vladika_nikolai Всемирното Православие - СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ – 4 МИСИОНЕРСКИ ПИСМАСв. Николай Велимирович (1881 - 1956 г.)

ДО ЕДНО БЛАГОЧЕСТИВО СЕМЕЙСТВО, КОЕТО ПИТА: КАК Е ВЪЗКРЪСНАЛ ХРИСТОС?


Нима не е достатъчно да знаем, че Христос е възкръснал? Защо да се измъчваме от въпроса: как е възкръснал? Но тъй като вие, скъпи мои, питате от любов и възхищение, а съвсем не от съмнение, и този ваш въпрос ми е мил.

Както на изток слънцето изгрява изведнъж и денят заема мястото на нощта; както докосвате електрическия ключ в тъмна стая и изведнъж настава светлина; така е станало и възкресението на Господа от смърт към живот. Безшумно и мигновено.

 

И сега ли продължавате с любопитство да питате: как? Мисля, че така, както в началото на Сътворението светлината се е появила сред всеобщата тъмнина. Непросветените хора си мислят: каква ли страшна фабрика е била нужна, за да произведе светлина в света? Колко ли огромни трябвало бъдат машините в тази фабрика? И колко ли милиона конски и слонски сили са били нужни, за да приведат в действие тези машини? И колко ли милиони и милиони години е трябвало те да работят, докато накрая бликне светлина?

Никаква фабрика, никакви машини, никакви милиони сили, нито години - изобщо никакво усилие. Само едно мощно слово и светлината се е появила и е изпълнила целия свят. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Дори не е казал дума, която да прозвучи, а само е помислил, защото Божията мисъл е същото, каквото е и речта. И помисли Бог: да бъде светлина; и биде светлина. Безшумно и мигновено.

Такова е било и Христовото възкресение. Така се е появила тази нова светлина, която е осветила за разумните хора духовния свят. Както физическата вселенска светлина е открила за очите физическия свят, така и светлината на Господнето възкресение е открила на всички разумни хора духовния свят, родината на безсмъртните духове. Затова физическата светлина е по-ярка от духовната. И едната, и другата са се появили безшумно и мигновено по всемогъщата воля на Твореца, по Неговия всемъдър план, по новата неизказана милост и любов.

Вие сте чували как надарените хора с чудна лекота и бързина сътворяват велики и гениални творби. А колко ли повече Дарителят на всички дарби, Творецът на всички гении? Нима не сте чели с каква лекота и бързина Господ е възкресил Иаировата дъщеря или сина на наинската вдовица? Или Лазар във Витания? Каза слово - и стана! Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума, също както и мисъл. Така Христос е възкресил и Себе Си. Още по-леко и още по-бързо. И без дума.

А сега ви моля, скъпи чеда, като знаете, че Христос е възкръснал, мислете повече над въпроса как и вие да заслужите възкресението. Та Той да възкреси и вас.

Понеже Той възкръсна заради вас; за да засвидетелства, че и вие ще възкръснете чрез Него и ще бъдете подобни Нему във вечна слава и красота.

И така, поклонете са на възкръсналия Господ и запейте утринната песен:

Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата;

удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята!

 


ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ЖЕНА, НА КОЯТО СЕ ПРИСМИВАТ, ЧЕ ХОДИ НА ЦЪРКВА


На присмеха отговори с усмивка. Техният присмех идва от злобни сърца, твоята усмивка нека бъде беззлобна. На невежеството прилича присмех, а на знанието - усмивка. Със своя присмех те повишават цената на твоята молитва пред вечния Съдия. Понеже за Бога няма по-скъпа молитва от молитвата на смелите души, обкръжени от стрелите на злобата, омразата, злорадството и присмеха. Тези стрели са с тъп връх, но с остър заден край и рикоширайки в теб, нанасят рани на самите стрелци.

Веднъж жената на цар Давид, Мелхола, се присмяла на въодушевената молитва на своя мъж. От този присмех се оказал засегнат повече Бог, отколкото цар Давид. Затова Всевишният наказал Мелхола и тя останала без рожба до деня на смъртта си. Който внимателно следи човешките съдби и различните случаи, може да се убеди, че и в наши дни Бог строго наказва онези, които се присмиват на светините.

А ти кажи на своите присмехулници (впрочем, ако мислиш, че думите могат да бъдат за тях по-силен лек от мълчанието): „Очите ли ме лъжат, или наистина виждам добре как всеки ден вие се молите на търговци, на кметове и стражари, ту за едно, ту за друго? Защо тогава се присмивате на мен, която се моля на нашия вечен Творец? Не е ли по-смешно да се молиш на немощния, отколкото на Всемогъщия? Не е ли по-голямо безумие да се кланяш на праха, отколкото на Животодателя и Господа?"

Казано е някъде у пророка: проклет е оня, който се надява на човек. Който възлага надеждата си на смъртен човек, на един краткотраен сапунен мехур, а не на Бога Вседържителя, той очевидно е проклет. И това проклятие върху него и неговия дом може да се потвърди от всекидневния опит. Ясно е също така, че е проклет и онзи, който се моли само на човек, а не се моли на Оногова, Който всичко държи и всичко може. Внимавай обаче - понякога мълчанието е по-полезно от такива думи.

Първият присмех смущава молитвената душа. Но ти вече си го преживяла и не си изоставила молитвата. А повторният присмех е подтик. Това, и сама казваш, си изпитала. Сега някак и Бог ти е по-близък, и Църквата - по-мила, и молитвата - по-сладка. Знай, ще дойде време, когато този присмех ще престане и ще се замени с одобрение, възхищение и похвала. Тогава душата ти ще бъде в по-голяма опасност, отколкото сега. Сега се учиш на смирение, а тогава ще се браниш от гордостта. Но това е друг въпрос, друго изкушение.

Знай, че онези, които ни мъчат с присмех - те именно са нашите врагове. И тях е имал предвид Господ, когато е заповядал: обичайте враговете си. Не знаейки какво вършат, те ни правят добро. Огорчавайки и притеснявайки ни, те разпалват божествения пламък в нас. Лаейки зад гърба ни, когато отиваме в Божия храм, те ни подтикват по-близо до Бога. Притеснявайки ни на земята, те правят небесата по-желани за нас. Студът и вятърът не мислят добро на дървото, но неволно му принасят полза. Така и твоите неприятели - на теб.

Затова прости им, благослови ги, моли се за тях и - което е венец на всичко - обичай ги като свои най-големи благодетели след Бога.

Но ако душата ти не претърпи това нищожно съскане на земния прах и се посрами от Христос, тогава ще ти се смеят не само хората, но и демоните.

Посещавай винаги, когато можеш домове на тъгата. Посещавай гробища.

Мисли за Христовия кръст и го целувай възможно най-често. И за края на живота мисли. Всичко това ще ти помогне да се утвърдиш в молитвено разположение и да достигнеш до пълна победа.

Мир на теб и милост от Бога!


ДО ЧОВЕКА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ ВЯРВА В БОГА, НО НЕ МУ СЕ МОЛИ


Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потребност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.

Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи.

Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето - към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.

Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него и от това си заключил, че молитвата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е заповядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим.

Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб - неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и благородни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?

Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тишина. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.

- Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох.

Пътникът замълчал.

- А ти кого чакаш? - попитал го работникът.

- Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.

- Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.

Пътникът поклатил глава и отговорил:

- Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?

Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се отплати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.

Божият мир и благословение да бъдат с теб!

 


ДО СИНА, КОЙТО Е ПОПАДНАЛ ПОД РОДИТЕЛСКА КЛЕТВА


Пишеш, че си се скарал с баща си, че си се отделил от него и че при делбата той те е проклел. И питаш дали тази клетва има някакво значение.

Има, без съмнение. Как би могла да няма значение родителската клетва? И от по-малки неща, дори от обикновени помисли бива разтърсен духовният свят, а камо ли от праведно изречените родителски клетви. Праведният Ной проклел Хамовото потомство поради това, че Хам се присмял на своя баща Ной. И това проклятие се проявява и тегне и до ден- днешен над чернокожите племена, над хамитите.

И в тукашната земя наскоро се изпълни една страшна майчинска клетва.

Една майка укорявала своя развратен син. Изпадайки в гняв, той я наругал. Майката го укорила и за това, и тогава той я ударил с тояга. Заплакала тя, занареждала и в своята болка изрекла такава клетва срещу своя син: „Сине-несине, както аз днес охкам и ридая, така и ти да охкаш и ридаеш в най-радостния ден от твоя живот".

След известно време майката умряла, а синът останал неразкаян и неопростен. Но майчината клетва се изпълнила.

В деня на неговата сватба - най-радостния му ден - сватовете гърмели с пушки. Един заблуден куршум улучил младоженеца и той започнал да охка и ридае. Смъртта сложила край на неговите вопли и на неговия живот.

Христос е потвърдил прастарата Божия заповед за почит към родителите, изричайки с пречистата Си уста: „Почитай баща си и майка си”.

И така, никой да не мисли, че тази заповед е Моисеева, а не Христова.

Но ако някой родител, езичник или безбожник, изрече клетва срещу своя син заради това, че синът е християнин, такава клетва би паднала върху главата на родителя, а не на сина. В твоя случай обаче виновен си ти и клетвата остава върху теб. Затова побързай и измоли от баща си, докато е още жив, да снеме клетвата от теб и да те благослови. За да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.

Бог нека ти е на помощ!