irenaeuslyons Всемирното Православие - УЧЕНИЕТО ЗА СВЕТИЯ ДУХ В НОВИЯ ЗАВЕТ СПОРЕД СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ

Св. свещеномъченик Ириней, епископ Лионски, посечен с меч през 210 г. Чества се на 23 август.

Св. Ириней определя триадологическите въпроси като основа на християнската вяра: „Творецът на всичко – това е най-главното в нашата вяра. Второто е Словото Божие... И третото – Светият Дух, чрез Когото пророците са пророчествали и отците са се учили на божественото, и праведниците са били приведени в пътя на праведността.

 

Който в края на времената по нов начин се е излял върху човечеството по цялата земя, обновявайки човека за Бога (Проп. 6); „във всичко и чрез всичко един Бог Отец и едно Слово и Син, и един Дух и едно спасение на всички вярващи в Него" (Пр. Ер. IV.6.7). Чрез подчертаното единство на всяко от Божествените Лица се утвърждава Тяхното различие Едно от Друго.

Както и други автори от онова време, св. Ириней „се интересува повече от това, как Отец, Син и Дух Свети са свързани с нас, отколкото от това, как Те са свързани един с друг  [1], но той вече ясно утвърждава вечността на Отца, Сина и Светия Дух и вечността на самите вътретроични отношения, които се изваждат от контекста на домостроителството: „Словото, тоест Синът, винаги е бил с Отца... и Премъдростта, тоест Духът са били у Него преди всяко създание” (Пр. Ер. IV.20.3). По такъв начин вече се набелязва учението за Бог-Троица независимо от създаването на света, откровението и спасението на човека. „При св. Ириней значението на името „Син”, както и името „Дух” не зависи повече от факта на боговъплъщението. За него е важно да утвърди, че зад тези имена стоят различни реалности – макар и в единия и единствен Бог” [2].

Св. Ириней прокарва ясна граница на участието в домостроителството на Лицата на Пресвета Троица: „Така се е откривал Бог; защото чрез всичко това става явен Бог Отец, като Духът действа, Синът служи, Отец одобрява, а човек се усъвършенства за спасение” (Пр. Ер. IV.20.6); „Отец иска и заповядва, Синът действа и изпълнява, а Духът храни и прави да произраства. Човек пък постепенно преуспява и се издига до съвършенство” (Пр. Ер. IV.38.3); „тъй като Бог е разумно същество, затова Той със Словото си е създал съществуващото; и тъй като Бог е Дух, Той е украсил всичко с Духа си” (Проп. 5).

Във всички тези фрази на Духа и на Сина се пада активната роля на изпълнители на единната божествена воля, чийто източник се явява Отец. Затова светият отец смята за възможно да се говори за Сина и Духа като за „ръце” на Бога Отца, което едновременно изразява и разликата им Един от Друг и тяхното същностно единство с Отца, и тяхната активна, действена роля в божественото домостроителство: „човекът... създаден по подобие Божие и образуван от Неговите ръце, тоест, чрез Сина и Дух Свети, на Които и казал [Бог]: „да сътворим човека” (Пр. Ер. IV.4).

„Най-важното и често срещащото се определение на Духа и Сина е „ръце Божии". Този израз, сам по себе си, вече цели да изключи отъждествяването им. Може да изглежда, че той носи в себе си субординационизъм - подчинение на двете ипостаси на ипостастта на Отца. Впоследствие така ще постъпят арианите, които ще се позовават на св. Ириней в подкрепа на своето учение. Но във времето на св. Ириней нямало никакво арианство, и на него не му било нужно за избягва изрази, които биха могли да дадат повод за субординационистически тълкувания. Тогава по-важно от всичко било да се покаже самата троичност на лицата” [3].

Но в произведенията на Лионския светител се срещат и по-сложни в това отношение места: „тъй като на Него във всичко Му служи роденото от Него и Неговото подобие, тоест Синът и Светият Дух, Словото и Премъдростта, на Които служат и са подчинени всички ангели” (Пр. Ер. IV.7.4). Този израз на св. Ириней с голямо основание допуска субординационистическо тълкувание на неговата триадология: Син и Дух Свети служат на Бога Отца така, както на Тях, на свой ред, им служат ангелите.

