранга на Българската патриаршия. Показателна била позицията на патриарх Неофит, който постоянно се обръщал към г-н Вартоломей с „Ваше Светейшество“, вместо с „Ваше Всесветейшество“…

Преди няколко дни и Грузинската църква изпрати официално съобщение, че ако не бъдат направени сериозни промени в документа за отношенията на православните с инославните, няма да го подпише.

Намеси се също и Света гора, която поиска да бъдат взети предвид препоръките и възраженията ѝ по различни документи.

Всичко това показва, че единството на Православната Църква е под въпрос и колкото и трескаво да се стреми Фенер да докаже противното, реалността го опровергава!

Затова е учудващо, че ревнителите за Събора, твърдите поддръжници на Фенер от Критската църква и от други бастиони на Фенер, заобикалят всички тези въпроси!

Но, както личи, поне в Критската църква са сбъркали причините, поради които се свиква Съборът. Това се видя от текста на листовката, която издадоха за информация на паството и в която изрично и недвусмислено пише, че негова цел е „да се съберем всички заедно да заявим лоялността си към Майката Църква, която е кърмителка на нацията и източник на нашето благочестие, неугасим светилник по пътя ни и гарант за нашата идентичност“.

Неволно възниква въпросът: това ли е целта на Всеправославния събор? Да заяви лоялността на автокефалните църкви към Вселенската патриаршия?

Вселенският патриарх е обвиняван – основателно или не, нека всеки сам прецени – че е свикал Събора за издигане на своя собствен авторитет. Публикуван е дори плакат с… подвизите му (не знаем дали по негова инициатива), сякаш става дума за кандидат-депутат. И разбира се, когато се появяват такива неща, човек не може да не направи връзка с дискусията отпреди няколко месеца – която така и не бе приключена – относно първенството в Православната Църква

Вместо епилог – да се помолим за истинско, а не привидно единство.