99936.p Всемирното Православие - МНОГОСЛОВИЕ, ПРАЗНОСЛОВИЕ И ЛЮБОПИТСТВОИз наследството на Оптинските старци

 

Оптинските старци често напомняли за благоразумното мълчание и предупреждавали за многословието.

Преподобни Амвросий наставлявал:

„Благоразумното говорене е сребро, а благоразумното мълчание - злато.

По-добре човек да премисли мълчаливо, отколкото да говори и след това да се разкайва.

Умното мълчание е по-ценно от всичко. Ако на едната везна се сложат всички правила на благоразумието, а на другата – само благоразумното мълчание, везната ще натежи към мълчанието.

 

Мълчанието е нещо добро, но само благовременното и благоразумното, след което не следва съжаление.

Когато чувстваш, че искаш да кажеш нещо, но си разпален – замълчи. Удръж се, не говори. Защото това е битка (бран), трябва да излезеш победител, само тогава тя ще отстъпи от тебе”.


„Повече мълчете”

99956.p Всемирното Православие - МНОГОСЛОВИЕ, ПРАЗНОСЛОВИЕ И ЛЮБОПИТСТВОПреп. Варсануфий

Преподобни Варсануфий съветвал:

„Повече мълчете Но ако ви попитат нещо, дори в църква, отговорете без следа от раздразнение, не си правете лицата мрачни”.

Преподобни Никон пише:

„Помни монашеското правило: не започвай да говориш пръв, ако не те питат”.

И въпреки че тези думи на стареца се отнасят за монасите, живеещите в света трябва по-често да си спомняме за тях. Защото ние често даваме съвети, които не са ни поискали, задаваме излишни въпроси, разказваме за нещо дълбоко лично (което би трябвало да запазим само за близки хора), а след това съжаляваме.

 

„От невнимателните думи идват повече беди, отколкото от самите дела”

Преподобни Амвросий предупреждавал:

„Изречена веднъж, думата не може да се върне назад. Нерядко от невнимателните думи идват повече беди, отколкото от самите дела. Човекът затова се нарича разумно създание, за да произнася разумно обмислени думи”.


Молитвеното настроение и душевният мир

Преподобни Никон учел на мълчание за запазване на молитвеното настроение и мира в душата:

„След молитва, домашна или църковна, е необходимо мълчание, за да се запази молитвеното умилено настроение. Понякога дори обикновената незначителна дума може да наруши и да изгони умилението от душата ни.

Мълчанието подготвя душата за молитва. Тишината – как благотворно действа тя върху душата!”

Преподобни Моисей наставлявал:

„Пазете мълчание помежду си, освен нужното, не говорете нищо странично, за да бъде умът ви чист по време на молитва. Мислено се укорявайте и унижавайте, смятайте се за по-лоши от всички, и Бог ще погледне на смирението ви и ще ви покрие от всички изкушения”.


Многословие и униние

Оптинските преподобни предупреждавали: тези, които не могат да се удържат от многословие, няма да могат да се освободят и от многобройните мъчителни прилози (първата степен на проникване на греха в душата – б.ред.) и следващото след тях униние и отчаяние.

Преподобни Лев пише:

„В., докато не се потруди да постави стража на устата си и съвършено да огради вратата на устните си, няма да може да се освободи от смущенията и мъчителството на сладострастните прилози, от тези пък мисли и от произлизащите от тях скука и униние в помислите се промъква всепагубното отчаяние”.


Празнословие и любопитство

Оптинските старци предупреждавали и за празнословието и невнимателните думи.

Преподобни Никон напомнял на духовните си чеда:

„Пазете се от шеги и невнимателни думи в общуването помежду си. Одумването и празнословието може да се превърне в навик”.

Старците предупреждавали и за вредата от любопитството.

82353.p Всемирното Православие - МНОГОСЛОВИЕ, ПРАЗНОСЛОВИЕ И ЛЮБОПИТСТВО

Преп. Йосиф (Литовкин) -1837-1911 г.

Преподобни Йосиф учел:

„Да се любопитства за чужди мисли е грешно и може да бъде вредно. В никакъв случай не си го позволявайте”.

Преподобни Варсануфий говори за това, че любопитството, въпреки че изглежда невинно, е смъртен грях, защото може да има гибелни последствия:

„Светите отци казват: любопитството е смъртен грях. На някои им се струва странно как така любопитството се поставя наравно с тежки грехове, като убийството, грабителството и пр., а причината е в това, че последствията от него са гибелни”.

 

Безразсъдното мълчание

Съществува и безразсъдно мълчание от обида, злост или поради тщеславие, и това мълчание може да бъде дори по-лошо от многословието.

Преподобни Никон пише:

„Мълчанието е полезно за душата. Когато говорим, е трудно да се удържим от празнословие и осъждане. Но има и недобро мълчание, когато някой е ядосан и затова мълчи”.

Преподобни Макарий предупреждавал:

„Безразсъдното и неразумно мълчание е по-лошо от многословието, а умереното и малко говорене никаква вреда не причинява, освен това смирява и дава сили за извършване на подвизи и трудове. Но непремереността и в единия, и в другия случай носи голяма вреда”.

Предупрежденията на Оптинските старци за вредата от многословието, празнословието, невнимателните шеги и любопитството са актуални и в наше време.

Прочее да помним: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден, защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден." (Мат. 12:36).