241px-Kyrill%26Method Всемирното Православие - ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА НА СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МОКИЙ (ОБНОВЕНО)

От десетина години в Шумен 11 май, Денят на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, се празнува като Ден на града. Това се случи след като доби известност писмо на Минас Пъжъшкян, арменски духовник, историк и пътешественик.  

На 11 май 1813 г. той гостува на българския търговец Стовян Мавродиоглу от Шумен и e заведен на градско тържество с театрално представление и хоро в чест на българските просветители свeтите Кирил и Методий.

„В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малка сцена трима мъже играеха някаква сценка... После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки... После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц...

По пътя Стовян ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори на този празник, сиреч на Сирила и Метофа, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.”

/Из , „Арменски пътеписи за Балканите ХVII-XIX в.’’, С, 1984, с. 215-217./

Сега в Шумен Седмицата след 11 май е наситена с много културни прояви и речи. С годините лицата по трибуните и четците се менят , но в тържествените им слова неизменно звучи един рефрен: На 11 май 1813 г. тук се е състояло ПЪРВОТО по българските земи ГРАЖДАНСКО честване на светите Кирил и Методий. Не в Пловдив през 1851 г., както се е смятало досега, а през далечната 1813 г. в Шумен.

          Петдесет години по-късно от събитието в Шумен, по повод празнуването на хилядогодишнината на моравската мисия на светите Кирил и Методий Всерусийският синод ще реши: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий‘‘. След това празнуването ще се разнесе по всичките православни славянски страни. /вж. Жития на светиите, СИ, С,1991, с.245/.

В години на робство, без своя държава и църква, тайно от гръцкото духовенство българите почитат своите просветители. Кой ги е карал? И защо на тази дата? Успението на св. Кирил е на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април. В дните на Великия пост, към който спадат тези дати, църковният устав не разрешава тържествено да се чества паметта на светци. Но защо извън този отрязък от годината е избран точно 11 май?

Може да прочетете десет пъти писмото на Пъжъшкян, но няма да откриете дума за това, че той е присъствал на събитие, случващо се за първи път. От текста се вижда, че арменецът е станал случаен свидетел на една българска традиция.

Първи цариградските българи решават Денят на светите братя да се празнува на 11 май, а по-късно това се разпространява по българските земи. На тази дата се чества още паметта на св. Мокий - тракийски свещеномъченик, убит при император Диоклетиан.

"В деня на неговата памет /на св. Мокий/ - 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол (Цариград). На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители светите братя Кирил и Методий”/Виж. Жития на светиите, Синодално издателство, С, 1991, с.245/.

Самият Левкийски епископ Партений, автор на Житията, откъдето е взет този цитат, е потомък на цариградски българи, преселили се в Провадия.

sv_Mokij Всемирното Православие - ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА НА СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МОКИЙ (ОБНОВЕНО)

Св. Мокий бил свещеник в гр. Амфиполис/ дн. Неохори, Гърция/, на около 25 км от устието на р. Струма. По време на Дионисиевите тържества в града св. Мокий застанал пред народа и произнесъл изобличителна реч в защита на християнската нравственост. Донесли за поведението му на управителя на областта. Изправили мъченика пред съд, но той защитил твърдо убежденията си. Пристъпили към изтезания, които не го сломили. Бил хвърлен в огън, който обаче не го докоснал, а пропълзял и обгорил мъчителите /вж. Димитров Д., „Пътуването на св. Александра Римски през Тракия”, ИБАИ, кн.8, 1934, с.119/.

В недоумението си какво да го прави, управителят го изпратил за съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море, а оттам в гр. Византион, където св. Мокий бил посечен около 295 г.

Малко по-късно Константин Велики на мястото на голям храм на Зевс построил църква „Св. Мокий”, където пренесъл мощите на светеца. Дълго време тя била една от най-важните в Константинопол, превърнал се в „богохранимия град на Православието“, и била разрушена в края на XIV век. Предполага се, че се е намирала недалеч от едноименната цистерна, чиито развалини още стоят.

При св. Кръщение светецът приел името Мокий. Сред латински, старогръцки и библейски речници и източници това име не бе намерено. В Каталог на епиграфските паметници /вж. Марков К., „Духовен живот в българските земи през късната античност“, С., 1995, с. 83/ се среща тракийското име Моко, изписано върху камък /Стара Загора, V-VI в./. Този факт подсказва етническата принадлежност на светеца. И в по-късните векове голяма част от населението на Тракия все още не е романизирана. Все още на места се пазят тракийският език, тракийските обичаи, все още се срещат тракийските лични имена /Велков В. „Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н.е.“ Сб.Д. Дечев,1958, с.739/. Например - св. Дазий, друг тракийски светец. Според Честотно-етимологичен речник на личните имена /изд. ПИК, В. Търново, 1995/ по-често в Югозападна и Североизточна България („Моканина” – Йордан Йовков) се срещат българските мъжки имена Моки, Моко и Мока при жените.

