%D1%81%D0%B2.-%D0%B9%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2 Всемирното Православие - СВEТИ ЙОАН БОГОСЛОВ – УЧИТЕЛЯТ НА ВЯРАТА И ЛЮБОВТА

Свeти апостол и евангелист Йоан Богослов се почита най-вече като образец и проповедник на любовта. Духът на любовта струи от неговото Евангелие, посланията му са главно уроци за любовта, ярък пример на любов е и самият му живот. 

 

Той е изтълкувал всички тайни на любовта – и истинското ѝ начало, и движението ѝ в делата, и нейния край – висотата, до която издига тя човека. С това именно е известен свети Йоан, и който и да започне да разсъждава за любовта, веднага си спомня за него, като за образец на любовта, и се обръща към него, като към учител на любовта.

Но, вижте, как го използват това днешните умници. Забелязва се у тях особен род лъжливо умуване, наричано безразличие, според което те разсъждават и казват: "Вярвай както искаш – все едно; само обичай хората, като братя, бъди им благодетел и им влияй благотворно. Ето, - казват, - и евангелист Йоан само за любовта пише. Смята, че в любовта е светлината и всяко съвършенство. А който не обича, той, според думите му, ходи в тъмнината и е човекоубиец. Известно е още, че когато евангелистът остарял и вече не можел да ходи сам, го внасяли на ръце в църквата, и той само повтарял: „Братя, обичайте се един друг!” Ето колко е ценял той любовта. Така, - казват, - трябва и ние да правим: обичай – и това е всичко, а вярвай както си искаш”.

На лъжеучението на тези празнодумци ще противопоставим истинското учение на свети Йоан Богослов и по такъв начин ще оградим значението му от колебанията в началата на християнското здравомислие от лъжливото умуване на безразличието. 

На тези умници им се иска всичко да устроят сами, без Бога – и външното си благосъстояние, и своята нравственост. Поради това те всячески се изхитрят да стъкмят такова учение, в което да няма и следа от Бога, - затова избиват на любов. "Вие сами себе си, - казват, - обичайте взаимно, а за Бога какво има да се мисли!"

Но именно в това особено ги изобличава светият евангелист. Действително, той непрекъснато говори за взаимната любов един към друг, но поставя тази любов в такава връзка с Бога, с любовта към Него и богопознанието, че те по никакъв начин не могат да бъдат отделени една от друга. Вижте откъде търси той произхода на любовта. Бог, казва той, ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове, и след това добавя: ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго (1Иоан.4:10-11).

Така че, в съответствие с неговото учение, нашата взаимна любов трябва да се изгражда под действието на вярата в Господ, дошъл да ни спаси, и, следователно, не е все едно дали вярваш както си искаш. След това казва: нека любим един другиго, защото любовта е от Бога… Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас… Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него (1Иоан.4:7-16). Виждате ли, че у него няма дума за любовта, която да е отделно от думата за Бога и Спасителя! Любовта идва от Бога и води към Бога, така че, ако някой казва, че обича брата си, а Бога и Спасителя не познава и не обича, той лъже и истината не е в него (ср. 1Иоан.2:4).

Затова цялото учение на светия евангелист за любовта може да се съкрати така: за да възлюбиш брата си, трябва да възлюбиш Бога, но за да възлюбиш Бога, разбира се, трябва да Го познаваш в Самия Него и особено - в Неговите спасителни действия за нас; а като Го познаеш, ще започнеш и да вярваш.

В какво се състои волята Божия? Във вярата и любовта. Ето ви, казва той, заповед: да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа, и любим едни други (1Иоан.3:23). Значи, не само любовта ни е заповядана, но и вярата в Господа, и при това така, че вярата да е източникът на любовта (така че, ако съберем заедно само местата, където свети евангелист Йоан говори единствено за любовта, то и тогава учението му по никакъв начин не утвърждава лъжата на суемъдрието, че, видиш ли, само обичай, а пък вярвай както искаш).

Но при свети Йоан, освен учението за любовта, има още и учение за вярата, независимо от закона за любовта, - вижда се, как той решително отхвърля тези, които говорят: „Вярвай както искаш”. За какво се отнася проповедта му още от първите стихове на неговото послание? За онова, казва той, което сме видели, което сме слушали и което ръцете ни са попипали– за Словото на живота, за това, че животът се яви, този живот, Който беше у Отца и се яви нам; всичко това ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас, добавя той, с Отца и Неговия Син Иисуса Христа (1Иоан.1:1-3).

Значи, у свети Йоан Богослов, както и у всички апостоли, главната проповед е за общението с Бога чрез Господа Иисуса Христа, от което след това произтича и взаимното общение на вярващите. Как тогава след всичко това ще се спрем на последното, пренебрегвайки първото?

По-нататък свети Йоан си задава въпроса: кой е лъжец? Никой, отговаря той, освен оня, който отрича, че Иисус е Христос, той е антихрист, който отрича Отца и Сина. Всеки, който отрича Сина, няма и Отца… Който изповядва, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога (1Иоан.2:22-23; 4:15). Така, цялото дело е в изповядването на Господа Иисуса Христа като Син Божий и Бог, - как тогава някои казват "вярвай както искаш"?

А ето и едно предупреждение. Възлюблени, говори светият евангелист, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всеки дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста (1Иоан.4:1-3). А който казва "вярвай както искаш", той не изповядва Иисуса Христа, защото, ако Го изповядваше, не би говорил така; следователно, той не е от Бога. А от кого е тогава? Отговорете си сами...

Накрая светият евангелист изобразява цялата същност на християнството така: Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот (1Иоан.5:11-12). Следователно, който не вярва в Сина Божий, той няма живот вечен. Как след казаното ще бъде все едно да вярваш както си искаш? Не, - знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истинния Бог – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен (1Иоан.5:20).

Тези извадки, струва ми се, са достатъчни, за да се покаже на безразличните, че те напразно мислят да намерят опора на лъжата си в учението на свети Йоан Богослов. Вярно е, че те говорят така, понеже никога не са чели светите му и боговдъхновени писания, а се позовават на чутото за неговата любвеобилност. Нека те сега да излагат и друго, освен посоченото, в защита на лъжеучението си, - на нас, вярващите, ни е достатъчна една дума на възлюбения Христов ученик, за да отхвърлим лъжите им и, без да се колебаем, да вярваме изключително на това, което ни е предадено от Господа чрез светите Му апостоли и което се съдържа в Църквата.

"Домашняя беседа", 1873, вып. 46, с. 1128-1131. Източник: http://pagez.ru 

[/pb_text][/pb_column][/pb_row]