От друга страна, това, което светителят си позволява да заяви на друго място - че тримата съгледвачи, които обхождали земята, са образи на Отец, Син и Светия Дух (Пр. Ер. IV.20.12), означава, че той все пак не е считал Отец за радикално различен от Сина и Духа и домостроителното „подчинение във всичко” не създавало пропаст между тях. Св. Ириней говори, че участието на Третата Ипостас прониква във всяко божествено дело: Дух Свети „изначално във всички Божии разпореждания присъства с хората и възвещава бъдещето и показва настоящето и изяснява миналото, съди всички, но Сам с никого не се съди” (Пр. Ер. IV.33.1).

При това се подчертава, че Духът Божий „едва в последно време се изля в нов образ над нас” (Пр. Ер. IV.33.15). „Със слизането на Светия Дух, според светия отец, от една страна, завършил първичният порядък на откровението на Лицата на Св. Троица, излизащ от Отца чрез Сина към Светия Дух, а от друга, се открил друг, нов и вечен порядък на богооткровението, водещ чрез Дух Свети и Сина към Отца: „Духът подготвя за Сина Божий, а Синът привежда към Отца” (Пр. Ер. IV.20.5)" [4]. Св. Ириней учи за Църквата като за единен организъм, участващ във вътрешния живот на Св. Троица. В Църквата всеки вярващ получава свое лично отношение към Отец, Син и Светия Дух.

Подател на Духа на Църквата става Христос: „Словото Божие беседвало с намиращите се до Моисей патриарси... и след това, ставайки човек, изпратило на земята дара на Светия Дух" (Пр. Ер. III.11.8).

Изпращането е станало в момента на Петдесетница, когато Светият Дух „по нов начин се излял над човешкия род по цялата земя, обновявайки човека за Бога” (Проп. 6). В това изливане апостолите „били облечени свише със силата на слизащия Свети Дух, изпълнили се с всички (Негови дарове) и получили съвършено знание” (Пр. Ер. III.1.1) и „станали чрез Светия Дух съвършени след възнесението на Господ” (Пр. Ер. III.12.5). „Един и същ Дух Божий, Който чрез пророците възвестявал... Той същият проповядвал и чрез апостолите” (Пр. Ер. III.21.4).

„Светия Дух, Когото получили, те предали и преподали на вярващите и по такъв начин основали Църквата в съвършен ред” (Проп. 41). От описанието за създаването на Църквата като съобщество на вярващи в единия Дух, св. Ириней прави извода, че „стълб и крепило на Църквата е Евангелието и Духът на живота ... четвъртото пък подобно на летящ орел показва дара на Духа, носещ се над Църквата” (Пр. Ер. III.11.8). „В Църквата Бог поставил апостоли, пророци и учители и всички други действия на Духа, на Когото не са причастни всички онези, които не са в съгласие с Църквата... Защото където е Църквата, там е и Духът Божий, и където е Духът Божий, там е Църквата и всяка благодат, а Духът е истината” (Пр. Ер. III.24.1).

В пневматологията (учението за Св. Дух – б.пр.) на св. Ириней голямо значение има мисълта за Духа като за Такъв, Който прави човека причастен на духовния, божествен живот, в това той вижда смисъла и крайната цел на цялото домостроителство на Светия Дух – съединение чрез Себе Си на човека с Бога и неговото обожение; и в светлината на тази основна идея светителят осмисля и действието на Духа до пришествието на Христа, и Неговото участие в новозаветните събития, и съвременното Му присъствие в Църквата:

„Бог... поставил пророци на земята, за да приучи човека да носи Неговия Дух и да има общение с Бога” (Пр. Ер. IV.14.2). „Него Бог чрез пророците е обещал да излее в последните времена върху рабите и рабините Си, за да пророчестват; затова слязъл Той и върху Сина Божий, правейки го Син Човечески, свиквайки заедно с Него да обитава в човешкия род и да почива в хората и да живее в Божиите създания, извършвайки в тях волята на Отца и обновявайки ги от ветхостта в Христовото обновление” (Пр. Ер. III.17.1). Накрая, в кръщението „ние получаваме някаква част от Неговия Дух за наше усъвършенстване и приготвяне за спасение, приучвайки се лека-полека да приемаме и носим Бога” (Пр. Ер. V.8.1).

„Господ ни е изкупил със Своята кръв... и е излял Духа на Отца за повторно съединяване и общение на Бога с човека, привличайки Бога към хората чрез Духа, а, от друга страна, привличайки човека към Бога чрез въплъщение Си” (Пр. Ер. V.1.1). Посредством изкупителния подвиг на Христа, Бог слезе в сърцето на всеки вярващ със Светия Дух, така че „Словото на Отца и Духът Божий, съединили се с древното същество на Адамовото създание, направи човека жив и съвършен, вместващ съвършения Отец” (Пр. Ер. V.1.3).

Fantino счита, че св. Ириней не може да учи за божественото достойнство на Духа, понеже „отклонява гностичното учение за еманациите, говорейки, че то е насочено против простотата на Бога. Бог е прост, а не съставен, и това се отнася само за действието на Светия Дух”  [5]. Но, според нас, божествеността на Светия Дух може да повреди простотата на Бога не в по-голяма степен отколкото божествеността на Сина, а нея св. Ириней утвърждава недвусмислено. Но ако приемането на Духа за св. Ириней означава приемане на Бога (Пр. Ер. V.8.1), тогава, безусловно, Светият Дух е Бог, съвечен на Бог Отец и Бог Син (Пр. Ер. IV.20.3). Що се отнася до гностиците пък, св. отец напълно справедливо пише, че гностиците „отстраняват Духа” (Пр. Ер. III.17.4) от еретическите си системи.

Светият Дух, според св. Ириней, отговаря за усъвършенстването на човека и преминаването му по Пътя, който Сам Христос е проправил. В Господнята притча за милосърдния самарянин господарят на странноприемницата се разбира като Дух Свети, „на Когото Господ е поверил своя човек” (Пр. Ер. III.17.3). Само в общуването (причастието) със Светия Дух на човек се подава истинско познание и вечен живот в Бога: „всеки човек е или празен, или пълен. Защото, ако той не е изпълнен със Светия Дух, тогава няма познание за Твореца, не е получил живота - Иисуса Христа, не познава Небесния Отец” (Фр. XXIV). "Без Духа е невъзможно да се види Синът, а без Сина е невъзможно да се пристъпи към Отца, тъй като Отец е Синът, и познанието на Сина е чрез Светия Дух, Духът пък учи за Сина, съобразно Своето служение, по благоволението на Отца, тези, които искат и както Отец иска” (Проп. 7).

„Едно е диханието на живота, правещо човека душевен, друго е животворящият Дух, Който го прави духовен... сътвореното е различно от Сътворилия го, диханието е временно, Духът пък е вечен” (Пр. Ер. V.12.2), „Той е силен да извърши всичко, което поиска” (Пр. Ер. V.9.1), „без Духа Божий не можем да се спасим” (Пр. Ер. V.9.3).

Домостроителството на Светия Дух има и есхатологична перспектива: говорейки за възкресението на мъртвите, св. Ириней пише, че вярващите „ще бъдат събудени със силата на Светия Дух и въведени в царството Божие” (Проп. 42). „...и след огъня ще настанат тихите и мирни времена на Неговото царство, в което Духът Божий тихо оживотворява и възвръща човека” (Пр. Ер. IV.20.10).


[1] Minns P. Irenaeus. Georgetown, 1994. - P. 38.

 [2] Лурье В.М. Лекции по патрологии.

 [3] Лурье В.М. Указ. соч.

 [4] Архиеп. Евлогий (Смирнов). Св. Ириней Лионский о домостроительстве спасения // Свет невечерний № 2 2002. - С. 16.

 [5] Fantino J. La theologie d'Irenee. Paris, 1994. - P. 378.

Юрий Максимов

14 януари 2004 г.