От древност празнуването на св. Кирил и св. Методий е на 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от ХІІ век, поставя именно в този ден „паметта и житията“ на двамата братя. Там Житието на Методий е поместено заедно с Похвално слово за Кирил и Методий на 10 май, което е първият известен /засега/ случай за честване паметта на братята през май и сочи традиция, създадена вероятно в България“ /“Кирило-Методиевска енциклопедия“, т.4, с.125-126/ .

Тогава за кои цариградски българи пише епископ Партений в Житието на св. Мокий, че празнуват светите Кирил и Методий в един ден със св. Мокий? Тези от ХІХ век или за цариградските българи от ХІІ век? Или от ХІ век?

От 1018 до 1186 г. българите са поданици на ромейския василевс. От друга страна, поне част от тях са се ползвали с известна самостойност. Тя се е движила от пълна независимост, с присъща на българите организация, община и военна единица, до ограничена свобода /Божилов Ив., „Българите във Византийската империя“, с.127/. Логично е да се предположи, че за поне част от българите почитта към светите братя е имала смисъл.

"Св. Мокий е един от 12-те свети Врачове Безсребърници. Ето някои факти, свързващи мъченика с братята Кирил и Методий, които са били много добре запознати с основните медицински познания за времето си: Константин-Кирил, като възпитаник на Магнаурската школа, е изучавал „лечебното изкуство. Известно е, как след диспута със сарацините не му подействало отровното питие, което те му дали, защото вероятно е бил взел противоотрова (всъщност се е сбъднало обещанието на Господ Иисус Христос за повярвалите в Него: „и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” - виж Евангелие от Марка, 16 глава, 18 – б.р.) . Знае се и за умението им да подобряват качествата на питейната вода.

Интересно е, че при диспута с хазарите Константин-Кирил се обявил като противник на хомеопатията /подобното се лекува с подобно/, а застъпил основен принцип при терапията, която е с обратна дефиниция /противното се лекува с противно/. Познаването на принципите на двете основни терапевтични школи е доказателство за отличните им медицински познания. Почитането на светите братя Кирил и Методий, наричани в тяхната култова служба „целители человеков“, в един ден с безсребърника – лечител и почти земляк Мокий не е случайно" /Винарова Ж. д-р м.н., лекция от курса „Биомедицинска култура“ в НБУ/.

Още един факт подкрепя тази идея: Честването на св. Седмочисленици - с техните духовни родители Кирил и Методий – е фиксирано от Църквата твърдо - на 27 юли заедно със св. Пантелеймон, един от най-почитаните измежду светците лечители /Мутафов С., „Медицината в българската иконопис“, с.13/.

Въпреки недоверието понякога към агиологичните текстове, написаното oт епископ Партений единствено дава отговор на въпроса: защо на 11 май почитаме светите братя ?

Решението за това, направено от предците ни, не е произволно. Досега са известни около 250 тракийски мъченици /Кратка енциклопедия“Тракийска древност“, изд. „Аргес”,С, 1993, с.189/. В светската историография те не са отричани, но са премълчавани. Така негласно се отричаме от тях. Затова и връзката между светите братя и св. Мокий изглежда екзотична. Можем ли да си представим, че това може да се случи, да речем, със св. Патрик /387-465 г./, един от великите светци на Ирландската църква, изживял пълнотата на Bяратa ведно с неговия келтски народ? Никой не би посмял да подложи на съмнение връзката му с днешните ирландци. В България неговоренето за тракийските светци е проява на „добър тон“.

А изразът „гражданско честване на светци“ наподобява нещо като дървено желязо или оксиморон. Ако, примерно, на Великден хора решат да се повеселят с музика и хоро, като гражданско честване на Възкресение Христово ли ще го определим?

      Днес е възможно някои религиозно разкрепостени лица да обявят, че празнуват на Гергьовден, да речем, не свети Георги, а Деня на животновъда, по светски. Но нашите прадеди са притежавали простота на сърцето и малкото, което знаели, са го знаели дълбоко и истински. Никак не е редно със задна дата да им се вменяват изкуствени модели на поведение. Колкото повече днешният българин се отдалечава от християнството, толкова повече той избягва имена и събития, свързващи го с православната вяра на дедите му.

220px-BASA-2072K-1-337-106-Yenik%C3%B6y%2C_Alexandroupoli_region Всемирното Православие - ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА НА СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК МОКИЙ (ОБНОВЕНО)На снимката: Девойка от с. Еникьой в народна носия, Фонд "Христо Вакарелски"

Атанас Шопов, писател и секретар на Българската Екзархия в Цариград, предприема пътувания из Тракия и Македония и издава проучванията си в книгата "Из живота и положението на българите във вилаетите." Пътувайки през дедеагачките села, посещава с. Еникьой.

