Това, че Бог е един, а не много, е несъмнено за вярващите на Божественото Писание. Защото в началото на законодателството Си Господ казва: Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството, да нямаш други богове, освен Мене (Изх. 20:2, 3); и отново: Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един (Втор. 6:4); и чрез пророк Исаия: Аз съм първият и Аз съм последният, и освен Мене няма бог (Ис. 44:6), преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има... и няма спасител освен Мене (Ис. 43:10, 11). И Господ в светите Евангелия казва на Отца: Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога (Иоан. 17:3).

Прочети още: ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИМА ЕДИН БОГ, А НЕ МНОГО БОГОВЕ

Последните няколко години, във връзка с 24 май,  празникът на българската просвета и култура, се появиха много и различни публикации, които оспорват българския произход на азбуката, на която пише не само българският народ, но и всички славяни, използващи кирилицата. Авторите на тези изследвания не са специалисти в областта на лингвистиката и не познават езиковите доказателства по разглеждания казус. Всъщност, българската лингвистика и медиавистика са абсолютно категорични по въпроса за това, че Кирило-Методиевият език е старобългарски, т.е че глаголицата, а на нейна основа и кирилицата е създадена на СTАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Няма специалист у нас в областта на българската филология, който да не познава езиковите доказателства за старобългарската основа на Кирило-Методиевия език, залегнал в основата на азбуките, тъй като тези особености се изучват още в първите курсове на специалността.

Представяме на вниманието на всички, които проявяват интерес по темата, изследването на проф. Кирил Мирчев,  член-кореспондент на БАН, най-големият ни специалист по старобългарски език и история на българския език, в което той посочва категоричните езикови доказателства за старобългарския, а не общославянски езиков произход на азбуката. 

Прочети още: ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА КИРИЛИЦАТА, НА КОЯТО ПИШЕМ

  От първите стъпки на подвижническия си живот старецът копнеел за среща с духовен отец - духовен човек в пълния смисъл на тази дума, който да притежава необходимия опит и да може да му стане наставник и ръководител в този толкова деликатен и тайнствен живот. Въпреки всичките си разочарования, както ни казваше, той не преставал да търси и да се надява.

Прочети още: КАК ПРЕП. ЙОСИФ ИСИХАСТ БЕШЕ "ГРАБНАТ" НА НЕБЕСАТА

От десетина години в Шумен 11 май, Денят на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, се празнува като Ден на града. Това се случи след като доби известност писмо на Минас Пъжъшкян, арменски духовник, историк и пътешественик.  

На 11 май 1813 г. той гостува на българския търговец Стовян Мавродиоглу от Шумен и e заведен на градско тържество с театрално представление и хоро в чест на българските просветители свeтите Кирил и Методий.

Прочети още: ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА НА СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МОКИЙ (ОБНОВЕНО)

(9/22 май)

   Свети Николай, архиепископ на град Мира в област Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население.

Прочети още: ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (ЛЕТЕН СВ. НИКОЛА)

Христос Воскресе!

Де ти е, смърте, жилото; де ти е, аде, победата?

Елате, люде, да възпеем и да се поклоним на Христа, славещи Неговото възкресение от мъртвите.

Днес е спасението на света: стъпкан и победен е страшният и непобедим досега враг на човешкия род и на целия свят – смъртта. Човекът беше сътворен безсмъртен, но грехът го порази със смърт.

Мнозина от първите хора живеели столетия, но и за тях настъпвала смъртта. Били силни мъже, които побеждавали всички противници, покорявали на себе си страни и народи, но никой от тях не могъл да победи смъртта.

Прочети още: СВ. ЙОАН ШАНХАЙСКИ: СЛОВО НА ПАСХА

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Прочети още: ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Разделиха дрехите Ми

помежду си и за облеклото Ми

хвърлиха жребие

(Мат. 27:35, Пс. 21:19)

Благослови, отче!

   Слeд като уми нозете на апостолите и ги причасти, Иисус Христос премина потока Кедрон и влезе с апостолите в една градина. Взе със Себе Си Петър, Иаков и Иоан, отдалечи се от другите апостоли и рече: „Стойте тук будни“. И като се поотдалечи от тях, коленичи, молеше се на Бог Отец и казваше: „Отче, ако е възможно човешкият род да бъде избавен без Моята смърт, нека да не бъда предаван. Но нека да стане, както иска Твоята воля“.

Прочети още: ВEЛИКИ ПETЪК, ШEСTИ ЧAС, ЗA РAЗПЯTИETО

За да почувства човек действително Пасха и наистина да види светлината на божественото възкресение, е необходимо да очисти своите чувства от всяко страстно движение: „Очистим чувствия, и узрим в непреступнем свете воскресения Христа блистающася и радуйтеся рекуща“ („Да очистим чувствата си, и ще видим непристъпната светлина на Христовото възкресение и ясно ще чуем: радвайте се!“) – говори песнопевецът.

Прочети още: СХИАРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ ФИЛОТЕЙСКИ (АРИЗОНСКИ): „КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ, ЗА ДА ПОЧУВСТВА ЧОВЕК...

И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш

Син и ще Го наречеш с името Иисус!

/Лк, 1:31/

Едно от най-чудесните събития в историята е благовестието на света Богородица от св. Архангел Гавриил. Празникът Благовещение вещае избавлението на човешкия род чрез чиста, непорочна и свята Девица – Майка на безплътния Бог. Тя става одушевена Божия църква, вместилище на Невместимия и ражда най-святото от всички светии Слово.

Прочети още: ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО