1%20(180x240) Всемирното Православие -   „ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРЕПОДАВА РЕЛИГИЯ, ЩОМ  НОСИ ВЯРАТА В СЪРЦЕТО СИ”

Разговор с г-жа Мария Кетева, начален учител и преподавател по религия в Основно училище „Св. св. Кирил и Методий”, с. Момчиловци, Смолянска област.

Г-жо Кетева, как започнахте да преподавате религия в училище?

Всичко започна, когато през 1998 г. завършихме в Богословския факултет един по-бърз курс, който беше направен за начални учители. Още същата есен в Момчиловци се въведе такава форма на свободно избираем предмет (СИП) религия и оттогава до сега не е прекъсвана, вече 15-та година.

 

Колко деца изучават религия при вас в момента?

Децата намаляват много в Момчиловци, но все пак групата се запазва. Ние сме средищно, защитено училище, идват от пет села дечица. В последно време имаме много приемни семейства, които записват децата да учат религия. Децата в момента са 25 – сборна група втори, трети и четвърти клас. Преди години, когато децата бяха повече, групите бяха две – първи-втори и трети-четвърти клас. Един път седмично под формата на СИП изучаваме религия.

Вероятно имате разбиране от директора?

Много голямо разбиране имаме. Преди това аз бях възпитател, нямаше как обучението да се води като СИП и го водех в „Дейности по интереси”, за да не се прекъсва самото изучаване. От четири години вече съм начален учител, така че сега се води под формата на СИП. Преподавам и по други предмети и едновременно съм класен ръководител на трети клас.

Всъщност вие не може да преподавате само религия…

Не може, защото е един час седмично. За да се събере норматив, трябва да има поне 18 часа седмично. Но дори и да не ми се заплаща… Сега за първа година е въведено заплащане. От три години имаме нов директор, която реши, че трябва да е като СИП, за да се вземат средства, но аз просто съм решила, че трябва да има часове по религия и да не се прекъсва. Това е най-важното – да не се прекъсва, защото Момчиловци е християнско селище, макар че в околните села не са християни, те са българомохамедани. И оттам имам вече две дечица записани. Те сами пожелаха и преди два месеца се записаха – идват с желание и много им е интересно, особено историята на Стария и Новия Завет.

Те са с български имена, нали? С какво самосъзнание са?

Да, с български имена са. Имам впечатление, че не е изразена ислямската религия при тях. В едното село например няма джамия, на Великден боядисват яйца, приемат, ако не вярата, поне християнските традиции. Към това се добавя и интересът към историческите библейски факти. Едно от децата казало, че госпожата много интересно разказва, и така се записаха още две дечица.

Преподавателят по религия с какво трябва да е по-различен?

За да водиш религия и да възпитаваш във вярата, трябва да го имаш най-напред отвътре, не може някой да ти го наложи отвън, трябва ти сам да пожелаеш, да го имаш в сърцето си, за да го предаваш на децата.

От тези хора, които тогава завършихте курса в Богословския факултет, колко души станаха учители по религия?

Това са Радка и Николинка (известните близначки от Момчиловци – б.а.), още една колежка от Райково и аз – и всички сме от Момчиловци. Ние бяхме, мисля, пет души от областта.

СИП или ЗИП – какво трябва да бъде обучението по религия според вас?

Може да бъде и задължително избираем предмет (ЗИП). Тук колеги, които бяхме на конференцията в Хисаря миналата есен, си го водят и ЗИП. Просто те си го налагат. Например класната ръководителка на първи клас има три ЗИП-а – двата са български и математика, и си взима и религията като ЗИП. Но при нас другите класове са само два ЗИП-а.

Може ли религия да се изучава като задължително избираем предмет?

Да, по принцип може, от няколко години Министерството разреши. Но ние, учителите, тъй като има национално външно оценяване, гледаме да има български и математика ЗИП, а другото да е под форма на СИП. И ние постоянно си го водим под формата на СИП, след часовете децата идват, който иска. Когато всички деца са се записали за религия, по-върви да е ЗИП, а когато са от различни класове, сборна група, по-добре да е СИП, защото ЗИП е до обяд, в точно определено време, а СИП ти можеш да си определиш кога да бъде.

ЗИП не може да се изучава в сборна група, така ли?

Доколкото знам, трябва да си е в класа.

На какво се дължи 15-годишният успех на училищното обучение по религия в Момчиловци?

Момчиловци, както споменах, е християнско село. С много дълбоки традиции сме, които са ни оставени от отец Константин Канев (роден в с. Момчиловци през 1917, умира през 1998 г. – б.а.), просто ние продължаваме неговите завещания и проучванията на историята на родния ни край, опитваме се да ги оставяме на децата, за да може те да ги продължат нататък. Имаме 26 параклиса, всеки един от тях е свързан с някаква традиция.

Първият учител тук е бил Поп Глигорко (1800-1880 г.), както местното население наричало йеромонах Григорий, който дошъл в Средните Родопи от Света Гора, Атон. През 1838 г. той идва в Момчиловци и остава три години. Тук създава килийното училище и пренася традицията от неговия атонски манастир, на третия ден от Великден след службата да се прави литийно шествие до хълма, намиращ се на югоизток от селото. Там отслужвал водосвет за здраве и плодородие. През 1863 г. общината дава средства и на това място се построява параклис „Възкресение Господне”, известен сред народа като света Литиния, в чест на литийното шествие, макар че такава светица няма. Когато параклисът бил издигнат, един човек кръстил дъщеря си Литиния, тъй като се родила на третия ден на Великден.

Виждат ли се според вас плодовете на обучението по религия?

Да, има деца, които много искат да помагат, проявяват милосърдие, добросърдечни са. Момчиловските деца всички са записани в СИП Религия, първите бяха 90-ти набор, сред които и моята дъщеря. Така че първите ученици сега са студенти, завършват бакалавърска степен.

Как вярата достига най-лесно до децата?

Най-лесно с примери: използваме примери от Библията, свързани с различните светци, особено с Иисус Христос и Неговите притчи, които четем и разказваме: да бъдем най-вече смирени, кротки. Искам да ги науча, че най-доброто качество на човека е да бъде търпелив и смирен, да не се възгордява. И те започват да прилагат към себе си примерите, за които са чули, и ги свързват с наученото. Имаме и учебни помагала, които ни е предоставил отец Николай от църквата ни в Момчиловци „Св. св. Константин и Елена”: учебници по Религия за I – IV клас, Християнска етика, разказите на майка Валентина; различни картинки за оцветяване, кръстословици и др.

Къде според вас е проблемът да се въведе повсеместно религия в училищата

Специално при нас, както сме с различно вероизповедание в училище, може би ще се получи някакво разногласие между децата. Понеже някои от другата вяра искат да се запишат при нас, но други пък не искат. Мисля, че ще е по-добре обучението да се раздели на Религия-православие и Религия-ислям.

Как децата стигат до идеята за изповед, причастие, естествено ли се въцърковяват?

Да, естествено, в Момчиловци това им е заложено, както се казва, от самото им раждане в сърцата. Че трябва да се покайват, че трябва да се причастят, че така се очистват от греховете. Ние просто тези традиции ги спазваме. През великденската ваканция например почти всички деца взеха причастие. Това си идва от родителите, сигурно и от групата по религия в училище малко са взели.

Как се задържа интересът на днешните информирани деца към религията?

Колкото са по-малки децата, толкова по-добре, защото те свикват с този начин на мислене и живот, развиват се, търсят такава литература, интересуват се.

По-нататък проследявате ли какво става с децата след IV клас, когато вече не изучават религия?

Виждам, че например ходят по параклисите, дори участват в строежа на параклисите с техни дядовци, с техни близки. Християнството личи вътре, добродетелите, основата е останала в тях. И във всички деца на Момчиловци го има това – да дарят милосърдие на хората, когато има нужда да се помогне на болен човек, тяхна е инициативата да помогнат.

Тъй като се смята, че предметът религия може да се преподава и от други специалисти в училище, например историци, философи, възможно ли е да се опорочи идеята, ако се преподава от хора, които просто си запълват норматива?

Аз мисля, че всеки може да води часове по религия, но самият човек да носи вярата в сърцето си, наистина да дава тази добродетел на децата.

Случвало ли ви се е да трябва да доказвате, че Бог съществува?

Да, в такъв случай казвам, че Бог е невидим, но ние трябва да вярваме, че Той съществува, щом е изпратил Неговия Син, Който е живял на земята и хората са го видели. Говорим за Света Троица, че има три лица, това го знае всеки, говорим кои са тези три лица на Бога – Отец, Син и Дух Свети.


Обяснение:

ЗИП – задължително избираем предмет в училище

СИП – свободно избираем предмет в училище



IMG_8925 Всемирното Православие -   „ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРЕПОДАВА РЕЛИГИЯ, ЩОМ  НОСИ ВЯРАТА В СЪРЦЕТО СИ”











В Младежкия православен център "Чисти сърца", гр. Смолян


 

IMG_8924 Всемирното Православие -   „ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРЕПОДАВА РЕЛИГИЯ, ЩОМ  НОСИ ВЯРАТА В СЪРЦЕТО СИ”

 

 

 

 

 

 

 

 

 




IMG_8938 Всемирното Православие -   „ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРЕПОДАВА РЕЛИГИЯ, ЩОМ  НОСИ ВЯРАТА В СЪРЦЕТО СИ”











 

 

Г-жа Мария Кетева с част от децата от групата по религия пред храм "Св. Висарион Смолянски", гр. Смолян



IMG_8940 Всемирното Православие -   „ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРЕПОДАВА РЕЛИГИЯ, ЩОМ  НОСИ ВЯРАТА В СЪРЦЕТО СИ”