72379.p Всемирното Православие - ПОСТЪТ Е БОЖЕСТВЕНА БЛАГОДАТ Из беседите със Стареца Дионисий (Игнат)

Старецът Дионисий беше измежду най-почитаните атонски духовници, един от последните стълбове на „старата школа” на исихазма. Наричаха го „патриархът на Атон”, при него идваха хора от цял свят. Отец Дионисий си отиде във вечността на 11 май 2004 г. на 95-годишна възраст, 81 от които прекара в манастира, в това число 78 г. на Света Гора, Атон, от които 67 г. – в килията на св. Георги „Колчу”; 57 г. той обгрижваше многобройните си духовни чеда от всички краища на света.

Предлагаме на вниманието на читателите ни беседа със Стареца, посветена на поста.

 

***

– Отец Дионисий, разкажете ни за поста. Днес християните вече не спазват постите така, както по-рано. Всеки пости както намери за добре…

– Да, всеки пости, както си иска. Но не всичко става така, както трябва.

Постите са били установени от светите Отци на седемте Вселенски събора, и ако ги спазваме, получаваме велика Божествена благодат. Ако пък не ги спазват, веднага се започва: «А, Петров пост! Той не е толкова важен. Богородичен пост! Тя, Богородица знае, че няма как да постим. Великият пост! О-о-о, това е вече прекалено: цели седем седмици!». И така си измисляш всякакви оправдания и напълно оставяш поста. Но ако няма пост, няма и нищо друго! Защото постът е Божествена благодат.

Всъщност постът отдавна е орязан. Още на времето, когато бях ученик, Великият пост се спазваше само през първата и през Страстната седмица, а в промеждутъка им се разрешаваше да се яде всичко. Но това е далече от истината [1], а ако си се отдалечил от истината, значи вече сме започнали да куцаме. Отначало куцукаме на един крак, след това на двата, докато накрая кажеш: „Ще живея като всички останали”.

Виждаш ли? Нужно е съвсем малко внимание. Малко внимание – и Бог ще ни помогне.

– Да, какъв християнин е този, който не спазва поста? Тогава е все едно от каква вяра си. Казваш, че си християнин, но ако не постиш, тогава по какво се различаваш от езичника?

– Виждаш ли как прогресира злото? Католиците не постят и привеждат като оправдание доказателства от Писанието, както те ги разбират, че един вид постът изобщо не е нужен. И макар че католиците са били на седемте свети Вселенски събори - тогава между нас не е имало разделение, - те малко по малко са стигнали дотам, при тях вече да няма пост.

През 1939 г. в Румъния разговарях с една католическа монахиня, и тя ми каза: „Ако мога, не ям месо на Велики Петък. Ако мога, а ако не мога – тогава ям”.

На Велики Петък, когато Спасителят е бил издигнат на Кръста, католиците казват, че видиш ли, няма нищо лошо в това да похапнеш месо! Те също са били православни християни, както и ние, а виж какво е станало?

Това ви го казах като пример. Виж, когато човек започва да слиза от планината, той едва ли не тича, защото, когато се спускаш надолу, е по-трудно да се спреш. Стига се дотам човек да каже: «За какво ми е да постя? В Писанието нали е казано: което излиза от човека, това го осквернява, а което влиза в човека, не го осквернява» [2].

Да, това е така, но и не е така. Всички пости са установени от светите Отци, така че, постейки, да умаляваш страстите. Постът го спазваш, за да почетеш страданията на Спасителя: „Ще постя, защото Спасителят е страдал заради мене” и така нататък. Е, в състоянието, в което се намира сега човечеството, какво друго да очакваш? [3].

Казват: сега не трябва да се пости, защото, ако постиш и не ядеш месо, няма да можеш да работиш на полето.

Виждаш ли, хората така смятат, но това е заблуда. Това е вражеска измама, защото сега човешкото естество е пълно със страсти. А страстите, ако се поселят в ума, сърцето и мислите на човека, стават негова втора природа. Ако пък те са станали втора природа, човек започва да говори: „Ако не ям месо, ще умра. Това ще бъде краят”. С такива мисли той наистина ще умре!

Това обаче не е истина. Това е страст, навеяна от изкусителя, който има на склад всички злини и подхвърля семето на злите дела в душата и сърцето ни. И ако нашето естество се склонява към една от злините, подхвърлени от него, той и занапред ще ни „помага” в това зло! Искаш да пиеш водка – той ще ти „помогне”! Искаш да похапнеш повечко от отбрани ястия – той ще ти „помогне”, докато злото не се посели в душата на човека. Искаш да излъжеш – той ще ти „помогне” и в това, докато не свикнеш със страстта, а когато тя покълне, вече пуска корен в душата и сърцето на човека. Ако пък е пуснала корен, този корен вече става втора природа, и ти вече си убеден, че ако не изядеш или не изпиеш това, което ти се иска, ще умреш. Но това не е истина! Това е действие на изкусителя.

Тоест тази страст, която се е закрепила в сърцето на човек, пуснала е корени, вече е трудно да бъде изкоренена. Затова светите отци учат, че трябва да сме сигурни - всеки лош помисъл в душата и сърцето е от изкусителя, затова да побързаме да отидем при духовника и да му кажем: „Ето какво ми нашепва умът, отче. Ето, умът ми се скланя към това и към това”, за да може духовникът да ти даде наставление, както го просвети благодатта на Светия Дух.

С това ще посрамиш врага, защото ако не отидеш да се изповядаш, тогава страстите, натрупани в душата и сърцето ти, ще те унищожат. А когато съвсем не можеш да намериш свещеник, тогава се изповядайте един други, както казват светите апостоли [4], за да получиш макар и такава помощ и да се изцелиш, защото по друг начин не можеш да се изцелиш [5].

– Има ли шанс да се спасят монасите, които ядат месо?

– Вижте: светите Отци от самото начало са решили, че манастирите трябва да се строят далече от хората, тоест в пустинята, така че монахът, извършващ покаяние, да може да запази петте си чувства чисти, близки до Бога.

Монахът е напуснал света, за да бъде по-близо до Бога, тъй като човек, живеейки в света, се увлича от неговата злоба.

Светите Отци са решили, че монасите не трябва да ядат месо, защото то разпалва страстите повече от всяка друга храна. Горко на монаха, който яде до насита, пие до насита и спи до насита (особено важен е сънят) – той вече не може да бъде чист. Ще започнат да те борят страсти, плътски страсти, които са най-силните страсти; затова светите Отци са поставили предел, за да можеш да се предпазваш: да не ядеш храна, която разпалва плътските страсти.

Нужно ти е още, като монах, да не спиш до насита, защото ти, щом си монах, не трябва да спиш по осем часа. Трябва да се подвизаваш, нали това е целта на монашеския живот, да се подвизаваш. Ето виж какво пишат светите Отци: дори и ако храната ти е проста, както се полага на монаха, но ако спиш до насита, страстите отново ще те борят със страшна сила.

Заради това бодърствайте и се молете, за да влезете в Царството Божие [6], тоест недей да спиш толкова, колкото му се иска на тялото, но да го смиряваме с молитва и пост, за да не се разпалват в нас страстите.

– А какво да прави, ако в манастира ядат месо? Да оказва послушание или да отиде на друго място, където не ядат месо?

– Вражеските изкушения няма да те оставят на мира, където и да отидеш. Ако напуснеш манастира, защото там ядат месо, и отидеш в друг, врагът вече ще ти е приготвил там други изкушения. Но доколкото не можеш да промениш положението на нещата, оказвай послушание, а с времето може ръководителите да решат, че тук повече няма да се яде месо, нали, слава Богу, монасите в манастира има какво друго да ядат освен месо. Ако пък те не могат да се откажат от месото, тогава яж толкова, колкото да те видят, че ядеш, но не толкова, че да се наситиш.

Месото не е нечиста храна, това е храна, дадена от Бога, но светите Отци са решили монасите да не ядат месо под никакъв предлог, за да ти бъде по-леко да се бориш с плътските страсти. Затова и установили наказание за онези от иноците, които ядат месо.

Но доколкото хората са се променили и в някои манастири се случват вълнения, ако монасите не ядат месо, ти по-добре оказвай послушание, сядай на масата и яж, ако манастирът е общежителен. Но яж толкова, колкото другите да видят, че ядеш, а самият ти постъпвай, както и лекарите съветват, - ставай от масата с желание да похапнеш още малко.


[1] «Ако пък епископ или презвитер, или дякон, или иподякон, или четец, или певец, не пости през Светата Четиридесетница преди Пасха, или в сряда, или в петък, освен поради телесна немощ: да бъде низвергнат. Ако пък е мирянин: да бъде отлъчен» (69-то правило на светите апостоли. Вж. също 29-то, 56-то и 89-то правило на VI Вселенски събор, 49-то, 50-то и 52-ро правило на Лаодикийския събор, 15-то правило на св. Петър Александрийски, 1-во правило на св. Дионисий Александрийски, 8-мо и 10-то правило на св. Тимотей Александрийски)

[2] Вж.: Мат. 15: 11.

[3] Беседа с монаси от скита Лаку на 9 ноември 2002 г.

[4] «Изповядайте се един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите» (ср.: Иак. 5: 16).

[5 ] Беседа от 27 април 2002 г.

[6] Вж.: Марк. 14: 38.


Превод от румънски език: Зинаида Пейкова

Превод от руски език: Василка Нанева

Източник: www.pravoslavie.ru

23 август 2012 г.