Sv_26_Zografski_muchenitsi_1_b Всемирното Православие -  СВЕТИ 26 ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦИ ЗОГРАФСКИВизантийският император Михаил Палеолог мислел да закрепи слабата си по това време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Той насила въвел православна Византия в уния с Римокатолическата църква на събора в Лион през 1274 г. На следната година подлагал на смърт всички в столицата, които осъждали унията. През 1278 г. издал указ да се въвежда унията чрез всички насилствени мерки.


Светогорските монаси отправили послание до императора. В него те доказвали, че нито главенството на папата, нито поменуването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата „и от Сина” могат да бъдат търпими. Те го молили да пребъдва в онова учение, което е приел от великите отци на Църквата.

Във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света Гора. Някои манастири, поради смъртен страх, ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение. Но други останали твърди в Православието. Затова пострадали. В числото на пострадалите бил и българският Зографски манастир.

По волята на императораq скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като войници на византийския двор, се нахвърлили с всичката си злоба срещу зографците.

Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Зографци отказали, готови да приемат дори мъченичество за светото Православие.

Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Множество монаси се разбягали. Самият той, с 21 монаси и 4 миряни, се заключил в манастирската кула, откъдето безстрашно изобличавал отклоненията от православната вяра у римокатолиците.

Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни.

Затворилите се вътре свети преподобномъченици сред пламъците предали душите си в Божиите ръце на 10 октомври 1284 г.

Имената на четиримата миряни не са известни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Ион, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений.

От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята. Проживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.

Минали векове. Кулата, където пострадали светите преподобномъченици, била пред опасност да рухне. Затова през 1873 г. монасите я съборили и дигнали на нейното място паметник. Решили да го осветят в деня на тяхната памет – 10 октомври.

Отслужвали всенощно бдение. Подир първата псалмена катизма на утренята един от монасите започнал да чете за страданията на светите преподобномъченици. Внезапно се чул в храма някакъв лек шум. Едновременно с това над храма се появил огнен стълб, който осветил манастира и близките околности със силна светлина. Този дивен стълб се придвижил към паметника и се спрял над него. След малко време започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в кръг. Този светъл кръг правел впечатление, като че увенчава мястото, където пострадали светите преподобномъченици. Това дивно знамение продължило 15 минути. Негови очевидци били много манастирски братя и гости.


икона: bg-patriarshia.bg