"На селяните им беше приятно да ни покажат красивото място край селото, където обикновено има и обичай да празнуват ежегодно деня на св. св. Кирил и Методий. Не можах да не удовлетворя молбата им да погостувам, защото виждах, че с това искаха да ми покажат, че в тях не блещука, а гори чувството на самосъзнание... Отидохме до върха, където празнуват св. св. Кирил и Методий. Ясно и надалече се гледа от този връх; гледката е прекрасна, далече блести Мраморно море, по-нататък се разстила Дедеагачката равнина, а наляво са сплетени хълмовете с гюмюрджинските гори. Всеки захвана да ми се хвали как весело и тържествено се е празнувал 11 май върху този хълм.

Ясно и надалече се гледа от този връх; гледката е прекрасна, далече блести Мраморно море, по-нататък се разстила Дедеагачката равнина, а наляво са сплетени хълмовете с гюмюрджинските гори. Всеки захвана да ми се хвали как весело и тържествено се е празнувал 11 май върху този хълм.

- Под всяко дърво от вековните гори свири гайда, яде се агне, пеят се песни и се играе хоро; цялото село е тук...

... На излизане домакинята ме спря и ми даде за спомен от Еникьой едно прекрасно женско ръкоделие: ленена кърпица за лицето, нашарена с всъвъзможни копринени шевици, тънко и изкусно везани от грубата ръка на трудолюбивата селянка. С подобни кърпи гражданите украсяват стените на салоните си.

- Това го направи от драгост и благодарност, че си българин и че им разказваш такива добри работи - ми прошепна един от по-първите селяни".

Знаем, че съборите са с много дълбок корен в народната памет.

(Eникьой е някогашно българско село в Беломорска Тракия, разположено северно от град Дедеагач (Александруполис). Тук са се намирали редица стари български села като Бадама, Кърка, Дервент и други.

Преди Балканската война селото е било дом на 280 екзархийски български семейства. Победителите в Първата световна война дават Западна Тракия на Гърция. Впоследствие село Еникьой е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, „благодарение“ на които то не съществува вече).


 

Дните на Успението на Кирил и Методий в Асеманевото евангелие – 14 февруари, 6 април – свидетелстват за ранното им канонизиране в средновековната българска църква още през Х век. В месецослова са отбелязани празничните дни на св. Кирил Философ (14 февруари), св. Методий (6 април) и св. Климент Охридски (27 юли). Намерено в Йерусалим от Йосиф Асемани. Съхранява се във Ватиканската апостолическа библиотека – Cod. Slav. 3. 

11 май като ден за честване на Кирил и Методий – в Христоматия славянскаго языка от Неофит Рилски (Цариград, 1852 г.), в Месецослов или календар вечний от панагюреца Велко Королеев (Цариград, 1853 г.).

Найден Геров сочи в спомените си за честване на общ ден на Кирил и Методий през 1851 г. в Пловдивското училище (училищен и просветно-културен празник!!!); през 1856 г. изпраща слово за празника на брат си Константин.

1858 г. – Йоаким Груев в Цариградски вестник отправя призив за общо честване на Деня на славянските просветители.

Екзархийската летопис е официален документ на възраждащата се България. На 11 май 1872 г., празника на светите Кирил и Методий, екзарх Антим Iпостави  печата на духовната ни независимост, когато отслужи първата света литургия на Фенер в храма Св. Стефан" в Цариград. Като предстоятел изрича  апостолско слово към клира и народа за вярност към св. православна вяра и Вселенската апостолска църква, на която, както бяха служили Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, тъй ще служи и наследницата им - Екзархията.

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничния календар на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий, но началото е поставено от предците далеч, далеч по-рано.

ПОСЛЕСЛОВ

На 11 май 1876 г., когато жителите на село Бояджик, Ямболско, отбелязват празника на светите братя Кирил и Методий, са нападнати от местните черкези. За да се защитят, българите организират въоръжена отбрана. Властите обаче обвиняват селяните, че са се присъединили към въстанието, и изпращат срещу с. Бояджик башибозук и редовна армия. Повечето от жителите на селото на избити, а къщите им опожарени. Сред малцината спасили се от погрома е едно бебе, оцеляло благодарение на това, че баща му, преди да бъде убит, успял да прикрие новородения си син Иван с тялото си. По-късно поотрасналото вече момче успява да емигрира в Америка. Завършва колеж и става електроинженер, а първородният му син Джон Атанасов се прочува като създател на първия компютър в света.

+   +   +

Писмото на Минас Пъжъшкян на арменски се пази в архива на Ватикана /МР-1813/, а негово копие и превод - в Историческия музей в Шумен:

                                           Шумла, 22 май 1813 г.

Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.

След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище ( театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.

После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.

А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.

                                                       (Градско тържество с театрално представление, уредено в Шумен, в чест на славянските просветители Кирил и Методий)

Св. Мокий, фреска от Косово, XIII-ХІV век